РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 10.11.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ СЕПТЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА    

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

       МЛ.СЪДИЯ :  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 221 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба против Решение № 79/28.02.11г., постановено по гр.д. № 5229/2009г. на СлРС от ищеца в първоинстанционното производство „Италиана” ООД със седалище и адрес на управление с.Чешнегирово, общ.Садово, обл.Пловдив представлявано от Управителя А.П., с което са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани предявените от въззивника искове при условията на обективно кумулативно съединяване за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.145 от ТЗ и за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за посочения в решението период от време и размер акцесорен иск с правно чл.86 от ЗЗД

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционото Решение е неправилно, незаконосъобразно необосноваността и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивника в жалбата си твърди, че решението от първоинстанционния съд е неправилно, тъй като при постановяването му съществено са нарушени от съда правилата на чл.146 ал.1, т.2, 3, 4 и 5 и ал.2 от ГПК, което довело до неправилни изводи .

В жалбата се твърди, че в първоинстанционното производство са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността на управителя, включващи действия или бездействия, с което управителя нарушава задължение към ООД, настъпване на вреда във формите на претърпяна щета или пропусната полза, причинна връзка между вредата и поведението на управителя и субективни елементи вина. Твърди се че тези елементи са доказани съобразно предвидените в ГПК правила, но неправилно първоинстанционният съд е достигнал до грешни изводи. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови решение по същество като уважи изцяло предявените искове.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени и процесуални искания. Направено е искане за разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Б.П.Б., в която се развиват съображения, които оспорват изложените оплаквания във въззивната жалба. Твърди се че съдът правилно и съобразно правилата в ГПК е събрал и анализирал доказателствата и въз основа на тях е достигнал до правилни правни изводи и е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт. Моли съда да постанови решение с което потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява. От законния си представител и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. При производството на първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушение, които да са ограничили правото на защита на въззивното търговски дружество.

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, които се намират помежду си в съотношение на главен към вторичен /акцесорен/, чието уважаване зависи изцяло от уважаването на главния иск.

Законовите предпостави, които следва да се докаже при пряко и пълно доказване от страна на въззивника за реализиране по исков път имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди са действие или бездействие на управителя, по договора за управление, настъпили вреди за дружеството и те да са в пряко  и непосредствена причинно следствена връзка от неговото действие или бездействие, което да е виновно.

Необоснован е изводът на първоинстанциония съд, че следва в случая да е налице решение на едноличния собственик на капитала на въззивното търговско дружество за завеждане на иск против управителя, като елемент от фактическия състав на чл.145 от ТЗ. В настоящия случай не е необходимо решение на едноличния собственик на капитала решение по чл.147 ал.2 в вр чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на такава отговорност. Това е така, защото с предприетите действия от страна на едноличния собственик на капитала за реализиране на имуществена отговорност на управителя на дружеството по реда на чл.145 от ТЗ съдържа в себе си и волята му, че не освобождава управителя от отговорност. Поради тази причина в случая решение на едноличния собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност по смисъла на чл.147 ал.2 в вр. чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ не е необходимо.От друга страна липсва решение на едноличния собственик на капитала по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ за освобождаването то му от отговорност.

Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и дружество два вида правоотношения – договорно договора за управление и органно. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт е че в хода на производството не са се събрали доказателства за наличието та елементите на фактическия състав на имуществена отговорност на управителя на дружеството: действия или бездействия на управителя, с които нарушава задълженията си към ЕООД, настъпването на вредата /претърпяна щета или пропусната полза/ на дружеството; причинна връзка между вредата и поведението на управителя и неговата вина.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

По отношение на направените във въззивната жалба възражение за допуснато от съда съществени процесуални нарушения на правилата по чл.146 ал.1, т.2, 3, 4 и 5 и ал.2 от ГПК, което довело до необосновани и неправилни направените в решението изводи. Настоящия съдебен състав като се запозна с материалите по делото, констатира, че направеното възражение е неоснователно.

С протоколно определение от 16.03.2010 год. съдът е приел доклад по делото. След изслушването на доклада страните не са направили възражения по него. При изготвянето на доклада по делото съдът се е съобразил с нормата на чл.146 от ГПК. В доклада си съдът е изложил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; дал е правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; посочил е кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. С доклада си съдът е разпределил правилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. С унисон с нормата на чл.146 ал.2 от ГПК Съдът е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, като е посочил изрично че твърденията на ищеца в производството пред първоинстанциония съд въззивника в настоящата подлежат на доказване със всички допустими от закона доказателствени средства.

По отношение на направеното възражение за необоснованост на първоинстанционото решение.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото са останали недоказани съществени елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на управителя по смисъла на чл.145 от ТЗ. Останал е недоказан фактът на претърпяната от дружеството вреда. Във въззивната жалба се твърди, че по аргумент на противното следва да се приеме че искът е основателен. По делото безспорно е установено, че въззивното дружество е закупило посочените по фактурите стоки. По делото не е доказано дали тези стоки за самото дружество, като негов актив или са закупени във връзка с неговата търговска дейност. В тази насока не може да се приеме за доказано, че на дружеството е причинена вреда и тя се изразява във липсата на тези вещи в въззивното дружество. Липсата на вреда , като елемент от фактическия състав на чл.145 от ТЗ винаги води до неоснователността на предявения иск.

По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, т с оглед неоснователността на главния иск, като акцесорна претенция е неоснователна.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала, но не е представила доказателства за направени пред настоящата инстанция разноски поради и тази причина такива не следва да и се присъждат.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79/28.02.11г., постановено по гр.д. № 5229/2009г. на СлРС година на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: