Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 123

 

                                                гр.Сливен, дата 14.06.2011 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесет и първи май, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 224 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

  Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.317 от ГПК.

          Образувано е по подадена на 28.01.2011 г. от ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба вх. № 2123/28.01.2011 г. по входящия регистър на СлРС, срещу решение № 972 от 12.01.2011 г., постановено по гр.д. № 5021 по описа за 2010 г. на СлРС.

  Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.150 от СК. С решение № 972 от 12.01.2011 г., постановено по гр.д. № 5021 по описа за 2010 г. на СлРС, съдът е уважил частично предявения иск от М.К.М., действаща като майка и законен представител на малолетното дете Д.Т.Ж., за изменение на издръжката. Изменил е определената със споразумение от 18.06.2003 г. по гр.д. № 1088/2003 г. по описа на Сливенски районен съд, ежемесечна издръжка, която бащата Т.Ж.Б. е бил задължен да заплаща на М.К.М., в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Д.Т.Ж., като е увеличил издръжката от 30 лв. на 100 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.09.2010 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други законови основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част, до пълния предявен размер от 200 лв. месечна изръжка, решаващият състав е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил Т.Ж.Б. да заплати и сумата от 150 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуалния представител на ищеца, а също и 100,80 лв. представляваща държавна такса по сметка на СлРС.

          Недоволен от така постановения първоинстанционен акт останал ответникът по гр.д. № 5021 по описа за 2010 г. на СлРС, който с депозираната въззивна жалба обжалва като незаконосъобразно и неправилно решение № 972 от 12.01.2011 г. За да обоснове оплакването си, акцентира върху обстоятелството, че постановеното решение не е било съобразено със събраните по делото доказателства, досежно неговите възможности да изплаща такъв размер на издръжката. Липсата на правилна и обоснована преценка, според въззивника, е довела до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт.

      От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да измени частично постановения от първонстанционния съд краен акт, като намали размера на определената за детето месечна издръжка от 100 лв. на 60 лв.

       Във въззивната жалба е направено доказателствено искане - да бъде прието като доказателство по делото Разпореждане на РУ „Социално осигуряване” – гр.Сливен, относно факта за какъв период е отпуснато парично обезщетение за безработица на въззивника.

       В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Навежда се, че съдът правилно е съобразил нарасналите нужди на детето и е увеличил  дължимата издръжка от 30 на 100 лв. От Сл.ОС се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

      Доказателствени и процесуални искания не са направени.

      В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, се явява лично, не се представлява. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че е получил определението, ведно с писмения доклад по делото и няма възражения по него. Представя заверено от него копие на Разпореждане на РУ „Социално осигуряване” – гр.Сливен, относно факта за какъв период ще получава обезщетение за безработица и моли съдът да го приме. Пледира жалбата му да бъде уважена и да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв. Иска присъждане на направените разноски и не представя списък по чл.80 от ГПК.

      В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма възражения по доклада.

      В съдебно заседание страните не са направили други доказателствени или процесуални искания.

      Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект.

      С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

      При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

      Настоящият състав на СлОС, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

     Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска, като такава по чл.150 от СК.

     Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

      Във връзка с направените в жалбата оплаквания, при проверката си СлОС констатира допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необоснованост на първоинстанционното решение, досежно мотивирането на така определения размер на издръжката, не само с оглед нуждите на детето, но и с оглед възможностите на родителя, който я дължи.

    Въпреки това направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на възможностите на бащата да дава издръжка на малолетното си дете, достига до същите изводи относно размера на присъдената издръжка. Основното възражение на жалбоподателя е, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, с оглед на неговите възможности да изплаща издръжка. Представил е пред въззивния съд Разпореждане на РУСО – гр.Сливен, за доказване на факта за какъв период ще получава обезщетение за безработица. Това доказателство, макар и прието не следва да се кредитира, доколкото от него е видно, че ответникът – въззивник в настоящото производство е могъл да го предстви и пред първоинстанционния съд, т.к. самият документ е издаден от надлежния орган на дата 11.11.2010 г. - последното заседание по първоинстанционното дело е било на 17.12.2010 г. и не е посочена  обективна причина за късното му представяне пред въззивната инстанция, въпреки предоставената в тази насока възможност на страната. Независимо от това, дори съдът да го кредитира, то по никакъв начин няма да промени неговите крайни правни изводи, с оглед размера на присъдената издръжка.

   В самото първоинстанционно производство е било установено, че жалбоподателят е бил регистриран в Бюрото по труда от дата 09.11.2010 г., но не са били ангажирани доказателства относно размера на обезщетението за безработица, което ще получава. Въпреки това съдът е могъл да направи заключение относно този факт, с оглед на приетото като доказателство по делото удостоверение за брутното трудово възнаграждение на въззивника, получавано при предишния му работодател, и което именно ще бъде основа за изчисляване на дължимото обезщетение за безработица. Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че макар и безработен, ответникът е длъжен да изпълнява това свое безусловно задължение и следва да осигурява средства за себе си и лицата, които по закон трябва да издържа, поне в размер на минималната работна заплата за страната.

   Задължението за издръжка на дете до навършване на пълнолетие е безусловно. Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Преценката за конкретния размер на дължимата издръжка се определя съобразно нормата на чл.142, ал.1 от СК, при отчитане на нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В този смисъл неоснователно е възражението на въззивника, че детето му е на 9, а не на 13 г., както било записано в мотивите на съдебното решение/очевидно поради техническа грешка/, т.к. основните критерии за определяне на издръжката са по-горе посочените, а не възрастта на детето. От друга страна, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се съобразяват всички обстоятелства, които са от значение за случая, като не на последно място, такова обстоятелство е и възрастта на детето. Нуждите се преценяват винаги конкретно. Освен това с оглед на новата нормативна уредба, съдът не е обвързан при определяне на размера на издръжката от определен максимален размер, а се ръководи от доказателствата по делото и може да определи издръжка, която да е в интерес на детето, съобразно доходите на родителя.

    В този смисъл дали детето е на 9 г. или на 13 г. е без значение, защото решаващите мотиви за съда и в двата случая ще бъдат свързани с това, че се касае все за период на интензивно физическо и психическо израстване на детето, при което увеличаването на нуждите му се презюмира, в която посока е и изводът на първоинстанционния съд. От друга страна, изминал е достатъчно дълъг период от време от първоначалното определяне на издръжката – 7 години, който и с оглед динамичните социално-икономически процеси в страната, също обосновава извода на съда за наличие на условията на закона, издръжката да бъде увеличена.

    Не на последно място, настоящият съдебен състав, намира, че макар ответникът да е доказал, че в момента не реализира доход от трудова дейност, като трудоспособен е длъжен да си осигурява месечен доход, равняващ се поне на минималната работна заплата за страната. Освен това по делото е установено, че въззивникът – баща на детето, за разлика от майката, няма задължения за заплащане на издръжка към други низходящи. С оглед горецитираните съображения, настоящата инстанция приема, че въззивникът предвид абсолютния характер на задължението, следва да заплаща на малолетното си дете издръжка в размера определен от първоинстанционния съд, а именно 100 лв. месечно, който е съобразен с нарасналите нужди на детето.

     С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

     С оглед изхода на процеса, обжалваното решение не следва да се изменя и в частта относно разноските в производството.

    Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                           Р      Е     Ш     И  :

 

   ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 972 от 12.01.2011 г., постановено по гр.д. № 5021 по описа за 2010 г. на СлРС.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от днес – 14.06.2011 г.

   Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.