РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 28.06.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЮНИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                  МЛ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря  М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Въззивно гражданско дело № 228 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на Г.Т.Г. *** с ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Св.З. от АК-Ст.Загора по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК против Решение № 38/21.03.2011 г. по гр.д. № 1065/2010 на РС – гр. Нова Загора. Първоинстанционото решение е обжалвано изцяло.

В жалбата си до съда въззивникът Г.Т.Г. чрез процесуалния си представител твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

         Твърди, че Решението на НзРС е необосновано, тъй като е достигнал до правни изводи, които не кореспондират със събраните по делото доказателства. Съдът не е съобразил, че ОбСЗГ е издала позитивно решение за признаване правото на собственост върху земеделската земя и в случая се касае до неразграничаване на имота, обект на претенцията и предишна възстановена земя по решението. Във въззивната жалба са поискани гласни доказателства, които се поддържат в същата. Моли съда отмени първоинстанционното решение и постанови ново по същество, с което уважи предявените искове.

         В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна е представила отговор, в която оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Изтъкват се подробни аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Молят съда да потвърди като правилно и законосъобразно решението.

С въззивната жалба са направени доказателствени които са уважени от въззивния съд.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника редовно призован лично и чрез процесуалния си представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, ал.1 т.3 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

С оглед пълния обхват на въззивното обжалване постановеното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск.

Пред първоинстанциония съд е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК против Общинската служба „земеделие и гори” гр.Нова Загора, с който се иска да се признае за установено по отношение на страните, че въззивника е собственик по наследство и давност на следният недвижим имот, находящ в землището на с. Новоселец, общ.Нова Загора, ЕКНМ 52146, на НИВА с площ от 9,100 /девет декара и сто квадратни метра/ дка, трета категория, местност “Аленделия”, имот № 011099 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 011100, имот № 011100 и имот № 011044.

Със заявление вх-№ 07427/10.03.1992 год. въззивника е заявил пред ОБЩИНСКА СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр. Нова Загора, за възстановяване правото на собственост на земеделски земи между, които и процесната.

С Решение № 25/06.10.1999 г. на ОбСЗ гр. Нова Загора правото на собственост върху процесният имот е възстановено на наследниците на Г.Т. *** починал на 02.01.1965 год.

При така изложената фактическа обстановка настоящия съдебен състав намира, че искът е недопустим поради липса на правен интерес у въззивника за водене на установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Установителният иск по чл. 124 ал. 1 ГПК е субсидиарна форма на защита на нарушени субективни материални права. Неговата допустимост е обусловена от наличие на правен интерес от провеждането му. Нуждата от защита чрез установителен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. В настоящия случай липсва правен интерес от установителен иск по чл.124 от ГПК против ОБЩИНСКА СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр. Нова Загора, тъй като субективното материално право на въззивника не е смутено или нарушено.

 поради и което постановеното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск.

Действителният предмет на спора по делото е валидността на възстановеното по реда на ЗСПЗЗ право на собственост на ищците върху процесния имот. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците (или техните наследници) върху притежаваните от тях земеделски земи преди образуване на ТКЗС. Твърденията, че имотът е бил собственост на бащата на въззивника оземлен през 1947 год., са твърдения които обуславят иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, по които надлежна страна /пасивни легитимирани по установителния иск/ са наследниците на Г.Т. *** починал на 02.01.1965 год.

Наличието на специална процедура регламентирана в ЗСПЗЗ изключва правния интерес и прави недопустим установителния иск срещу ОБЩИНСКА СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр. Нова Загора, като орган по поземлената собственост, като иск предявен срещу ненадлежна страна. Наличието на специалният ред за защита по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ изключва правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, то предявеният установителен иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

На основание чл.270 ал.3 от ГПК настоящата съдебна инстанция, следва да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 38/21.03.2011 г. по гр.д. № 1065/2010 на РС – гр. Нова Загора.

 

Прекратява производство по В.гр.дело № 228/2011 год. по описа на Сливенски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, от редовното му връчване пред ВКС на РБ.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: