Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  94            

                  гр. Сливен, 20.01.2012г.

 

       В      ИМЕТО    НА     НАРОДА              

 

         Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                            

при секретаря  И.К. и в  присъствието на прокурора  ...... като разгледа докладваното от съдия Костова гр.дело № 229 по описа за 2011год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявена искова молба за заплащане на обезщетение от Застрахователя за претърпени имуществени и неимещуствени вреди, вследствие настъпило ПТП, като исковите претенции намират правното си основание в чл. 226 от КЗ, с цена на иска за неимуществени вреди 200 000 лева, а за имуществени вреди – 465 лева.

Ищците С.М.М. и Н. М.Н. твърдят в исковата молба, че на 19.02.2011г. водачът Д.Н.И. от гр. Сливен при управление на л.а. „БМВ” с ДК № СН 81 84 НС, като нарушила правилата за движение по смисъла на ЗДвП по непредпазливост причинила смъртта на тяхната майка М.С.И. от гр. Сливен.

Твърдят още, че към момента на ПТП лекият автомобил „БМВ” с ДК№ СН 8184 НС, собственост на Р.С.И., съпруг на Д.Н.И. е бил застрахован в ЗК „български имоти” АД със ЗП „Гражданска отговорност № 044717 10 91 003062, валидна от 31.12.2010г. до 30.12.2011г.

Твърдят също, че по НОХД № 225/2011г. е одобрено споразумение между подс. И. и Окръжна прокуратура Сливен, по силата на което подс. И. се е признала за виновна по обвинението й по чл. 343, ал.1, б.”В”, вр. чл. 342, ал.1 НК, като й е определено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на споразумението – 18.01.2008г., като й е наложено лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години.

Ищците твърдят, че понесли тежко загубата на майка си, която била на 60 години, в добро здраве, жизнерадостна, работоспособна с натрупан житейски опит и умение. Сочат, че и двете дъщери живеели с майка си в разбирателство, в отношения на взаимно уважение, привързаност и любов. Загубата й представлявала тежък удар, който нарушил сериозно психическото й равновесие, като и до днес продължавали да изпитват непосилна мъка и страдание от нейната загуба. Внезапната  и неочаквана смърт, причинила огромна мъка и печал, които ищците изпитвали и към настоящия момент.

Предвид гореизложеното, предявяват настоящата претенция за причинените им душевни болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, в размер на 200 000 лева, или по 100 000 лева за всеки от тях, както и сумата за имуществени вреди в размер на 465 лева, представляващи разходи за погребението на майка им, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 19.02.2011г. до окончателното изплащане. Претендират и заплащане на направените по делото разноски.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в указания от съда срок е депозирал отговор по нея. В същия се оспорват предявените искове по основание, като се твърди, че вина за настъпилото ПТП има наследодателката на ищците, тъй като е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат. Исковете се оспорват и по отношение на техния размер, като се твърди, че същия е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди се, че между починалата и нейните дъщери не е имало близки отношения, същите не са живели в едно домакинство и са били отдалечени. Оспорва се и исковата претенция за присъждане на законната лихва, считано от датата на увреждането. Твърди, че отговорността на застрахователя е договорна, тъй като същия не е прекият причинител на вредите и настъпва след отправена покана. Предвид горното, от съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Ищците в с.з. се представляват от процесуален представител, който поддържа изцяло исковите претенции и моли същите да бъдат уважени в пълен размер.

Ответникът в с.з. не се представлява.

От събраните в хода на производството доказателства се установява следното от фактическа страна :

На 19.02.2011г. в гр. Сливен, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ” с ДК № СН 8184 НС, Д.Н.И. нарушила правилата за движение по пътищата, а именно : чл. 21, ал.1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч : категория А : 50 за населено място, 80 – извън населено място и 100 – автомагистрала, Категория В : 50 – населено място, 90 – извън населено място, 130 – автомагистрала; както и чл. 119, ал.1 от ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като по непредпазливост причинила смъртта на М.С.И. от гр. Сливен – престъпление по чл. 343, ал.1, б.”В” вр. чл. 342, ал.1 от НК.

         За извършеното престъпление Д.Н.И. е признала вината си, като с одобрено споразумение НОХД № 22582011г. на СлРС й е наложено наказание.

         Към момента на ПТП лекият автомобил „БМВ” с ДК№ СН 8184 НС, собственост на Р.С.И., съпруг на Д.Н.И., е бил застрахован в ЗК „Български имоти” АД със ЗП „Гражданска отговорност № 044717 10 91 003062, валидна от 31.12.2010г. до 30.12.2011г.

Ищците, като дъщери на починалата Марийка Иванова, са понесли тежко загубата на майка си, която била на 60 години, в добро здраве, жизнена и работоспособна. И двете дъщери са имали близки отношения с майка си, в разбирателство и взаимно уважение. Посещавали я и се допитвали до нея. Разчитали на помощта й по отношение отглеждането на внуците. Организирали погребението, когато ищцата С.М. се върнала от Испания. След настъпилото ПТП до завръщането на дъщерята, тялото на починалата било съхранявано в хладилна камера, за което са заплатени 60 лева, а за самото погребение 385 лева, както и траурни услуги в размер на 20.50 лева.

И към настоящия момент болката от загубата била силна, за което е споделяно със съседите – разпитаните св. Р. и св. Д..

От автотехническата експертиза се установява по категоричен начин, че левите гуми на автомобила в момента на ПТП са върху пешеходната пътека, на около 1м след началото й, както и 1.20м западно от разделителната линия. Пешеходката е ударена странично в дясната страна на тялото. При ПТП тялото полита настрани, завърта се, като след удара краката се повдигат, а главата попада в горния ляв край на челното стъкло и началото на тавана, след което тялото пада на тавана и задния капак на автомобил ВМВ и от там пада на западната пътна лента. Поведението на пешеходката от мястото на което е изчаквала да пресече западните ленти е било адекватно, след като се е намирала на пешеходна пътека тип „Зебра” и има предимство пред автомобилите, които са се намирали на разстояние 83м. от нея.пешеходката се е движела в права линия до мястото на удара, а идващите автомобили вместо да намалят скоростта и да я пропуснат, са се движили със скорост по – голяма от разрешената за съответните пътни условия с намалена видимост при здрачаване. Водачката на МПС Д. И. е възприела опасността с голямо закъснение.

Изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от съвпадащите и неоспорени писмени  и гласни доказателства, както и обективното, компетентно изготвено експертно заключение, дават основание на съда да изведе следните правни изводи, а именно :

Предявените искове са допустими.

Разгледани по същество се явяват основателни по следните съображения, а именно :

Предпоставките на иска по  чл. 226, ал. 1 КЗ са следните: деликт при управление на МПС; причинени вреди; застраховка ГО, която покрива гражданската отговорност на деликвента; неплатено застрахователно обезщетение.

В настоящия случай между страните не съществува спор относно материалните предпоставки на иска. Освен това, те се установяват и от събраните по делото доказателства: споразумение по НОХД 225/2011г. на СлРС, което е със задължителна сила за гражданския съд и установява деянието, противоправността и вината на водача на лекия автомобил БМВ; застрахователна полица, която доказва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "ГО" към момента на ПТП и задължението на ЗК „Български имоти” да плати застрахователно обезщетение.

Установи се категорично от изслушаната по делото авто – техническа експертиза, че вина за настъпилото ПТП има единствено и само водача на ПТС – лек автомобил „БМВ”.

Размерът на застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС 4/68г., при определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, социалното му положение, отношенията му с починалото лице и други обстоятелства. Под „други обстоятелства” следва да се имат предвид конкретните болки и страдания, както и обществено-икономическите условия. Установи се че отношенията между починалата и нейните дъщери са били близки в емоционална привързаност. Същите са разчитали на взаимна морална и материална подкрепа. Живели са в отделни домакинства, но при чести контакти, като тъгата от тежката загуба продължава и към момента. Настоящия съд счита, че адекватно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, би било справедливо в размер на 70 000 лева, или по 35 000 лева за всяка от ищците. Претенцията до пълния претендиран размер от 200 000 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Искът за обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на заплатените средства за погребение на починалата Марийка Иванова, е основателен и доказан в пълен размер, и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 465 лева.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя - ответник относно момента на изпадането му в забава. Имайки предвид характера на отговорността на застрахователя, която произтича от един юридически факт - непозволено увреждане, следва и изводът, че задължението за обезвреда възниква именно от момента на увреждането и не е необходима покана, за да се дължи лихва за забава /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В деня на увреждането възникват по силата на закона /договора/ основанията за ангажиране отговорността на Застрахователя и от този момент той дължи обезщетение за вредите и лихви за забава.

Съразмерно на уважената част от исковете ответникът ответник следва да заплати на ищците разноските по делото в размер на 2 285 лв., представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят на ответника сумата 4650 лв., представляващи претендирани разноски по делото – юрискосултско възнаграждение и депозит за вещо лице. Върху уважената част от исковете застрахователят следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 4% в размер на 2819 лв. по сметка на Сливенския окръжен съд.

Ръководен от гореизложеното, Сливенският окръжен съд

                           

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД с адрес на управление гр. С., район Т., ж.к. „И.В.”, ул.”Б.”, блок 8 ДА ЗАПЛАТИ на С.М.М. с ЕГН ********** ***-*-* и Н. М.Н. с ЕГН ********** ***, сумата от 70 000/седемдесет хиляди/ лева, или по 35 000 лева за всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 465 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, поради настъпила смърт на тяхната майка М.С.И. при възникнало ПТП на 19.02.2011г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2011г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди над постановения размер от 70 000 лева до пълния претендиран от 200 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД с адрес на управление гр. С., район Т., ж.к. „И.В.”, ул.”Б.”, блок 8 ДА ЗАПЛАТИ на С.М.М. с ЕГН ********** ***-*-* и Н. М.Н. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 285 лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА С.М.М. с ЕГН ********** ***-*-* и Н. М.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД с адрес на управление гр. С., район Т., ж.к. „И.В.”, ул.”Б.”, блок *  сумата от 4 650 лева, съдебно – деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД с адрес на управление гр. С., район Т., ж.к. „И.В.”, ул.”Б.”, блок * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата от 2 819 лева – държавна такса.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: