Р Е Ш Е Н И Е  № 78

 

гр. С. 28.10.2011 г.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в

публично заседание на…двадесет и девети септември ……………………

през две хиляди и единадесет година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря…К.И.……………..……и с участието на прокурора………………………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова……..….гр .дело № 241 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск е за разваляне на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради неизпълнение на задълженията на приобретателя и намира правното си основание в чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

          Ищците твърдят в исковата си молба, че  на 07.07.1997 г. с ответника сключили договор за продажба на недвижим имот с нот. акт. № 153 , т. ІV, н.д. №  2120 по описа за 1997 г. на Нотариус при Сливенския районен съд, по силата на който прехвърлили собствения си недвижим имот  представляващ апартамент с адрес гр. С., кв. „К. Ф.” бл. * вх. „*” ет. * ап. * срещу задължението на ответника да поеме гледането и издръжката им, като им осигури нормален и спокоен живот какъвто са водили до момента на прехвърлянето на имота,  при условие  че си запазват правото да живеят в апартамента докато са живи. Към момента на сключването на договора първият ответник, който е техен син е бил в брак с втората ответница. Твърдят, че ответниците не изпълнявали  своевременно и точно задълженията си по договора. От началото на сключването до момента  не им помагали в гледането им нито сами, нито чрез трето лице. Твърдят, че страдат от редица заболявания, които не им позволяват да се обслужват сами, поради което се нуждаят от помощ , но са се грижили сами за домакинството си. Твърдят, че сами заплащали разходите за лекарства, от които се нуждаят, а ответниците през целия период не са им давали средства за лекарства.  През 2008 г. в процесния апартамент се настанила дъщерята на ответница Т.Р.М. заедно със съпруга си, която се държала грубо с тях и ги обиждала. Ответникът не се намесил да ги защити. Били принудени да продадат вилата си и с парите от продажбата закупили друго жилище в кв. „Р.”, в което се настанили през м. Август 2009 г. Твърдят, че през м. Ноември 2010 г. отишли до апартамента, за да си вземат лични вещи и установили, че не могат да влязат, защото бравата на входната врата е сменена. Изпратили нотариална покана до дъщерята на ответниците, която да им предаде ключ от апартамента, но тя не се отзовала на поканата и към момента те не разполагат с такъв. Твърдят, че действията на ответника представляват отклонение от договорните задължения и значително неизпълнение на същите, предвид което молят съда да постанови решение, с което да допусне разваляне на посочения по-горе договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за гледане и издръжка и да постанови връщане на имота в техния патримониум.  Претендират направените разноски.

          Ответниците са депозирали в срок писмен отговор, в който оспорват иска по основание. Твърдят, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината  и са полагали необходимите по договора грижи за ищците, които се изразяват в следното: извършвали ремонти, осигурявали прибирането и нарязването на дърва за зимата, воденето на ищците на прегледи, изследвания, закупуване на лекарства. През времето през което ищцата се лекувала в болнично заведение на два пъти, ищецът е живял при двамата ответници и те са се грижили за него. На два пъти през  2006 и 2007 г.  ответникът дал сумите от 800 и 450 лв. за лечение на ищцата. Твърдят, че по собствено желание двамата ищци продали притежаваната от тях вила и купили друго жилище в кв. „Р.” с обяснението, че първият ищец не може да се качва до четвъртия етаж на процесния апартамент. Твърдят също така, че през 2010 г. ответниците се развели по взаимно съгласие и втората ответница се преместила да живее в процесния апартамент и след като научили за развода ищците променили отношението си към тях. Ищцата настоявала ответницата да напусне жилището въпреки, че последната продължила да има добро отношение към тях. Твърдят, че дъщерята на ответниците сменила бравата на апартамента и това настроило ищците още повече. Въпреки всичко ответниците продължили да се грижат за ищците като грижите им за тях продължили и след завеждането на иска. Твърдят, че ищцата има сериозни неврологични и психични проблеми и това й състояние не й дава възможност да прецени правилно интересите си, а в същото време внушава на съпруга си това отношение. Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Изразяват становище, че ако ищците не желаят  да се грижат за тях, следва издръжката да бъде трансформирана в месечна парична издръжка, която са съгласни да заплащат.

В с.з. ищците поддържат предявения иск.

Ответниците в с.з., чрез процесуалния си представител, поддържат изложеното в отговора, като оттеглят искането си за трансформиране на издръжката в парична.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищците А.Ж.Х. и В.Р.Х. са съпрузи. На 07.07.1997 г. между тях двамата и синът им Р.А.Х. бил сключен във формата на нотариален акт № 153, т.VІ, н.д. № 2102/1997 г. на Нотариус при Сливенския районен съд договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. По силата на този договор ищците прехвърлили правото на собственост върху притежавания от тях недвижим имот, представляващ апартамент в гр. С., кв. „К. Ф.” жилищен блок № *, вх.”*”, ап. № * застроен върху 91 кв.м., състоящ се от  две спални, дневна, кухня, баня, клозет, килер, входно антре и изолационно антре, при граници: изток – външен зид, запад – външен зид, север – И. Д., юг – стълбищна площадка и Г. и С. С., заедно с принадлежащото избено помещение № 24 и отстъпено право на строеж върху държавна земя и 2.30 % ид.ч. от общите части на сградата. Ответникът се задължил да поеме гледането и издръжката на ищците като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили до момента, при условие че същите запазват правото си да живеят в апартамента докато са живи.

          Видно от представеното удостоверение и схема от АКК в момента имотът се индивидуализира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.517.75.4.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-31/19.04.2006 г.  на изпълнителния директор на АК.

По време на сключването на договора ответникът Р.Х.  е бил в граждански брак с ответницата Г.Д.Х.. Бракът между двамата е прекратен през 2010 г.

Двамата ищци са пенсионери, като месечния размер на пенсията на  ищеца А.Х. е 310.37 лв., а на ищцата В.Х. – 151.99 лв. Видно от представеното експертно решение на ТЕЛК № 2547/30.07.2001г. ищецът Х. страда от есенциална хипертония, хипертонична болест ІІІ-та степен, хипертонично сърце, състояние след прекаран мозъчен инсулт, за което му е определено 75% загуба на работоспособността.

На ищцата В.Х. има поставена диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, нарушение на вестибуларната функция, последици от МСБ, депресивен епизод, като с експертно решение №  146/27.09.2004 г.  от ТЕЛК за психични заболявания гр. Бургас за диагноза „хипертонична болест ІІІ-та степен, състояние след ТИА, неврозо-подобен синдром с хипо-депресивни елементи и отслабена годност на мозъчната активност” й е определена 60.8% работоспособност.

След сключването на договора ищците продължили да живеят в процесния имот сами, като всяко лято живели на вилата си, в околностите на гр. С.. Ответникът Р.Х. посещавал родителите си, като им помагал за складирането на дърва през зимата в апартамента в кв. „К. Ф.” и при необходимост ги водел на лекар. Същият се грижел за осигуряването на вода и храна когато родителите му живеели на вилата, а също така, ако през това време били в недобро здравословно състояние, ги водел на лекар.  От свидетелските показания се установява, че ищецът А.Х., въпреки недоброто си здравословно състояние, през зимния период се грижел за пренасянето на дървата от избеното помещение до апартамента и за почистването на печката на твърдо гориво.

През 2008 г. дъщерята на ответниците- Т. Х. и съпругът й отишли да живеят в процесното жилище при ищците. Докато живели заедно те се грижели за домакинството като осигурявали хранителни продукти от стопанството на родителите на свид. М.. През лятото на същата година ищците отишли отново да живеят на вилата, а през това време дъщерята на ответниците и съпругът й извършили ремонт в жилището. Отношенията между тях не били конфликтни. Ищците продали притежаваната от тях вила и закупили апартамент в кв. „Р.” на втория етаж, като споделили със свид. Х., че им е трудно да ползват вилата, а на свид. М. споделили, че искат да живеят на по-нисък етаж. Вещите, които притежавали били пренесени от ответника и свид. М..

През 2010 г. ответниците се развели, след което ответницата Х. отишла да живее в процесното жилище в кв. „К. Ф.” при дъщеря си. По това време била сменена бравата на входната врата на жилището и на ищците не бил осигурен достъп. От твърденията на ищците в исковата молба се установява, че същите не са искали да живеят в процесното жилище, а да изнесат от там свои лични вещи.

След настаняването на ищците в новото им жилище, ответникът продължил да ги посещава, като осигурил дърва за зимния период, а също така ги снабдявал с хранителни продукти.

През 2001 г., по повод престой на ищцата в болница,  двамата ответници се грижили за ищеца, който живял в тяхното жилище, а след  изписването на ищцата от болница и тя останала за известно време при тях.  При друг случай, при който ищцата била приета в болница, отново двамата ответници се грижили за ищеца в собственото си жилище.

По делото са представени  два броя договори за дарение за подпомагане на инвалиди от 22.12.2006 г. за сумата 800 лв. и от 28.12.2007 г. за сумата  450 лв., с които ответникът Р.Х. е дарил посочените суми на ищцата В.Х.. Представените договори не са своевременно оспорени от ищците.

Другият син на страните, видно от свидетелските показания, също е полагал грижи за родителите си.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице от Агенция за Социално подпомагане – гр. С., от която се установява, че за издръжката на ищеца месечно е необходима сумата от  323.13 лв., съобразно специфичните му нужди от лечение и общите такива, а за ищцата сумата 296.37 лв.

След завеждането на исковата молба ответникът е започнал да изпраща ежемесечно на ищците сумата от по 100 лв. месечно, която сума в два от случаите е била приета от ищците, а  една от сумите е била отказана.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Приетото за установено от фактическа страна е резултат от съвкупната преценка на събраните гласни доказателства и преките впечатления от разпита на свидетелите в с.з. Както в повечето от случаите по този род дела, са налице свидетелски показания, които в по-голямата си част са противоречиви и взаимно изключващи се, а също така и пресъздават възприетото от свидетелите, а не техни преки впечатления. В конкретния случай, съдът дава вяра на показанията на свидетелите, които отразяват свои преки впечатления от поведението на страните, а именно свидетелите  Х., П., Р. и показанията на свид. М., за който, макар и да би могло да се приеме, че в известна степен е заинтересован от изхода на делото,  то показанията му съвпадат с показанията на другите свидетели. Свид. К. има впечатления за начина на живот на ищците до 2006 г. Свид. Р., която е съсед на ищците в момента, свидетелства за обстоятелството, че ищецът сам осигурява качването на дървата ежедневно, но също така и че ответникът е участвал при прибирането на дървата в мазето на апартамента. Същата дава показания,че ищцата я ангажирала да се обажда на първа помощ и на личния си лекар, което обстоятелство не означава автоматично, че в други случаи за прегледи и лечение не са се грижили ответниците.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск за разваляне на договора за гледане и издръжка с правно основание чл.87 ал. 3 от ЗЗД е допустим, но по съществото си неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Безспорно се установява по делото, че между ищците от една страна и ответниците, от друга страна е бил сключен в нотариална форма договор за прехвърляне на правото за собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. По силата на този договор собствеността върху процесния имот е преминала към момента на сключването му върху двамата ответници. Последните е следвало от този момент до престират грижи формулирани най-общо в договора с израза “като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили до сега”. Страните не са конкретизирали грижите необходими на прехвърлителите, поради което и с оглед трайната практика по този вид дела, както и след тълкуването на договора, с оглед всички събрани доказателства,  следва да се приеме, че се касае за обем от грижи, които да осигуряват на прехвърлителите нормален стандарт на живот, необходимата издръжка, осигуряване на грижа за здравословното им състояние.

Действието на процесния договор е продължило за период от около 14 г. През този период ответниците са осигурявали на ищците грижи, доколкото същите са имали нужда от такива, изразяващи се в помощ при осигуряване на дърва за зимния период, а също така и в помощ при заболявания, като ответникът се ангажирал с прегледите на ищците и с осигуряване на грижи в случаи на необходимост.

За неизпълнение на договорните задължения би могло да се приеме обстоятелството, че ответниците не са се грижили ежедневно през зимния период  за пренасянето на дървата за отопление от избеното помещение до апартамента и за почистване на печката на твърдо гориво, но това неизпълнение е незначително и не може да обуслови извод за пълно неизпълнение на договорните задължения. Ответниците не са живели в едно домакинство с ищците. От около 2 г. ищците живеят в друго собствено жилище, което е станало по тяхно желание, видно и от изложеното в исковата молба. Макар че дъщерята на ответниците и ответницата са сменили бравата на входната врата и по този начин са препятствали достъпа на ищците до апартамента, това обстоятелство не представлява неизпълнение на договорните задължения, доколкото ищците не са пожелали да ползват ефективно процесния имот.

Касае се за дълъг период на действие на договора, за който е трудно да бъдат събрани конкретни доказателства за изпълнението или не във всеки един момент на сключения между страните договор. Въпреки че твърдят, че ответниците никога не са изпълнявали задълженията си по договора, ищците не са предприели действия по неговото разваляне до момента, в който двамата ответници са прекратили брака си. И към настоящия момент, видно от свидетелските показания, ответникът продължава да изпълнява задълженията си по договора, като ищците не се противопоставят на това.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за  разваляне на договора за гледане и издръжка, поради което предявеният иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Основателна е претенцията на ответниците за присъждане на направените разноски в размер на  600 лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответниците не се дължат разноски за изготвянето на експертизата, тъй като същата е назначена по тяхно искане за установяване паричния еквивалент на издръжката в случай на евентуално трансформиране на задължението, от което си искане ищците са се отказали сами.

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

                                      Р      Е       Ш      И      :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Ж.Х. ЕГН ********** и В.Р.Х. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Ц. О.” № * ет.* чрез адв. Л.С. ПРОТИВ Р.А.Х. ЕГН ********** и Г.Д.Х.  и двамата с адрес за призоваване: гр. С., кв. „К.Ф.” бл.* вх.”*” ет. * ап. * иск за разваляне на сключения с нот. акт. № 153, т.VІ, н.д. № 2102/1997 г. на Нотариус при Сливенския районен съд договор за продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.517.75.4.8 по кадастралната карта на гр.С. – апартамент в кв. „К. Ф.” жил. бл. № *, вх.”*” ап. № * застроен върху 91 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение  № 24, 2.30% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху държавна земя срещу задължението за гледане и издръжка, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА А.Ж.Х. И В.Р.Х. ДА ЗАПЛАТЯТ на  Р.А.Х. И Г.Д.Х. направените от тях разноски в размер на 600 лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: