РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 09.12.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ гражданско отделение, в закрито заседание на ЧЕТВЪРТИ ОКТОМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                  МЛ.С.: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

                            

при секретаря И.К. и с участието прокурор………………………, сложи за разглеждане в.гр.дело №248 по описа за 2011 година, докладвано от АТАНАС СЛАВОВ.

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Атакувано е Решение № 160/16.03.2011 г. на постановено по ГрД № 1064/2010 г. по описа на РС – Сливен, с което са уважени обективно съединени искове по чл. 124 ГПК предявени от П.К.М. против Е.К.С. и С.Й.С. и субективно съединен иск по чл. 108 от ЗС от П.К.М. против Т.П.К. и М.М.К..

С атакуваното съдебно решение първоинстанционния съд е признал за установено между Е.К.С. и С.Й.С. и П.К.М., че П.К.М. е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 67338.415.242 по кадастралната карта на град Сливен, одобрена със заповед № РД 1831/2006 г. на ИД на Агенция по кадастър – София, с административен адрес гр. Сливен местност „Андреева чешма” с предназначение урбанизирана територия за ниско застрояване до 10 метра с площ 1 дка и 14 кв. м със стар № 2823060 при съответните граници, ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.

Отменил е на основание чл. 537 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 78, т. І, рег. № 556 по нот. Дело № 60/2005г. на нотариус А.В. с рег. № 531 на Нотариалната камера и район на действие СлРС. С решението първоинстанциония съд е уважил и субективно съединения иск по чл.108 от ЗС предявен от П.К.М. против Т.П.К. и М.М.К.,  като е признал за установено по отношение на тях, че П.К.М. е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот и ги е осъдил да предадат владението. С атакуваното решение съдът се е произнесъл и по отношение на разноските по делото.

Решението е атакувано с въззивна жалба, от ответника в първоинстанционното производство С.Й.С., чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В.Д. *** процесуален представител на въззиваемия по реда на чл.32 от ГПК. Във въззивната си жалба твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и същевременно е необосновано. Твърди, се че първоинстанциония съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разпределил доказателствената тежест в доклада си по делото. Твърди, се че решението е необосновано, тъй като съдът не е изложил мотиви, които от свидетелските показание кредитира и защо. В противоречие с материалния закон първоинстанциония съд е приел, че липсват изискванията на нормата на чл.89 от ЗС без да е изложил мотиви за това. Необоснован е и изводът на съда че, Е.К.С. и С.Й.С. не са придобили имота по давност, като в срока на давностно владение се включва и периодът през който наследодателя им е бил жив. С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната част и вместо него постанови Решение по същество, като отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Решението на СлРС е атакувано в срока по чл. 259 ГПК и от Е.К.С., като във въззивната си жалба твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано.  Изтъква същите аргументи както въззиваемия С.Й.С..

Моли съдът да отмени като неправилно, незаконосъобразно и необосновано първоинстанционото решение и вместо него постанови ново по същество, с което да отхвърли предявения иск. С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 259 ГПК решението е обжалвано от Т.П.К. и М.М.К., чрез процесуалния си представител по пълномощия  по реда на чл.32 от ГПК адв. Д.П. ***.

Във въззивната жалба въззиваемите Т.П.К. и М.М.К. твърдят, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, при нарушение на материалния закон и е необосновано.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение по реда на чл. 141 ГПК, като не е възложил и не е указал, че следва да се докажат факти за придобивното основание от техните праводатели, касаещо непрекъснато, трайно, необезпокоявано явно владение на поземления имот, в следствие на което е осъществен фактическия състав на чл. 79 от ЗС.

Във въззивната жалба се прави доказателствено искане за разпит на свидетели, чиито имена се посочват за доказване на факти и обстоятелства свързани с осъществяването на владеенето на праводателите на Т.П.К. и М.М.К. – С.Й.С. и Е.К.С..

Моли, съдът да отмени атакуваното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и вместо него постанови ново по същество, с което да отхвърли иска.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от въззиваемия П.К.М. чрез процесуалния си представител по реда на чл.32 от ГПК адв. Л.А. ***, с които наведените твърдения се оспорват като неоснователни и недоказани. Моли съда да потвърди, като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

С Определение от 27.06.2011 г., постановено в закрито съдебно заседание съдът е допуснал гласни доказателства като е приел, че първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, като не е допуснал гласни доказателства на първоинстанционното производство, по отношение на присъединения срок на владение на Е.К.С. и С.Й.С. от своя праводател, като към момента на установяване на владението е бил жив.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява. Чрез представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, подал писмено становище, заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции /писмено становище/.

В съдебно заседание въззивника С.Й.С., редовно призован не се явява. Представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение, което счита за неправилно и незаконосъобразно и отхвърли предявените против него искове. Претендира за разноски.

В съдебно заседание въззивницата Е.К.С., редовно призована явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и постанови нова с което отхвърли предявените против нея искове. Претендира за разноски.

В съдебно заседание въззивниците Т.П.К. и М.М.К., редовно призовани не се явяват. Представляват от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение, което счита за неправилно и незаконосъобразно и отхвърли предявените против него искове. Претендира за разноски.

В съдебно заседание въззиваемия П.К.М., редовно призован явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивните жалби като неоснователна, поддържа изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за разноски на въззивната инстанция.

След докладване на жалбите и техните отговори, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, като подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Тази фактическа обстановка следва да се допълни от събраните във  въззивната фаза гласни доказателства. Пред втората инстанция са допуснати и събрани гласни доказателства от които. От разпита на свидетелите установеното на фазата на първата инстанция фактическа обстановка остава непроменена.

От разпитаните свидетели не се събраха доказателства от които да се доказва, че въззивниците Е.К.С. и С.Й.С. са установили владение върху процесния имот преди 17.03.2005 год. С оглед на липсата на доказателства в тази насока съдът следва да приеме, че те са установили владение както от обективна така и от субективна страна от този момент в качеството им добросъвестни владелци на имота. С процесния имот са се разпоредели на 23.04.2007 год. и предали и владението му на приобритателите Т.П.К. и М.М.К.. От този момент те са установили фактическа власт върху имота. Не се установява по делото въззивници Е.К.С. и С.Й.С. да установи трайна фактическа власт върху процесния имот, с намерение за своене преди 17.03.2005 год. т.е. да са владели този имот от обективна и субективна страна. По делото не се доказа категорично, не бащата на въззивницата Е.К.С. да е предоставил и предал владението на имота преди тази дата 17.03.2005 год. В действителност въззивницата Е.К.С. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост приживе на своя праводател, но по делото липсват доказателства от които да се направи извода, че той като собственик на имота да е предоставил владението му. В този смисъл началната дата за установяване на владението на въззивницата Е.К.С. и нейния съпруг въззивника С.Й.С. е датата та съставянето на констативния нотариален акт, а именно 17.03.2005 год. В противовес на твърдението на въззивниците Е.К.С. и С.Й.С., че са установили владение върху процесния имот преди датата на издаване на нотариалния акт са показанията на св.Й. Й., че въззивницата Е.К.С., ще си получи имота в един по – късен момент когато нейния праводател реши това. Използвания от свидетеля израз дословен цитат, е че въззивницата Е.К.С. „ще си получи място като му дойде времето”. От израза на свидетеля е видно, че праводателя на въззивницата е смятал себе си собственик на този имот.

В изложения смисъл съдът следва да кредитира показанията на разпитаните свидетели.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Пред първоинстанциония съд са предявени, разгледани по същество и уважени съединени искове първият, от които с правно основание чл.124 от ГПК против въззивниците Е.К.С. и С.Й.С. и вторият иск с правно основание чл.108 от ЗС против въззивниците Т.П.К. и М.М.К. по отношение на един и същ имот, касаещ 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.415.242 по кадастралната карта на град Сливен, одобрена със заповед № РД 1831/2006 г. на ИД на Агенция по кадастър – София, с административен адрес гр. Сливен местност „Андреева чешма” с предназначение урбанизирана територия за ниско застрояване до 10 метра с площ 1 дка и 14 кв. м със стар № 2823060 при съответните граници, ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.

По отношение на първия иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Решението на първоинстанциония съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Предявения иск е допустим.

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието на правен интерес, за което съдът следи служебно. Настоящия съдебен състав намира, че предявения установителен иск е допустим при обусловен правен интерес по отношение на лица, които са се разпоредили недвижимия имот предмет на иска. Собственика на имота предмет на прехвърлителна сделка има правен интерес да установи със сила на присъдено нещо действителните си права по отношение на лицата, разпоредили се с него в полза на трето лице. Договора за покупко продажба като правна сделка не е породила вещно прехвърлителения си ефект, но е възпрепятствала упражняването на правата на собственост и нотариалният акт, обективиращ разпоредителните действия е създал привидност за съществуването на различно правно положение от действителното, което е създало възможност за настъпване на вреди в имуществената сфера на действителния собственик.

Пълнота на защитата на вещното право ще се получи само ако се установи със сила на присъдено нещо правото на собственост по отношение и на двете страни по договора сключен с нотариалния акт. В този смисъл Определение № 22 от 18.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 380/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова.

В изложения смисъл следва да се изостави съдебната практика, при която при наличие на осъдителен и констативен иск установителния иск е недопустим.

Разгледан по същество предявения иск е основателен и доказан.

Въззиваемия в исковата си молба подържа тезата, че заедно въззивницата Е.К.С. негова сестра са собственици и са придобили по наследство при равни права процесния имот. От представения по делото нотариален акт № 175/09.04.1987 год. том. І  н.дело № 405/1987 год. може да се направи обоснован извод, че собственик на процесния имот е бил наследодателя на П.К.М. и Е.К.С. техния баща К. П.М. *** поч. на 02.07.2008 год. Той е оставил за свои законни наследници въззивницата Е.К.С. и П.К.М..От изложеното следва да се обоснове извода, че двамата са придобили правото на собственост върху процесния имот при равни права по възникналото наследствено правоотношение като законни наследници към момента на смъртта на наследодателя им към 02.07.2008 год.

Въззивниците Е.К.С. и С.Й.С. противопоставят възражение, че са придобили правото на собственост върху процесния имот вследствие на непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано владение продължило повече от 10 години по смисъла на чл.79 от ЗС и основават това си възражение на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт. В тежест на въззивниците, както правилно е постановил първоинстанциония съд е да докажат това свое възражение.

По делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че двамата въззивници Е.К.С. и С.Й.С. са установили и владели трайно, спокойно и явно процесния имот в продължение на повече от 10 години, като недобросъвестни владелци, преди датата на издаване на констативния нотариален акт. При това положение възражение на въззивниците , че е придобили правото на собственост се явява неоснователно.

По делото не се събраха и доказателства, че въззиваемите са установили фактическа власт върху имота преди смъртта на собственика. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗС, когато едно лице упражнява фактическа власт върху имота, счита се, че го владее за себе си.В случая когато основанието за установяване на владение върху един имот е наследяване от бившия собственик на имота (какъвто е и настоящият случай), презумпцията на чл. 69, ал. 1 от ЗС не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху наследствения имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници (да манифестира пред тях своето намерение да свои имота), които да достигнат до тях. В настоящия случай въззивниците Е.К.С. и С.Й.С. не са манифестирали пред другия наследник въззиваемия П.К.М. своето намерение за своене.

В конкретния случай не е доказано въззивниците Е.К.С. и С.Й.С. са довели до знанието на въззиваемия П.К.М. намерението си да своят целия наследствен имот.

Снабдяването с нотариален акт за собственост по давностно владение обективира такова намерение. Липсват доказателства обаче това тяхно намерение да е доведено до знанието на останалите сънаследници в случая въззиваемия. Самото владение следва да е явно, а не скрито. Вписването на нотариалния акт за признаване на собственост по давностно владение не е действие за довеждане на намерението да се свои имота до знанието на останалите сънаследници.

Предвид горното следва да се приеме, че въззивниците не са доказали да са владели процесния имот явно, трайно, спокойно и непрекъснато и да са отблъснали владението на въззиваемия върху притежаваните от него по наследство идеални части от процесния имот и съответно не са придобили по давност правото на собственост върху тези идеални части от имота. Съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост не се изгубва, освен ако не се придобие от друг.

По изложените по горе съображения Въззивниците не са могли да придобият правото на собственост по давност. Въззиваемия се легитимира като собственик по наследство на 1/2 ид. ч. от процесния имот. Предявеният от него установителен иск, като доказан и основателен, следва да се уважи, като се признае за установено, че е собственик по наследство на 1/2 ид. ч.

В съответствие с това следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК издаденият по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по давностно владение № 78, том  І, рег. № 556, дело № 60/2005 г. на Нотариус А. В.с рег. № 531 и район на действие СлРС, вписан в СВп под вх. рег. № 2296/17.03.2005 г., акт № 187, том V, дело № 1197/2005 г с който въззивниците Е.К.С. и С.Й.С. са признати за собственици по давност .

В изложения смисъл първоинстанционото Решение е правилно и законосъобразно.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от П.К.М. против Т.П.К. и М.М.К..

Първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно и следва да се уважи.

Искът с правно основание чл.108 от ЗС

Ревандикациония иск е обусловен от уважаването на иска по чл.124 от ГПК. От изложените по горе мотиви е видно, че въззивниците Е.К.С. и С.Й.С. не са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот и не са могли да прехвърлят на въззивниците Т.п.К. и М.М.К. повече права от колкото са притежавали.

От горното следва извода, че предявения иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи до 1/2 ид.част от имота, а Решението на първоинстанционния съд е в тази му част правилно и законосъобразно.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

По отношение на наведените във въззивната жалба на въззивниците Е.К.С. и С.Й.С. основания за отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения настоящия съдебен състав намира направено възражение за неоснователно.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи. Релевираното нарушение, е че първоинстанциония съд не е разпределил доказателствената тежест в доклада си по делото. В доклада на съда в съдебно заседание от 16.02.2011 год. е указал на страните какви доказателства следва да посочат, като правилно е разпределил доказателствена тежест и е възложил в тежест на въззивниците Е.К.С. и С.Й.С. да докажат че са придобили правото на собственост по смисъла на чл.79 от ЗС при условията на пряко и пълно доказване. При така дадените указания, първоинстанциония съд е изпълнил задълженията си по смисъла на чл.146 от ГПК и не е допуснал процесуално нарушение. В изложения смисъл направеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивниците следва да понесат своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 160 от 16.03.2011 год.  по гражданско дело № 1064/2010 година на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО, на подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му връчване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС на РБ.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: