Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е 

 

гр.Сливен, 10.11.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Р.Г.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д.№ 252 по описа за 2011 год. на СлОС за да се произнесе взе предвид следното :

 

       Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че с договор за банков кредит – овърдрафт на физическо лице № 276 от 17.04.2008г. ищецът - ТБ „Инвестбанк” АД в качеството си на кредитор е предоставил на ответниците - М.Г.Д., в качеството й на кредитополучател и на съпруга й солидарен длъжник Д.Х.Д., банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 170 000 лева за рефинансиране на ползван предходен кредит – овърдрафт срещу ипотека и за текущи нужди. Предоставеният кредит е обезпечен с ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193 т.ІІ н.д. 1989/2008г. на СВп – Сливен.

Средствата от кредита били изцяло усвоени от ответницата М.Г.Д. при спазване на реда и условията, визирани в сключения договор за кредит.

Твърди се, че вземането на Банката – ищец е станало предсрочно изискуемо на 31.01.2011г., тъй като съгласно чл.3 ал.1 от договора за предоставения кредит - овърдрафт банката начислявала лихва в размер на 11% върху реално усвоените суми, която лихва се начислява и заплаща ежемесечно на 26-то число. Сочи се, че видно от извлечението от сметка с дата 31.01.2011г. /въз основан на което банката се е снабдила с изпълнителен лист/ към 31.01.2011г. дължимата лихва е в размер на 24 105,44 лв. Налице била към 27.04.2010г. забава на плащанията по лихви за срок от 180 дни, което съгласно чл.11 ал.2 т.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, приета с Решение № 16 от 03.04.2008г. на Управителния съвет на Българска народна банка, обн. ДВ бр.38 от 11.04.2008г., в сила от 11.04.2008г., изм. и доп. бр.21 ДВ от 20.03.2009г. автоматично класифицира кредитната експозиция на М.Д. като „Загуба” за ТБ „Инвестбанк” АД.

Поради системна забава на плащанията по лихви ответницата -кредитополучателка била уведомена от ищеца - ТБ „Инвестбанк” АД доброволно да внесе задължението си, чрез връчване на няколко покани за доброволно изпълнение на 08.12.2008г., на 13.05.2009г., на 02.09.2009г. и на 03.10.2010г. Въпреки това не били предприети действия за плащане на просрочените суми по кредита и неговото редовно текущо погасяване. Твърди се още, че кредитополучателката в описаните по-горе покани за доброволно изпълнение не е възразила срещу претендираните суми.

Сочи се още, че съгласно чл.8 ал.1 т.1 от договора за кредит „поетите ангажименти от кредитора за отпускането на средства от кредита се прекратяват и погасяват, а ползваният кредит - овърдрафт, ведно с лихви, неустойки, такси, комисионни и други дължими суми, става по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем, в случай че възникне един от следните случаи : кредитополучателят е допуснал просрочия на дължими плащания по кредита”. Именно неизпълнението на това договорно условие „Допуснато просрочие на дължими плащания / в случая лихви/ по кредита” правят кредита предсрочно изискуем, т.е. вземането на банката е станало „изискуемо”.

На 31.01.2011г. на основание чл. 60 ал.2 предложение второ от ЗКИ ТБ „Инвестбанк” АД е подала до Районен съд - гр.Сливен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.2 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание – извлечение от сметки на банката по повод сключения между страните договор за кредит -овърдрафт на физическо лице срещу ипотека № 276/17.04.2008г., обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т.ІІ, н.д. 1989/2008г. на СВп-Сливен. Към датата на подаване на заявлението пред РС задължението на М.Г.Д. е в общ размер 194 105,44 лв. от които: главница – 170 000 лева;  и лихва - 24 105,44 лева. Искането било уважено, като с издадените Заповед № 393 от 03.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.02.2011г., постановени по ч.гр.д. № 529/2011г. по описа на РС – Сливен са осъдени М.Г.Д.  и Д.Х.Д.  да заплатят солидарно на ТБ „Инвестбанк” АД сумата от 170 000 лева – главница, дължима по договор за кредит - овърдрафт на физическо лице срещу ипотека № 276/17.04.2008г., обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т.ІІ, н.д. 1989/2008г. на СВп - Сливен, както и лихва в размер на 24 105,44 лева, начислена за периода от 27.11.2009г. до 31.01.2011г., ведно със законната лихва за главницата, считано от датата на подаване на заявлението 31.01.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 6273,16 лв.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.02.2011г. по ч.гр.д. № 529/2011г. по молба на кредитора ТБ „Инвестбанк” АД било образувано изпълнително производство по изп.дело № 20108370400557 и е започнал изпълнителен процес срещу М.Г.Д. ЕГН ********** и Д.Х.Д. ЕГН ********** с цел принудително събиране на вземането.

На 13.05.2011г. ТБ „Инвестбанк” АД е получила разпореждането по ч.гр.д. № 529/2011г. на РС – Сливен, с което банката е уведомена за подаденото писмено възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК от солидарните длъжници М.Г.Д. и Д.Х.Д. против разпореждането, въз основа на които са издадени по-горе посочените Заповед № 339 от 03.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.02.2011г.

В резултат на гореизложените събития на 13.05.2011г. в ТБ „Инвестбанк” АД е получено съобщение, с което на кредитора е указано, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението и след довнасяне на дължимата държавна такса, както и последиците при липса на предявен иск в съответствие с чл.415 от ГПК.

Предвид изложеното от съда се иска да постанови решение, с което  признае за установено по отношение на кредитора ТБ „Инвестбанк”, че солидарните длъжници и ответници по настоящия иск М.Г.Д. и Д.Х.Д. дължат на кредитора ТБ „Инвестбанк” АД сумата от 170 000 лева – главница, дължима по договор за кредит - овърдрафт на физическо лице срещу ипотека № 276/17.04.2008г., обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т.ІІ, н.д. № 1989/2008г. на СВ – Сливен, както и лихва в размер на 24 105,44 лв., начислена за периода от 27.11.2009г. до 31.01.2011г., ведно със законната лихва за главницата считано от датата на подаване на заявлението 31.01.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебни и деловодни разноски в заповедното производство в общ размер на 6273,16 лв. Моли също така да бъдат присъдени всички направени от ТБ „Инвестбанк” АД съдебни и деловодни разноски по настоящото дело.

Исковата молба е връчена редовно на ответниците, които в указания от съда едномесечен срок са депозирали отговор по нея. В същия сочат, че дължимите към ответника суми са единствено от просрочени лихви. Твърдят, че са погасили дължимата сума от 2001.37 лева, за която са уведомени от ищеца с писмо от 08.12.2008г. Твърдят още, че полученият от тях кредит е обезпечен с ипотека върху недвижим имот и в случай че това обезпечение е недостатъчно, съгласно чл.5, ал.2 от Договора, следва да бъдат поканени да предоставят допълнително приемливо за банката обезпечение. Това не било сторено, поради което считат, че не е настъпила предсрона изискуемост на кредита.

В с.з. ищецът, чрез процесуален представител, заявява че поддържа изцяло исковата молба и моли претенцията да бъде уважена изцяло като допустима и основателна.

В с.з. ответниците се явяват лично. Заявяват и поддържат всички възражения изложени в депозирания отговор.

От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното :

С договор за банков кредит срещу ипотека № 276 от 17.04.2008г. ищецът - ТБ „Инвестбанк” АД в качеството си на кредитор е предоставил на ответниците - М.Г.Д., в качеството й на кредитополучател и на съпруга й солидарен длъжник Д.Х.Д., банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 170 000 лева за рефинансиране на ползван предходен кредит – овърдрафт срещу ипотека и за текущи нужди.

Предоставеният кредит е обезпечен с ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193 т.ІІ н.д. 1989/2008г. на СВп – Сливен.

Средствата от кредита били изцяло усвоени от ответницата М.Г.Д., въз основа подписани лично искания за ползване на суми по предоставения кредит и въз основа на съгласие за директен дебит издадено на 17.04.2008г., приложени по делото.

За предоставения кредит банката начислява фиксирана годишна лихва в размер на 11% върху реално усвоената сума ежемесечно на 26 число. При допускано от кредитополучателя просрочие по изплащането на лихви се начислява неустойка в размер на 0.05 % на ден върху просрочената сума.

Последната доброволна погасителна вноска по кредита е на 14.07.2010г. в размер на 300 лева.

Към 31.01.2011г. размерът на неизплатената сума към кредитора – ищец от страна на кредитополучателя възлиза на 170 000 лева – главница и 24 105.44 лева – лихви за периода от 27.11.2009г. до 31.01.2011г., като този размер на лихвата включва : вземания по просрочени лихви – 8 355.58 лева; условни вземания по начислени лихви – 15 490.14 лева и текуща лихва от 26.01.2011г. до 31.01.2011г в размер на 259.72 лева.

От приложените документи към експертизата е видно, че към 27.04.2010г. е била налице забава на плащанията по лихви за срок от 180 дни, което съгласно чл.11 ал.2 т.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, приета с Решение № 16 от 03.04.2008г. на Управителния съвет на Българска народна банка, обн. ДВ бр.38 от 11.04.2008г., в сила от 11.04.2008г., изм. и доп. бр.21 ДВ от 20.03.2009г. автоматично класифицира кредитната експозиция на М.Д. като „Загуба” за ТБ „Инвестбанк” АД.

Поради системна забава на плащанията по лихви ответницата -кредитополучателка била уведомена от ищеца - ТБ „Инвестбанк” АД доброволно да внесе задължението си, чрез връчване на няколко покани за доброволно изпълнение, съответно на 08.12.2008г. за сумата от 2001.37 лева, на 13.05.2009г. за сумата от 2905.77 лева, на 02.09.2009г. за сумата от 5650.54 лева и на 03.10.2010г.за сумата от 13 487.40 лева. Страните не спорят, че сумата от 2001.37 лева е заплатена, но за останалите просрочени суми не били предприети действия за плащане.

Съгласно чл.8 ал.1 т.1 от Договора за кредит „поетите ангажименти от кредитора за отпускането на средства от кредита се прекратяват и погасяват, а ползваният кредит - овърдрафт, ведно с лихви, неустойки, такси, комисионни и други дължими суми, става по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем, в случай че възникне един от следните случаи: кредитополучателят е допуснал просрочия на дължими плащания по кредита”. Именно неизпълнението на това договорно условие „Допуснато просрочие на дължими плащания / в случая лихви/ по кредита” банката е приела като предпоставка да счита кредита предсрочно изискуем, съответно вземането на банката - „изискуемо”.

На 31.01.2011г. на основание чл.60 ал.2 предложение второ от ЗКИ ТБ „Инвестбанк” АД е подала до Районен съд гр.Сливен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.2 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание – извлечение от сметки на банката по повод сключения между страните договор за кредит -овърдрафт на физическо лице срещу ипотека № 276/17.04.2008г., обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т.ІІ, н.д. 1989/2008г. на СВп-Сливен. Към датата на подаване на заявлението пред РС - Сливен задължението на М.Г.Д. е в общ размер 194 105,44 лв. от които: главница – 170 000 лева; лихва: 24 105,44 лева. Искането е било уважено, като с издадените Заповед № 393 от 03.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.02.2011г., постановени по ч.гр.д. № 529/2011г. по описа на РС – Сливен са осъдени М.Г.Д. и Д.Х.Д.  да заплатят солидарно на ТБ „Инвестбанк” АД сумата от 170 000 лева – главница, дължима по договор за кредит - овърдрафт на физическо лице срещу ипотека № 276/17.04.2008г., обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т.ІІ, н.д. 1989/2008г. на СВп - Сливен, както и лихва в размер на 24 105,44 лева, начислена за периода от 27.11.2009г. до 31.01.2011г., ведно със законната лихва за главницата, считано от датата на подаване на заявлението 31.01.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 6273,16 лв.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.02.2011г. по ч.гр.д. № 529/2011г. по молба на кредитора ТБ „Инвестбанк” АД било образувано изпълнително производство по изп.дело № 20108370400557 и е започнал изпълнителен процес срещу М.Г.Д. ЕГН ********** и Д.Х.Д. ЕГН ********** с цел принудително събиране на вземането.

На 13.05.2011г. ТБ „Инвестбанк” АД е получила разпореждането по ч.гр.д. № 529/2011г. на РС – Сливен, с което банката е уведомена за подаденото писмено възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК от солидарните длъжници М.Г.Д. и Д.Х.Д. против разпореждането, въз основа на които са издадени по-горе посочените Заповед № 339 от 03.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 03.02.2011г.

В резултат на гореизложените събития на 13.05.2011г. в ТБ „Инвестбанк” АД е получено съобщение, с което на кредитора е указано, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението и след довнасяне на дължимата държавна такса, както и последиците при липса на предявен иск в съответствие с чл.415 от ГПК.

Искът е предявен на 26.05.2011г. пред СлОС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на всички писмени доказателства приложени по делото, поотделно и в своята съвкупност. Съдът ги възприе като безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът даде вяра и възприе изцяло и представеното по делото експертно заключение, изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице Цв. А..

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

       Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 от ГПК е допустим и основателен.

Искът е предявен в указания от съда едномесечен срок от правно легитимирано лице, като е насочен срещу правилно определени пасивно легитимирани в процеса лица. Същия се явява допустим.

Разгледан по същество се явява и основателен в пълен размер.

 Между Банката и първия ответник М.Д. е налице писмен договор за кредит, съгласно изискванията на чл. 430, ал.3 от ТЗ. Страните не спорят относно валидността на договорното правоотношение и произтичащите от него права и задължения. В разпоредбата на чл. 432, ал.1 от ТЗ се уреждат хипотезите, в които Банката може да изиска предсрочно връщане на сумите по кредита, като първата от тях е „в предвидените в договора случаи”. В процесния Договор, а именно в чл. 8, ал.1 от същия, е договорено, че „поетите ангажименти от кредитора за отпускането на средства от кредита се прекратяват и погасяват, а ползвания кредит – овърдрафт, ведно с лихви, неустойки, такси, комисионни и други дължими суми, става по преценка на Банката изцяло или частично предсрочно изискуем, в случай че възникне един от следните случаи : т.1 Кредитополучателят е допуснал просрочия на дължими плащания по кредита.” В конкретния случай е просрочено именно задължението за плащане на лихви, поради което и Банката основавайки се на тази алтернативна възможност, изцяло в правомощията си, е счела целия кредит за предсрочно изискуем.

Неправилно ответниците се позовават на разпоредбата на чл. 5, ал.2 от Договора, тъй като съгласно същата, ако стойността на обезпечението спадне и Банката счете, че то е недостатъчно, Кредитополучателят е длъжен при първа покана да намали задължението си по договора. Покани в този смисъл са връчвани неколкократно на ответницатата М. Д., но изпълнение в този смисъл не е последвало.

Когато задължението по кредита е обезпечено с поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с длъжника и се задължава, спрямо кредитора, при неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му, да ги изпълни, така както е записано и в посочения договор. Имуществената отговорност за поръчителя възниква в момента на сключване на договора, като лицето става солидарно отговорно с главния длъжник (чл.141, ал.1 от ЗЗД).  По своя характер договорът за поръчителство е едностранен безвъзмезден договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. След като е подписан договора за поръчителство, налице е свободно направено волеизявление от страна на поръчителя да поеме евентуалната имуществена отговорност вследствие на неизпълнение от страна на главния длъжник. Не на последно място, в съответствие с нормата на чл.138, ал.1 от ЗЗД, договорът е сключен в писмена форма, каквото е изискването за действителност. Предвид това, то втория ответник в производството следва да понесе отговорността в условията на солидарност с главния длъжник по Договора за кредит – овърдрафт от 17.04.2008г.

Предвид горното, претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, като бъдат присъдени в тежест на ответниците и направените разноски в настоящето производство в общ размер на 4283.03 лева, от които – 4133.03 лева д.т.и възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски Окръжен съд

Р    Е    Ш    И

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТЪРГОВСКА БАНКА ИНВЕСТБАНК” АД гр. С. с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Б.” № * ЧЕ М.Г.Д. с ЕГН ********** – в качеството на кредитополучател и Д.Х.Д. с ЕГН ********** ***, СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ сума в размер на 170 000 /сто и седемдесет хиляди / лева – главница по договор за кредит – овърдрафт на физическо лице срещу ипотека № 276/17.04.2008г., обезпечен с договорна ипотека, учредена с нот. акт. № 193, том ІІ, н.д. № 1989/2008г. на СВп – Сливен, както и лихва в размер на 24 105.44 лева, начислена за периода от 27.11.2009г. до 31.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 529/2011Г. на СлРС в общ размер на 6 273.16 лева.

 

ОСЪЖДА  М.Г.Д. с ЕГН ********** и Д.Х.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ТЪРГОВСКА БАНКА ИНВЕСТБАНК” АД гр. С. с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Б.” № *, сумата в размер на 4283.03 лева  – деловодни разноски в настоящето производството.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

 

 

 

 

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :