Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 21.09.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и първи септември през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 255 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 213/31.03.2011г. по гр.д. № 5996/10г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от “БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД гр. София, против Ж.Й.Т., иск за признаване за установено, че последната дължи на първото дружество сумата 382, 96 лв. , представляваща главница по договор за потребителски заем № CASH – 03037179 от 07.07.2005г., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.09.2010г. до окончателното изплащане и за заплащане на съдебни разноски в размер на 125 лв., като са присъдени разноските на ответницата.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство, който счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че е изпълнил процесуалните си задължения и е доказал всички положителни факти, обосноваващи основателността на иска му с годни и допустими доказателствени средства, но съдът неправилно ги е дискредитирал и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Поради това моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения установителен иск. Претендира разноски за всички производства.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължи сумата 382, 96 лв. главница и 80, 42 лв. мораторна лихва, като за последната се е отказал от иска. Макар РС да е държал определение за изменение на иска, чрез намаляване на размера му с този на акцесорната претенция, не променя крайния резултат на десезиране на съда с тази претенция.

Ищецът е доказал релевантните положителни факти, тежестта на което действие лежи върху него – сключването на договора с ответницата, размера на задължението, начина на погасяване и направените плащания. Действително, той е представил извлечение от партидата на длъжника, което представлява писмен частен документ, изхождащ от представилата го страна. Съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК, тъй като се касае за вписване в счетоводна  книга по смисъла на тази норма, то може да служи за годно доказателство, с оглед всички други обстоятелства. Ответницата е оспорила иска, като е противопоставила правопогасително възражение – заявила е, че е изплатила изцяло задължението си. Тежестта на доказване на този факт, обаче, пада върху нея, но тя не е ангажирала дказателства, които несъмнено да го установят. Посочила е гласни доказателствени средства, които не са били допуснати, тъй като този вид плащания по начало се доказват с писмени документи, каквито тя не е представила. Липсата им прави твърденията й голословни и те вече не могат да разколебаят доказателствената стойност на представеното от ищеца извлечение, което има по-голяма сила.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, тъй като в случая приложим е общият, 5 годишен, а не краткият, 3 годишен давностен срок. Не се касае за периодични плащания, каквито са вноските за лихви, /ищецът се е отказал от претенцията за лихви/, главното задължение е едно и цялостно, с предмет определена парична сума, само начинът на връщането й страните са уговорили да става на вноски. С настъпването на съответния правопораждащ факт целият остатък е станал предстрочно изискуем и от този момент - 16.12.05г., до момента на подаване на заявлението - 08.09.10г., не е била изтекла погасителната давност за принудително осъществяване на задължението.

Поради това съдът намира, че е безспорно доказано наличието на твърдяното парично задължение за главната сума по основание, размер и период – общо 382, 96, 38 лв., които съвпадат с тези по заявлението по чл. 410 от ГПК. Установителният иск е основателен и следва да се уважи за нея. Следва да се уважи и допълнителната претенция за обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването н азаявлението, до окончателното изплащане.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи, като първоинстанционното решение бъде отменено, включително и по отношение на разноските, и вместо него бъде постановено ново, с което искът бъде уважен, както е посочено.

С оглед изхода на процеса въззиваемата следва да понесе своите и заплати на въззивника направените разноски за  заповедното, първоинстанционното и въззивното производство в размер общо на 150 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 213/31.03.2011г. по гр.д. № 5996/10г. на СлРС,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., общ. М., ж.к. “М. 4”, Бизнес парк София, сграда 14  и Ж.Й.Т.,***, че последната дължи на първото дружество сумата 382, 96 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем № CASH – 03037179 от 07.07.2005г., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.09.2010г., до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Ж.Й.Т. да заплати на “БНП ПАРИБА пърсънъл файненс” ЕАД, гр. София, направените разноски по делото за всички производства в размер общо на 150 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, поради цена на иска под 5000 лв.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: