Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 146

 

гр. Сливен, 24.06.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                 

                   

                                                                                      

при  секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 256 по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, разглежда се по правилата на бързото производство и намира правното си основание в чл.258 и сл., вр. чл.310, вр.чл.317  ГПК.

Образувано е по депозирана  въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство чрез процесуалния му представител срещу  Решение № 244 от 31.03.2011г. по гр.д.№ 334/2011г. по описа на РС-Сливен.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК. Съдът е уважил частично  предявените искове от З.Ю.Ц., в качеството й на  майка и законен представител на малолетното дете К.П.П., като е осъдил бащата /ответник в производството/ П.Д.П. да заплаща на ищцата месечна издръжка за малолетното им дете в размер на 80 лева, считано от 21.01.2011г. до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и сумата от 840 лева / 70 лв. месечно/ издръжка за минало време за периода от 20.01.2010г. до 20.01.2011г.

В останалата му част, до пълния предявен размер от 100 лв. месечна изръжка, съда е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани. Съдът е осъдил П.Д.П. да заплати и сумата от 115 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата в размер на 148,80 лв. държавна такса по сметка на СлРС.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно в частта му, относно определения размер на присъдената издръжка, както и размера на присъдената такава за минал период. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение противоречи на нормата на чл.142 СК и размерът на определената издръжка, следва да бъде съобразен с нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Жалбоподателят счита, че първостепенния съд не е преценил всички събрани доказателства,  не е взел предвид ниската възраст на детето, за което се претендира издръжка и не се е съобразил с ниските доходи на ответника. Намира така определения размер на присъдената му да заплаща издръжка прекомерно висок, несъобразен с доходите и имуществото му. Иска от въззивния съд да отмени постановеното от СлРС решение и да постанови ново, с което да бъде определена издръжка в размер на 60 лева месечно / вместо определените 80лв./, считано от 21.01.2011г., а за издръжката, касаеща  минал период, а именно 20.01.2010г.-20.01.2011г. сумата от 720 лева /вместо присъдената 840лв./.

С въззивната жалба не се сочат други доказателства и не се правят искания за събиране на нови доказателства във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – допустимо.

Настоящата съдебна инстанция, след преценка на събраните пред първостепенния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Установената от районен съд фактическа обстановка в пълен обем кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поради което се споделя от  настоящия съдебен състав, който съгласно чл. 272 от ГПК,  ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивната жалба е неоснователна. Със съдържащите се в нея възражения сочещи на  материална незаконосъобразност на атакуваното решение настоящата съдебна инстанция  не може да се съгласи, поради следните съображения:

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответникът дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка за всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

По отношение на малолетния ищец  К.П.П. от приложеното удостоверение за раждане се установява, че към момента е на три години. Житейски известен факт е, че за осигуряване нормалното израстване и правилното физическо и психическо развитие на деца от тази възраст, предвид нуждите от здравословна храна, козметични продукти, дрешки, честата нужда от специализирани медицински грижи и медикаменти са необходими  значителни финансови средства. От събрания доказателствен материал по делото се установява, че ответника /баща на детето/ е търговец и управител на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, като реализира месечен доход в размер на 420 лева. За майката на детето е установено, че е безработна, не получава трудови доходи и за отглеждане на малолетното дете й помагат нейните родители. При тези данни въззивния съд намира, че искането на въззивника за намаляване на присъдения размер на издръжката от 80,00 лв. на 60,00лв., предвид материалното му състояние е неоснователно.

Съдът намира, че нуждите на детето правилно са преценени от районния съд  и определеният  размер на издръжката от  130 лева общо за двамата родители  е напълно справедлив и  съответства на ежедневните потребности на дете в такава възраст. Поддържаното във въззивната жалба твърдение, че и издръжка в минималния размер  /60 лв./ би представлявало затруднение за този родител, без да е посочено в какво се състои това затруднение и при липсата на доказателства в тази насока не може да се счете за основателно. Представеният от ответника  договор за кредит не може да промени крайния извод на съда, досежно определения размер на дължимата издръжка. На първо място ответникът  не е кредитополучател, а такъв е ЕТ”Дирум –В. Д.”, по чиято сметка е била преведена и отпуснатата сумата по кредита. Жалбоподателят фигурира като солидарен длъжник,  но дори и действително да изплаща вноските по кредита, което е невъзможно с  месечен доход от 420 лв. при  вноска в размер на 700 лева месечно, удръжките/задължения от този вид/ са  без  значение при определяне възможностите на дължащия издръжка / в този смисъл  ТР № 34/05.12.1973г. ОСГК ВС/. Освен това установено е безспорно, че ответника- баща няма  друго семейство и низходящи, за които е длъжен да полага грижи, респ. да дължи издръжка.

По отношение на иска с правно основание чл.149 СК  - издръжка за минал период от време, настоящата съдебна инстанция намира, че определения от първоинстанционния съд размер на 70 лв. също е справедлив и е съобразен с нуждите на детето и възможностите на родителя, макар, че по-ниската възраст на детето /една година назад/  не обуславя  по-малки  потребности, а от там и по-нисък размер  издръжка.

Съдът не констатира наличие на твърдяната в жалбата материална незаконосъобразност на атакуваното решение.

Районният съд  е изложил съображения за това - каква издръжка е необходима за детето, какви материални възможности имат двамата родители да издържат детето си, какъв дял от необходимата издръжка следва да поеме ищцата-майка, след което е определил размера на издръжката, която ответникът-баща следва да заплаща.

Обосновано въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, първоинстанционния съд е приел, че сумата в размер на 130,00лв. месечна издръжка на този етап ще е достатъчна за покриване на битови и други потребности на малолетния ищец, от които майката следва да поеме сумата от 50,00 лв.,  като е отчетен факта, че тя полага непосредствено  ежедневните грижи по отглеждане и възпитанието на детето, а бащата следва да заплаща остатъка от 80,00 лв.

Отчитайки това, окръжният съд приема, че при определяне на размера на дължимата издръжка в рамките на уважената част от иска – 80,00 лв., районният съд не е нарушил материалния закон и е определил издръжката на детето, с оглед възможностите на родителите му.

По изложените в настоящите мотиви съображения въззивната инстанция следва да потвърди оспореният съдебен акт.

По делото не са претендирани разноски от въззивника и от въззиваемата страна, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 244/31.03.2011 г. по гр. д. № 334/2011 г. на Сливенски районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:

                           1.

                           2.