Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 140

 

                                                гр.Сливен, дата 14.07.2011 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи юни, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:АТАНАС СЛАВОВ                                                                                                                                                      

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 257 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         

          Образувано е по подадена на 10.05.2011 г./с дата на пощенското клеймо – 09.05.2011 г./, чрез пълномощника на ответника в първоинстанционното призводство, въззивна жалба вх. № 11132/10.05.2011 г. против първоинстанционно решение № 305 от 21.04.2011 г., постановено по гр.д. № 249 по описа за 2011 г. на СлРС. С Решението изцяло е била уважена претенцията на ищеца, присъдени са му разноски, като е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 604,97 лв., начислена по фактура № 1048420634/29.12.2010 г., представляваща коригирана сметка за изминал период.

          Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство. В жалбата си до съда, въззивникът обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Заявява, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам и правните изводи противоречат на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд е приел за установени факти, за които не е събрал и  изследвал доказателствен материал. Излага подробно съображения в тази насока, като счита, че следва да бъдат събрани допълнителни доказателства от въззивния съд, тъй като са били направени своевременни искания  пред първа инстанция, но той необосновано не е допуснал поисканата допълнителна експертиза, отговорите на която биха изяснили по-пълно относимите по делото факти.

         Във въззивната жалба е направено доказателствено искане – да бъде назначена допълнителна експертиза със следната задача: „Да бъде изчислена неотчетената ел. енергия (като количество квч. и стойност) на абоната, съгласно предвидените по методиката за остойностяването на неотчетената ел. енергия и Общите условия изисквания, а именно – чл.54, ал.2, т.2 от ОУ на ЕВН ЕР”.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от въззиваемата страна не е постъпил писмен отговор.

           С определение, държано в закрито съдебно заседание на 21.06.2011 г., въззивният съд се е произнесъл по направеното доказателствено искане от въззивника, като е приел, че е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК и е уважил искането за допускане на допълнителна експертиза.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, представлява се от пълномощник по смисъла на чл.32, т.3 от ГПК. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че няма възражения по доклада. Пледира жалбата му да бъде уважена, а решението на първоинстанционния съд отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове. Иска присъждане на направените разноски пред двете инстанции и представя списък по чл.80 от ГПК.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма възражения по доклада. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

          В съдебно заседание страните не са направили други доказателствени или процесуални искания.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

          При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на СлОС намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска, като такава по чл.124, ал.1 от ГПК.

          Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на  всички обстоятелства по делото, достига до същите изводи относно съществуването на претендираното право, доколкото при отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е било да докаже наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването му.

         Основанието, на което претендира въззивникът, че е възникнало и съществува правото му да коригира сметката на въззиваемата страна за потребена ел.енергия, е съставеният от служители на електроразпределителното дружество констативен протокол, заедно със справката за начислена енергия – чл.28, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН – България Електроснабдяване” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/. От друга страна обаче, за да бъдат тези документи годни основания за възникване на претендираното право, трябва да бъдат съставени по предвидения за това ред и форма – чл.63 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/. Освен това е необходимо преизчисляването на количеството потребена енергия да е било извършено по релевантната за конкретния казус методика в съответствие с нормата на чл.54, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

          В настоящия случай не са били налице изискванията, които ОУ на ДПЕЕ на ЕР поставя относно процедурата по съставянето на констативния протокол. В този смисъл несъстоятелно е възражението на въззивника, че процедурата предвидена в горепосочените общи условия не била административнонаказателна процедура по ЗАНН и нарушаването и не водело до порочност на крайния резултат /коригирането на сметките на абонатите/. Общите условия са част от сключения между страните договор във връзка с потреблението на ел.енергия. Те имат силата на закон между съдоговорителите и поради това неизпълнението им, от която и да било от двете страни по правоотношението, влече съответните законови последици.

         Качеството на лицата извършили проверката на средството за търговско измерване /СТИ/ е в съответствие с разпоредбите на общите условия – чл.35, ал.4 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, видно от съставения от тях констативен протокол за техническа проверка на СТИ. Настоящият състав обаче приема, че качеството на свидетелите подписали протокола не отговаря на изискуемото от горепосочените общи условия, доколкото смисъла на разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР е в хипотезата, когато клиента не присъства на проверката и/или е там, но откаже да подпише надлежно съставения протокол, той да бъде приподписан от поне две /с оглед употребеното на множествено число „свидетели”/ безпристрастни и незаинтересовани спрямо процедурата лица, а не само от самите проверяващи.

        Дори и да се приеме, че служителите на електроснабдителното дружество са направили всичко необходимо в деня на проверката, за да потърсят ищцата и да я запознаят със съставения протокол, то изискването за приподписването му от двама свидетели не е било спазено. Смисълът на тази разпоредба е действието по съставяне на протокола да бъде препотвърдено и от случайно намиращи се на адреса лица и това задължение се вменява на проверяващите служители от самите общи условия. От всички събрани по делото доказателства става ясно, че свидетелите приподписали протокола, обичайно придружават служителите при проверките и препотвърждават извършените действия в служебно качество, което съвсем не отговаря на смисъла на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР и поставя съмнение относно тяхната безпристрастност и коректност.

       След като при извършване на проверката са били констатирани обстоятелства, които налагат корекция в сметката за ел.енергия, е следвало съставеният проткол да бъде предявен на потребителя, а не корекцията да се извърши едностранно без изобщо лицето да е било уведомено за извършената проверка, констатираните обстоятелства и причините довели до корекцията. В този смисъл в ОУ на ДПЕЕ на ЕР са уредени правила във връзка с необходимостта протокола да бъде приподписан от други две лица, когато абоната отсъства или отказва да го подпише. За това и чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, изисква в горната хипотеза протокола да се изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка, от чието получаване той се счита за редовно връчен. От данните по делото не може да се направи заключение, че е налице такова редовно връчване, т.к. по делото е представено писмо Изх.№ 873/17.12.2010 г., но никъде в приложенията към него не е посочено, че писмото се придружава от съставения констативен протокол, в изпълнение на изискването на чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Изпратена е само справката за коригиране на сметката за електроенергия, която както стана ясно в хода на настоящото производство е била изчислена първоначално по неотносима към конкретния случай методиката.

        От допуснатата и приета без оспорване по делото пред въззивната инстанция, съдебно - техническа експертиза е видно, че след приложението на относимата за конкретния случай методика за остойностяване на неотчетената ел.енергия по чл.54, ал.2, т.2 от ОУ на ДПЕЕ, е следвало да бъде начислена ел.енергия възлизаща на по-малка сума, в сравнение с посочената в справката за коригиране на сметката за електроенергия, т.к. е била погрешно приложена методиката по чл.54, ал.2, т.3 от ОУ на ДПЕЕ. В случая това обстоятелство щеше да бъде отчетено от настоящата съдебна инстанция, ако останалите изисквания от горепосочените общи условия бяха спазени от електроснабдителното дружество.

       От гореизложеното става ясно, че констативният протокол като основание за корекция на сметката за електроенергия, не е бил съставен в съответствие с изискванията на ОУ на ДПЕЕ, дори напротив констатирани са редица нарушения в тази връзка. Той като частен свидетелстващ документ, не се ползва с противопоставима на въззиваемия материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за въззивника.

         Независимо то това, следва да се отбележи, че не е верен изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е следвало да докаже, че неправомерното въздействие върху процесния електромер, се дължи на лежаща у ищеца причина. Ако в производството беше установено надлежно спазване на процедурата по съставяне на констативния протокол, като основание за корекция на сметката за електроенергия, факта кой е извършил неправомерната манипулация щеше да е ирелевантен спрямо настоящото производство.

        Неправилно районният съд е приел, че дори и да е била установена манипулация върху електромера по надлежния за това ред, то периодът за който следвало да бъдат начислени сумите бил некоректно определен /като максимално допустимия по ОУ на ДПЕЕ – 90 - дневен/, защото ноторно известен бил факта, че елктромерите се засичат всеки месец и респективно последната проверка е била тогава. Първоинстанционният съд е приравнил отчитането на показанията на СТИ и проверките на СТИ, които са изрично разграничени като процедури в чл.35, ал.2 на  ОУ на ДПЕЕ. Самата корекция на сметката на клиента за минал период, не е извършена в съответствие с правилата на ОУ, т.к. не е посочена причината или начинът, по който е образуван периодът, за който е извършена корекцията. Тези съображения обаче, не променят окончателните правни изводи на настоящата инстанция.  

                  С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 350 лв..

    Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                           Р      Е     Ш     И  :

 

   ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 305 от 21.04.2011 г., постановено по гр.д. № 249 по описа за 2011 г. на СлРС.

   ОСЪЖДА „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Хр. Г. Д.” № *, да заплати на М.А.Ш., ЕГН *********,***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева /.

   Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

  

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.