Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 145

 

гр. Сливен, 30.06.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

          Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  258  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е възивно и се движи по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу решение № 178/31.03.2011г. по гр.д. № 5278/2010г. на СлРС, с което е признато уволнението за незаконно и е отменена Заповед № 208/30.08.2010г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл.328 ал.1 т.2 вр. чл.326 ал.1 и ал.2 вр. чл.329 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на К.П.И., считано от 09.04.2010г. поради дисциплинарно уволнение. Със същото решение е възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „гл.специалист” в отдел Гражданска регистрация към Дирекция „АИО” в Община Сливен. С решението са отхвърлени предявените от ищцата против Община Сливен искове за заплащане на обезщетение за неплатен годишен отпуск и за неспазено едномесечно предизвестие, както и обезщетение за времето, през което е останала без работа като неоснователни и недоказани. 

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно. Съдът неправилно е ценил доказателствата по делото, поради което се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. В дадения от съда срок за отстраняване нередовности на въззивната жалба ответната община изразява становище, че първоинстанционния съд е възприел извършеното уволнение за незаконосъобразно, тъй като било налице субективно оценяване на изпълненията на служебните задължения на ищцата от прекия й ръководител, което било обективирано в протокола на комисията. Съдът не е ценил всички налични доказателствени средства в тяхната цялост и логическа връзка. Не е взел предвид и не е коментирал приложеното към делото трудово досие където са приложени три формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността. Оценяването на изпълнението на длъжността се извършва въз основа на законово регламентирана система от критерии въз основа на които е извършен подбора по чл.329 от КТ. При внимателното запознаване с приложените към делото доказателствени средства съдът щеше да стигне до извода, че за периода на оценяване 01.11.2006г.-01.11.2007г. ищцата е получила най-ниската възможна оценка, като тези оценки са подкрепени с мотиви. Изводът на съда, че критерият на прекия ръководител не е достатъчно подкрепен с доказателства е необосновано, поради което е направено искане за допускане до разпит на един свидетел.

 С определение от 30.05.2011г. въззивният съд не е допуснал събиране на други доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба, в който се изразява становище, че решението на съда е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна. Съдът е обосновал своите изводи на основание на подробен анализ на доказателствата, както поотделно така и в тяхната съвкупност. В подбора изборно са включени само две лица от общо седемнадесет, назначени по ПМС №66, поради което е нарушена процедурата по провеждането му. Оценката на ръководителя, която се отразя в крайния сбор от точки не е доказана с писмени доказателства за твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Съдът точно е изложил мотивите си за субективизма за извършения подбор, поради което се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

В с.з., чрез процесуален представител по пълномощие, жалбата се поддържа по излажените в нея съображения.

В с.з., въззиваемата, редовно призована, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, довели до неправилното  уважаване на иска за отмяна на уволнението.

Жалбата е основателна.

        Съкращаването в щата е измежду най-често прилаганите в практиката безвиновни основания за уволнение на работниците и служителите. Щатът представлява разписанието, таблицата, списъкът на наетата работна сила и тяхното разпределение съобразно вътрешното разделение на труда. Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите. При съкращаването винаги се посочва наименованието и броят на съкратените длъжности и в конкретния случай е безспорно, че с решението на Общинския съвет е съкратена една щатна длъжност в администрацията – отдел „Гражданска регистрация” като щатните бройки за длъжността „главен специалист” са намалени от седем на шест бройки. Следователно действително е налице съкращаване в щата и то е извършено по установения ред от компетентния орган - в случая от Общинския съвет, който има правото да извършва такива промени в щатното разписание.

Основното възражение, поддържано във въззивната жалба, е свързано с обстоятелството за извършения подбор. Районният съд е изложил изключително подробни и аргументирани съображения, с които е приел, че са спазени законовите изисквания преди издаване на заповедта за уволнение. Безспорно е констатирано, че в случая е налице реално съкращаване на щата, което се изразява в намаляване на щатните бройки за заеманата длъжност. Промяната в щата е извършена по предвидения законов ред след решение на Общински съвет – Сливен. Уволнението е предшествано от проведен подбор по реда на чл. 329 от КТ, тъй като в този случай подборът е задължителен. Следователно работодателят е изпълнил задължението си да извърши подбор при спазване на критериите за квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа. Комисията е оценила всички заемащи длъжността главен специалист и е определила кое лице предлага за уволнение, поради съкращаването на щата.  От протокола от 30.08.2010 г. е видно, че комисията е направила сравнение на образователния ценз и квалификацията на служителите, оценка на начина на изпълнение на служебните задължения за длъжността, справянето с поставяните задачи в трудовия процес, трудовия стаж на лицата и е изслушала мнението на прекия ръководител.

За да уважи претенцията, районният съд е приел, че процедурата е проведена стриктно, но единственият недостатък по отношение на извършения подбор бил относно критерия „мнение на прекия ръководител, което не било подкрепено с достатъчно писмени доказателства, относно констатациите и оценките, които са направени за съответния служител”. При извършването на подбора следва да е налице изискването за кумулативно наличие както на професионална квалификация, така и на резултатност при прилагането и използване на професионалните знания, умения и опит в изпълнение на възложената работа. Конкретната фактическа преценка за това може да се установява чрез резултатите от работата, от установени критерии за оценка, от мнението на експертни комисии за комплексна оценка, от преките ръководители, от колегите, с които работи служителят. Така, като е включен като критерии мнението на прекия ръководител, не е допуснато нарушение, а е осигурена възможност за прецизност на подбора. Още повече, че мнението на прекия ръководител е дадено за всеки един от участвалите в подбора. Не е верен извода на районния съд, че това мнение било само субективно и не подкрепено с доказателства. Във формулярите за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността за периодите от 01.11.2006г. до 01.11.2007г., от 01.11.2007г. до 01.11.2008г., от 01.11.2008г. до 01.11.2009г. са отправени препоръки към ищцата, свързани с изпълнението на възложените й функции, които кореспондират с дадената от прекия ръководител оценка. Поради това не може да се сподели становището, че е нарушена процедурата по извършения подбор, тъй като крайната оценка се формирала от субективното мнение на прекия ръководител, което е и неточно, тъй като са налице и други критерии. Не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора, тъй като тази преценка е по целесъобразност и единствено работодателят може да я направи. Следователно в случая сме изправени пред хипотезата, при която работодателят задължително е следвало да извърши подбор по чл. 329 от КТ, което задължение той е изпълнил и извършения подбор е законосъобразен. С оглед на предложението на комисията по подбора, с което работодателят се е съобразил, уволнението е законосъобразно.

Поради изложеното решението на районния съд в тази част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите.

Районният съд се е произнесъл и по заявените с исковата молба претенции за обезщетение по чл.224 и по чл.220 ал.1 от КТ и е приел, че те са неоснователни и недоказани. Поради това само в тази  част решението на съда се явява правилно и законосъобразно.

Претендирани са разноски за двете инстанции, представляващи юрисконсулстко възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. От действащата норма, в сравнение с тази по отменения ГПК, отпаднаха държавните учреждения и общините . В чл.64 ал.5 от ГПК /отм/ беше разписано, че когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения, общините и другите юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.  Новата редакция на закона е повлияна от обстоятелството, че юрисконсултите получават трудово възнаграждение за процесуалното си представителство и, за разлика от тези при юридическите лица и едноличните търговци, на тях не следва да им се признава разхода за такова възнаграждение. Поради това и в случая не следва да бъдат присъждани претендираните разноски.

 

 

         Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 178/31.03.2011г. по гр.д. № 5278/2010г. на Сливенския районен съд, в частта с която е признато уволнението за незаконно и е отменена Заповед № 208/30.08.2010г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл.328 ал.1 т.2 вр. чл.326 ал.1 и ал.2 вр. чл.329 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на К.П.И., както и в частта, с която е възстановена К.П.И. на заеманата преди уволнението длъжност Главен специалист в отдел „Гражданска регистрация” към Дирекция „АИО” в Община Сливен; в частта с която е осъдена Община Сливен да заплати на К.П.И. сумата от 200,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и в частта, с която е осъдена Община Сливен да заплати държавна такса в размер на 50,00 лева, както и направени разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00 лева,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.П.И. ЕГН ********** ***, представлявана от Кмета Й. Л. иск за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 208/30.08.2010г. на Кмета Й.Л. и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност Главен специалист в отдел”Гражданска регистрация” към Дирекция „АИО” в Община Сливен като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 178/31.03.2011г. по гр.д. № 5278/2010г. на Сливенския районен съд в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: