Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 147

 

гр. Сливен, 24.06.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                           

при  секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.д. N 259  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, разглежда се по правилата на бързото производство и намира правното си основание в чл.258 и сл., вр. чл.310, вр. чл.317  ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана  въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу  Решение № 238/30.03.2011г. по гр.д.№ 232 /2011г. по описа на РС-Сливен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени в условията на обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Съдът е уважил така  предявените искове от Б.Р. *** срещу работодателя му  „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури” – гр.София, като е признал уволнението на ищеца за незаконно, отменил е заповедта, с която е било прекратено трудовото му правоотношение, като незаконосъобразна и го е възстановил на заеманата длъжност. С решението си съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по делото, както и сумата от 160 лв.  държавна такса в полза на съдебната власт.

С депозираната въззивна жалба ответното дружество – работодател атакува така постановеното първоинстанционно решение,  като счита същото за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Моли въззивният съд да отмени решението на СлРС и да постанови ново, с което да потвърди заповед № 02/07.01.2011г. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.

Във въззивната жалба не се сочат други доказателства и не се правят  искания за събиране на нови доказателства във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил.

В същия срок не е подадена  насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява по закон или по пълномощие.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично и не се представлява. В с.з. е постъпило писмено становище от процесуалния представител по пълномощие /чл.32, т.1 ГПК/ на въззиваемия, в което изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита атакуваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция, за което е приложен списък по чл.80 ГПК.

   Въззивният съд, след като обсъди данните по делото и прецени становищата и доводите на страните, приема, че въззивната жалба е редовна, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването и е процесуално  допустима.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – допустимо.

В резултат на осъществения контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение и извършената преценка на събраните пред първостепенния съд доказателства, въззивния съд намира, че обжалваното решение не страда от „общо” наведените в жалбата пороци.

Установената от районния съд фактическа обстановка в пълен обем кореспондира със събраните по делото писмени доказателства и гласни  доказателствени средства, поради което се споделя от  настоящия съдебен състав, който съгласно чл. 272 от ГПК,  ПРЕПРАЩА своята към нея.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Релевираните в същата възражения, сочещи на  материална незаконосъобразност на атакуваното решение са несъстоятелни и не се подкрепят с каквито и да е аргументи в тази насока.

За да уважи така предявените искове първоинстанционния съд е приел по делото, че основание за уволнение на ищеца е наличие на  реално съкращаване в щата, въз основа на представените щатни разписания, като същевременно  от страна на работодателя не е доказано извършването на предвидения в чл.329 КТ задължителен  подбор.

Посоченото в заповедта за уволнение № 02/07.01.2011г. безвиновно основание - чл.328, ал.1, т.2 КТ  (съкращаване на щата) действително изисква провеждането на задължителен подбор, тъй като се касае за съкращаване на част от първоначално съществуващите щатни бройки  (намалени от 5 щ.бр. на 2 щ.бр.) за длъжността „главен специалист -РК” – гр.Сливен. В заповедта за уволнение също така е вписано и обстоятелството, че е бил извършен подбор по реда на чл.329  КТ в сектор „Рибарство и контрол”-гр.Сливен. Законът не предписва начина и формата на извършване на подбор и това е въпрос на работодателска преценка. Доказването му пред съда може да се извърши с всички доказателствени средства, което обаче в конкретния казус не  се е случило. Нещо повече в отговора на исковата молба ответника – работодател е изложил доводи в смисъл, че в конкретния случай не е бил длъжен да извърши подбор при същевременното изрично позоваване на такъв в заповедта за уволнение. При  вписаното по този начин в заповедта основание за уволнение, а именно „съкращаване на щата”, правото на подбор е неотменна част от правото на уволнение и правото на уволнение не може да бъде упражнено от работодателя без да се извърши подбор.

Правилен и обоснован е извода на  районния съд, че от страна на ответника – работодател не са ангажирани никакви доказателства за извършен подбор по чл.329 КТ за периода от възстановяване на ищеца на предишната заемана длъжност 30.12.2010г. към момента на заповедта за уволнение 07.01.2011г., въпреки, че той носи доказателствената тежест, досежно  правомерността на извършеното уволнение. Въззивникът е следвало да ангажира доказателства, с които да установи между кои лица, въз основа на какви критерии и в каква поредност е извършил подбора, чрез който е предпочел други служители пред ищеца.

Тези факти не са били надлежно доказани, поради което  районния съд е бил изправен пред единствената възможност да приеме уволнението на ищеца за неправомерно и съответно да уважи предявените искове като  основателни.

Доколкото въззивната жалба, предмет на настоящото разглеждане е бланкетна и не съдържа позоваване на конкретни пороци на обжалваното решение, то въззивния съд, като съд по същество е длъжен в такъв случай да извърши проверка и по отношение изпълнението на служебните задължения от страна на първоинстанционния съд. При извършване на тази проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че не са били допуснати нарушения. Първостепенният съд правилно е квалифицирал предявените искове, като ги е подвел под нормата на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, извършил е доклад, посредством който надлежно е  разпределил доказателствената тежест между страните по спора,  събрал е и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правни изводи, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя.

По изложените съображения Окръжния съд следва да потвърди оспореният съдебен акт.

С оглед изхода на производството, на въззиваемия  следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция в размер на 500,00 лева / петстотин лева/, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

 

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 238/30.03.2011 г. по гр.д.№ 232/2011 г. на Сливенски районен съд.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури- гр.С., бул.”Х. Б.” № * да заплати на Б.Р.Р., ЕГН :********** *** сумата от 500,00 лв. / петстотин лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                    2.