Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 139

 

                                                гр.Сливен, дата 05.07.2011 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 263 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                  Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.146, ал.2 от СК  и чл.317 от ГПК.

         Образувано е по подадена на 02.05.2011 г. от ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба, срещу решение № 309 от 19.04.2011 г., постановено по гр.д. № 7408 по описа за 2010 г. на СлРС.

         Първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 144 и чл.149 от СК, предявени от А.В.В., като пълнолетна учаща срещу В.А.В., като нейн баща, за заплащане на издръжка за минало време в размер на 100 лв. месечно, за периода 23.12.2009 г. до 23.12.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.12.2010 г., до окончателното плащане на задължението и издръжка за в бъдеще – от датата на исковата молба – 23.12.2010 г. до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 – годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решение № 309 от 19.04.2011 г., постановено по гр.д. № 7408 по описа за 2010 г. на СлРС, съдът е уважил частично предявените искове, като е осъдил ответника да заплаща издръжка в размер на 100 лв. месечно, само за част от претендирания период за минало време, а именно – от 20.05.2010 г. до 23.12.2010 г., а за останалия период – от 23.12.2009 г. до 20.05.2010 г. искът бил отхвърлен като неоснователен. Искът по чл.144 от СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 100 лв., от датата на исковата молба до настъпването на  други правопогасяващи обстоятелства, бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          Недоволен от така постановения първоинстанционен акт останал ищецът по гр.д. № 7408 по описа за 2010 г. на СлРС, който с депозираната въззивна жалба обжалва като незаконосъобразно и неправилно решение № 309 от 19.04.2011 г. в неговите отхвърлителни части. За да обоснове оплакването си, акцентира върху обстоятелството, че постановеното решение не е било съобразено със събраните по делото доказателства, досежно възможностите на ответника да изплаща търсената издръжка за посочените в исковата молба периоди. Липсата на правилна и обоснована преценка според въззивника е довела до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Първото възражение на въззивника е, че съдът не е обсъдил противоречията в събраните доказателства, досежно факта дали действително трудовият договор на въззиваемият е бил прекратен или се представят привидни документи, в негов интерес. Твърди, че от представената пред първоинстанционния съд справка на НОИ е видно, че в регистрите водени от осигурителния инститиут не е отразено прекратяването на трудовото правоотношение и по него все още се дължат осигуровки. Но дори и да се приеме, че трудовият договор е бил прекратен на 14.02.2011 г., съдът неправилно не е присъдил издръжка за периода от 23.12.2010 г. до 14.02.2011 г. – период, през който безспорно му е било заплащано трудово възнаграждение. Възразява, че съдът не е обсъдил представеното от РЗОК извелечение от позитивния списък на лекарствата, от който е видно, че всички предписани на въззиваемия лекарства се заплащат от НЗОК изцяло. Не били обсъдени и обстоятелствата свързани с притежавано право на собственост от въззиваемия на жилище и земеделски земи, от които могат да се осигурят средства за издръжката на пълнолетното учащо се дете.

        От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, както и да присъди направените разноски.

        В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от процесуалния представител на въззиваемата страна е постъпил писмен отговор. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Твърди се, че въззиваемият е в рисково материално положение – безработен, без право на обезщетение за оставане без работа. Освен това имал и две установени заболявания – хипертонична болест и астма, за които имал ежемесечни разходи. Имуществото, което притежава било правилно установено по делото и с оглед това, бил обоснован изводът на съда, че не са налице предпоставките на закона за дължимост на претендираната издръжка, т.к. тя би създала особени затруднения за него.

         От Сл.ОС се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

         Доказателствени и процесуални искания не са направени от нито една от страните в производството.

         В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява, представлява се процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че е получил определението, ведно с писмения доклад по делото и няма възражения по него. Пледира жалбата да бъде уважена, а решението в обжалваните части - отменено. Иска присъждане на направените разноски и не представя списък по чл.80 от ГПК.

         В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма възражения по доклада.

          В съдебно заседание страните не са направили други доказателствени или процесуални искания.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалване на първоинстанционния акт.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

          При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

           Настоящият състав на СлОС, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените искове, като такава по чл.144 от СК и по чл.149 от СК.

          Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита на страните в производството.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на възможностите на бащата да дава издръжка на пълнолетното си учащо дете, достига до същите изводи относно наличието на затруднение на бащата да дава такава. Основното възражение на жалбоподателя е, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, с оглед на неговите възможности да изплаща издръжка.

          Съобразно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст и родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности /решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о./ За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна. В конкретния случай не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за дължимост на издръжката – родителя да може да я изплаща без особени затруднения. В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

          В тежест на ищеца е било да установи твърденията си в исковата молба, че ответникът работи и може да заплаща издръжка без особени затруднения. В този смисъл правилно и  въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че трудовият му договор е прекратен, защото всички представени доказателства навеждат на този извод. Възражението на въззивника, че са налице противоречиви доказателства в тази насока е несъстоятелно, т.к. предстването по делото Удостоверение от НАП – офис Сливен за подадени уведомления във връзка с възникването и прекратяването на трудовото правоотношение е за период извън твърдяната дата на прекратяването на трудовия договор на ответника. Няма как в справка за период 23.12.2009 г. – 23.12.2010 г./съобразно така направеното доказателствено искане на ищеца в първоинстанционното производство/ да е отразено прекратяване на трудов договор от 14.02.2011 г. Поради това, обоснован е и изводът на първоинстанционния съд относно прекратяването на трудовото правоотношение на ответника, въз основа на представените по делото доказателства. В този смисъл, недоказан от страна на въззивника остана факта дали в хода на производството въззиваимият  е започнал нова работа, което би могло евентуално да промени крайните изводи на съда, чрез съобразяването  на този факт по реда на чл.235, ал.3 от ГПК.

          Основателно е възражението на въззивника, че съдът не е присъдил издръжка за времето от 23.12.2010 г. до 14.02.2011 г., за който период имало категорични данни, че въззиваемият е в трудово правоотношение и получава доходи. Изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е бил в трудово правоотношение от 20.05.2010 г. до 14.02.2011 г. е обоснован и е в съответствие със събраните по делото доказателства. Не е ясно обаче, защо съдът не е осъдил ответника да заплати издръжка за пълния период на действие на трудовия договор, т.к. мотивите му в осъдителната част са свързанни именно с аргумента, че през този период даването на издръжка на пълнолетното му дете не би създало особени затруднения за него. В този смисъл, въззивният съд като инстанция по същество следва да поправи порока допуснат от първоинстанционния съд.

         Релевантно за делото е здравословното състояние на въззиваемия, което рефлектира на неговата възможност да дава издръжка. По делото е била представена извадка от Позитивен лекарствен списък, от който става ясно, че три от изписаните общо четири лекарства на въззиваемия се заплащат от НЗОК. Първоинстанционният съд необосновано е направил извод, че не било установено по делото дали предписаните лекарства се заплащат от пациента или от НЗОК. Видно от данните по делото три от лекарствата се поемат от здравната каса, а едното е за сметка на пациента. Тази констататция обаче не променя крайните  изводи на настоящия състав за наличието на особени затруднения за даването на търсената издръжка. От данните по делото е видно влошеното материално положение на въззиваемия, което обосновава наличието на това обстоятелство.

         Друго възражение на въззивника е свързано с имотното състояние на въззиваемия, което според жалбоподателя предполагало възможност чрез отдаването му под наем, без особени затруднения за родителя, да се набавят средства за търсената издръжка. Правилно първоинстанционният съд е установил какво имущество притежава въззиваемият. Въпреки това, съдът следва да отчете факта, че той също има нужда от средства и за собствената си издръжка и разходи, което от своя страна предполага, че натоварването му с издръжката на още едно лице, в работоспосбна възраст, при това материално положение на въззиваемия, би създало особени затруднения за него. В този случай осъждането му да дава издръжка няма да постигне социалните цели, които този институт преследва, а дори напротив.        

          Съгласно чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 25 – годишна възраст и родителите могат да я дават без особени затруднения. За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна. В случая не е налице една от кумулативно дадените предпоставки – търсеният за издръжка родител да може да я дава без особени затруднения за него. Предвид установеното по делото, че трудовото правоотношение на въззиваемия е било прекратено, че е в лошо здравословно състояние и липсата на доказателства, че към настоящия момент лицето вече реализира доходи, съдът приема, че плащането на издръжка от страна на въззиваемия на пълнолетното му дете, би му създавало особени затруднения по смисъла на чл.144 от СК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази му част.

          От друга страна, следва да се каже, че дори и крайният извод на съда за наличието на особени затруднения за родителя да дава търсената издръжка да беше различен, то съдът съобразявайки по реда на чл.235, ал.3 от ГПК факта, че лицето търсещо издръжка е следвало да приключи редовното си обучение степен „Бакалавър”, във висше учебно заведение през май 2011 г., отново би потвърдил обжалвания първоинстанционен акт. В хода на настоящото производство е отпаднала една от кумулативните предпоставки за дължимост на издръжката за бъдеще, която съдът следва да съобрази, с оглед изрично представеното с исковата молба Уверение от Икономически университет – Варна, в този смисъл.       

         С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че са налице отменителни основания само за част от претендирания период, а в останалата и част въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено частично.

        С оглед изхода на спора и изрично направеното искане от въззивника за присъждане на разноски, съдът дължи произнасяне и по този въпрос. Разноските се дължат пропорционално на уважената част от иска – съответно въззиваемият следва да бъде осъден да заплати 20 лв. от платения адвокатски хонорар. Дължи и заплащането на държавна такса в размер на 6,93 лв.    

        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                             Р      Е     Ш     И  :

         

         ОТМЕНЯ Решение № 309 от 19.04.2011 г., постановено по гр.д. № 7408 по описа за 2010 г. на СлРС, в частта, в която предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен за перода от 23.12.2010 г. до 14.02.2011 г.

        ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати на А.В.В., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 100 лв./сто лева/ за периода от 23.12.2010 г. до 14.02.2011 г.

        ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати на А.В.В., ЕГН **********,***, направените разноски в размер на 20 лв./двадесет лева/.

         ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса по сметка на Сливенски окръжен съд в размер на 6, 93 лв./шест лева и деветдесет и три стотинки/.

 

         ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Решение № 309 от 19.04.2011 г., постановено по гр.д. № 7408 по описа за 2010 г. на СлРС.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

        Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.