Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 132

гр.Сливен, 14.07.2011 година

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                           мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 267 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 256 от 06. 04. 2011 година, постановено по гражданско дело № 5148 по описа на СлРС за 2009 година в частта, с която решаващия  състав на първоинстанционния съд, е отхвърлил като неоснователна и недоказана предявената от ищеца – въззивник в настоящото производство искова претенция с правно  основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 29. 01. 2009 година в гр.Сливен за разликата над уважения размер от 8000  лева до пълния претендиран размер от 12000 лева.

Въззивникът – И.М.В. - ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си обжалва решението в отхвърлителната част, правейки оплаквания за материална  незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че макар и постановено при коректен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, от решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд, приложил принципа на чл. 52 от ЗЗД е определено занижено по размер обезщетение. Подчертавайки, че съгласно цитираната законова разпоредба, обезщетението се определя по справедливост и във всеки конкретен случай, се домогва да обоснове оплакване, че от първоинстанционния съд не е отчетен достатъчно прецизно характера, степента, интензитета на търпените от пострадалата болки и страдания от причинената и  средна  и леки телесни повреди, което е довело до определянето  на  по - ниска по размер репарация,  от твърдяната  като  справедлива  да  обезщети  ищцата, равняваща  се на претендираната с исковата  молба сума в размер на  12 000 лева. Считайки съдебния акт в обжалваната му част за незаконосъобразен и необоснован, моли въззивният съд да постанови съдебно решение, с което първоинстанционното в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество от въззивната инстанция, уважаващо исковата претенция до пълния претендиран размер от 12 000 лева.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, от насрещната страна, пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор, с който се заявява аргументирано оспорване на направените във въззивната жалба оплаквания. Първоинстанционното решение се възприема като правилно и законосъобразно, определящо справедливия размер на обезщетение на ищцата, при спазване изискванията на чл. 52 от ЗЗД. От въззивния съд се иска постановяване на съдебно решение, потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част.

С отговора няма направени доказателствени ири процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, чрез представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК,  заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендират се и разноски. Списък по чл. 80 от ГПК  не  се представя.

В определения от съда срок, процесуалния представител на въззивника е  депозирал писмена защита, в която наред с дублиращите се с изложените във въззивната жалба аргументи и съображения, обосноваващи релевираните оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната част от решението на СлРС е добавил и следните аргументи: Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение се счита заниже, както с оглед покритите рискове по застрахователните полици, така и съпоставено със съдебната практика, относима за такъв вид увреждания.

  В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от представител или пълномощник. С депозирана по делото молба, вх. № СД – 05 - 01-4034/13.06.2011 година по вх.рег. на СлОС, се изразява писмено становище, съгласно  което въззивната жалба се оспорва по съображенията изложени в отговора. Считайки първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно и законосъобразно се моли за потвърждаването му. С този молба е заявено искане за присъждане на направените по делото разноски, но списък по чл. 80 от ГПК  не се представя.

Г.И.Н. -трето лице помагач на  въззиваемата  по настоящото дело  страна, редовно призован се явява лично в съдебно заседание, не оспорва  въззивната жалба и предоставя на съда, при съобразяване на събрания по делото  доказателствен материал да прецени правилността на обжалваната част от първоинстанционния съдебен акт.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че решение в обжалваната му част е  неправилно.

Този съдебен състав на СлОС счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна от гледна точка на фактическата хронология и кореспондира с доказателствения материал, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Въззивният състав не споделя обобщаващия правен извод, обусловил постановяване  на  първоинстанционното решение в обжалваната му, тъй като този  извод се  преценява като необоснован и не намиращ  опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания споделя изцяло, намирайки ги за  основателни.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на 12 000 лева, с правно основание чл.226 ал. 1 от КЗ.

Единственият спорен факт в настоящото производство, касае размера на  присъденото обезщетение, остойностяващо вредите, чийто характер на неимуществени  такива, поставя оценката им в пари в зависимост от моралната категория „справедливост”.

За да се произнесе и да приеме този иск за частично неоснователен и недоказан, първоинстанционния съд е отразил в мотивите на решението си, че се е съобразил с всички обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение и като е счел, че справедливият паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 8000 лева , е уважил иска до този размер като основателен, а за  останалата част – до пълния претендиран размер от 12 000 лева е изложил извод, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Правния извод, касаещ обжалваната част от първоинстанционното решение не е подкрепен с други мотиви  и съображение. Липсата им сочи на  основателност на  релевираното в жалбата  оплакване за необоснованост, което само по себе си, с оглед правомощията на настоящата  инстанция,  не би  могло да  обоснове основание  за  отмяна на решението в обжалваната му част. Обстоятелството, че решението в обжалваната част не е мотивирано, определя подхода на въззивната инстанция.- В случая, за да се провери правилността на обжалваното решение, е наложително да се обследва, как първоинстанционния съд е достигнал до извода, какъв е справедливия размер на обезщетението, което е присъдил и от констатациите  за това,  да се изхожда при проверката на  обжалваната, с оплакване за материална незаконосъобразност, част от решението  на СлРС.

 За да уважи иска до размер  на  сумата 8000 лева,   решаващият състав на  СлРС, се  е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, който във всеки отделен случай, следва  да  определи размерът му, съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Фиксирал е и целта на закона, а именно да  се  репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне размера на дължимото в конкретния случай обезщетение за неумуществени вреди, от решаващия състав  на  СлРС,/съгласно изложеното в мотивите/ са взети предвид всички тези обстоятелства, като е преценено, че на ищцата в резултат на деликта са причинени по смисъла на НК средна и лека телесни повреди. Отчетена била и възрастта на ищцата /60-годишна/, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – много силни болки в първите месеци след произшествието, както в счупения ляв крак, така и в десния крак и кръста, дължащи се на коренчовата увреда в поясния отдел на гръбначния стълб, настъпило като усложнение в резултат на ПТП; продължаващи и до настоящия момент болки и изтръпвания в кръста и в десния крак. Взето било предвид и устоновеното обстоятелство,че с оглед възрастта и пола на ищцата,  възстановяването й от счупването на третата ходилна кост на левия крак е продължило значително по-дълго време, отколкото е обичайно, а възстановяването от увреждането в поясния отдел на гръбначния стълб е много бавно и продължително и не винаги напълно. Съобразено било и обстоятелството, че ищцата е имала нужда от чужда помощ и грижи около 1-2 месеца след произшествието, като през първия месец въобще не е можела да става от леглото и да се обслужва сама – разчитала е изключително на помощта на роднини. Взето е предвид и констатираното увреждане на психиката на ищцата – изпитване на силен страх при пресичане на пътно платно, както и при пътуване в моторно превозно средство.

Този съдебен състав на въззивният съд, проследявайки детайлно преценката  извършена от първоинстанционния съд, досежно определяне размера на обезщетението достигна до  извода, че същата не е точна и прецизна. - Решаващият съдебен състав на СлРС, макар и формално да е очертал телесните увреждания, се приема, че не е отчел с нужната точност броя на същите. В случая безспорно по делото е установено, че наред със средната телесна повреда по смисъла на НК, на въззивницата са причинени и няколко леки телесни увреждания, третирани от първоинстанционния съд като една лека телесна повреда/ стр.5., пасаж последен, изречение първо от решението на СлРС/. Това дава основание на въззивния съд да формира извод, че при определяне на размера на следващото се обезщетение не е съобразен с точност, броя на отделните телесни увреждания, а от там и специфичния  характер на всяко едно от леките телесни повреди, които  са  независими от средната телестна повреда  и като такива дават самостоятелно  отражение върху здравето на увреденото лице. По този начин се е стигнало до непрецизирана оценка на степента и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания от всяко едно от отделните увреждания на телесния интегритет, в това  число и тези, засегнали психическото здраве на ищцата. Допускайки  това нарушение при излагане на оценъчните си съждения, първоинстанционния съд е определил занижен размер на обезщетението, който не е адекватен, на този който следва да се присъди на ищцата, като  репарация за причинените й от деликта неимуществени вреди. Като допълнителен аргумент, подкрепящ правилността на така формирания правения извод, се наслагва и обстоятелството, че за подобни случай практиката на съдилищата се ориентира към определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди само за търпени болки  и страдания, от причинена при деликт средна телесна повреда, равен на този, който първоинстанционния съд е определил общо за търпените от ищцата болки, страдания и неудобства от средната, леките телесни повреди, усложненията, съпътстващи оздравителния процес и накърняване  на  психическото  здраве  на  ищцата.

   Имайки предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, ръководейки се, като база от общите правови норми и вътрешното убеждение, този съдебен състав на въззивния съд, анализира обстойно  конкретните обстоятелства, досежно броя, характера на увреждането, степента и  интензитета на търпените болки, страдания и неудобства, намира за справедлив имуществен еквивалент за неимуществените вреди, претендираната от ищцата, пред първоинстанционния съд, като  обезщетение сума, в размер на 12 000 лева.  

По тези  съображения се приема ,че са налице условия за уважаване  на предявения пряк иск в пълният претендиран от ищцата размер, което обосновава наличие на основание за отмяна на решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част, поради материалната  му  незаконосъобразност.

 Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена, а решението в обжалваната част  - отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което на ищцата – въззивница да се присъди допълнително сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 29.01.2009 година в гр.Сливен, бул.”Братя Миладинови” от Г.И.Н. при управление на лек автомобил марка “Пежо”, модел 106, с рег.№ СН 8924 ВВ, застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователна полица №230-9-223223089307061 от 17.12.2008 година, като разлика между присъдения по първоинстанционното дело размер на обезщетение и пълният претендиран с исковата молба размер от 12 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 29.01.2009 година  до окончателното й изплащане.

С оглед изхода от произнасянето и направените искания от двете страни  за  присъждане  на  разноски, отговорността за тях трябва да се преразпредели по правилата на процеса.-За двете инстанции, на въззивника се следват разноски, изчислени като възлизащи общо на сумата 700 лева. От тях СлРС е  присъдил, съобразно уважената от него част от иска сумата 467 лева. Това  налага  решението в  тази му част  да  бъде изменено, чрез увеличаване на размера на  присъдените от СлРС разноски, със сумата  233 лева – т. е от 467 лева на  700 лева, явяващ се,  следващия се и  доказан като  дължим на ищцата-въззивник, размер  на  разноски за двете инстанции.

 Въззиваемата страна, по правилата на процеса понася разноските си за двете  инстанции, така както са  направени.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК , въззиваемата страна  следва  да  бъде осъдена  да  заплати в полза  на  съдебната  власт държавна  такса  в размер на 160 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                   Р     Е     Ш     И  :

 

                                                             

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 256 от 06. 04. 2011 година, постановено по гражданско дело № 5148 по описа на СлРС за 2009 година В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от И.М.В. с ЕГН ********** ***, *-*-* против ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Ч. в.” № *,  иск по чл. 226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 29.01.2009 година в гр.Сливен над уважения размер от 8 000 /осем хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, и ВМЕСТО НЕГО

 

 

                                                П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОСЪЖДА  ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Ч. в.” № * ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.226, ал.1 от КЗ на И.М.В. с ЕГН ********** ***, *-*, сумата 4 000 лева /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 29.01.2009г. в гр.Сливен, бул.”Братя Миладинови” от Г.И.Н. при управление на лек автомобил марка “Пежо”, модел 106, с рег.№ СН 8924 ВВ, застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,  застрахователна полица №230-9-223223089307061 от 17.12.2008 година, като разлика между присъдения по първоинстанционното дело размер на обезщетение и пълният претендиран с исковата молба размер от 12 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 29.01.2009 година  до окончателното й изплащане.

 

ИЗМЕНЯВА първоинстанционно решение № 256 от 06. 04. 2011 година, постановено по гражданско дело № 5148 по описа на СлРС за 2009 година, в частта с която ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Ч. в.” № *  е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на И.М.В. с ЕГН ********** ***, *-*  сумата от 467лева /четиристотин шестдесет и седем лева/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска като я УВЕЛИЧАВА  от сумата 467 лева /четиристотин шестдесет и седем лева/ на сумата 700 лева /седемстотин лева/.

 

ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Ч. в.” №*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 160 лева / сто и шестдесет лева/.

 

В останалата част решение № 256 от 06. 04. 2011 година, постановено по гражданско дело № 5148 по описа на СлРС за 2009 година не  е обжалвано  и  е  влязло в сила.

 

Настоящото решение е постановено при участието в производството на Г.И.Н. , като трето лице помагач на страната на ЗК”ЛЕВ ИНС”.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.