Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 164

гр. Сливен, 27.09.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  271  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Постъпили са две въззивни жалби срещу решение № 308/28.04.2011 г. по гр.д № 234/2011 г. на СлРС с което е отхвърлен като недоказан предявеният от ищеца против ответната областна дирекция на МВР – Сливен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 222,63 лв. за периода 22.11.2010 – 17.01.2011 г. ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата от 12 700 лева за периода от 17.01.2011 г. до 08.02.2011 г. Със същото решение ОД на МВР Сливен е осъдена да заплати на ищеца разноски  по делото в размер на 638,54 лв.

Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – ОД на МВР – Сливен и е обжалвано решението в частта му, с което дирекцията е осъдена да заплати разноски по делото. Твърди се че в тази част решението е неправилно, противоречи на материалния и процесуалния закон. Поведението на дирекцията е било добросъвестно и не е дало повод за подаване на исковата молба. Отношенията между страните не се регулират пряко от правилата на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, а са във връзка с Закона за устройство на държавния бюджет и Постановление № 323/2008 г. за определяне на първостепенни и второстепенни разпоредители на бюджетни кредити в МВР. ОД на МВР – Сливен е предприела незабавно плащане на дължимите суми към ищеца, след като е получи лимит за разходите по чл. 252 ал. 1 ЗМВР. Предприемане на плащане без да отпуснат лимит от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити е нарушение на законови норми и поради това ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е изпълнил задължението си изцяло и добросъвестно, поради,което не следва да се присъждат разноски.

В срокът по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на  тази въззивна жалба.

Постъпила е и втора въззивна жалба подадена от ищеца в първоинстанционното производство против решението в частта му, с което е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че в тази част решението е неправилно, несъобразено със закона и необосновано. Съдът е установил всички обстоятелства, относими към спора, но необосновани са изводите за недоказаност на претендираното обезщетение през двата периода с оглед на събраните доказателства. По делото са събрани достатъчно доказателства включително и такива свързани с признанието на ответната страна от които може да се направи категоричен извод за основателност на претенцията поради което се иска решението в тази част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се уважи предявеният иск за заплащане на законна лихва за двата периода.

В с.з.  за въззивника – ОД на МВР - не се явява представител.

В с.з. за втория възивник се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената от страната жалба и моли да бъде оставена без уважение жалбата на другата страна като неоснователна.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Жалбите са неоснователни.

    Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая обаче ответната дирекция не е предприела своевременно плащане на обезщетението и правилно съдът е постановил да бъдат заплатени направените по делото разноски в полза на ищеца. Без значение е, че дирекцията се явява второстепенен разпределител с бюджетни кредити. Следвало е да се предприемат необходимите действия за изплащане на дължимото по закон обезщетение.

Неоснователна се явява и жалбата срещу решението в частта му, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тази насока изводите на районния съд са ясни и логични. Въпреки, че ответната дирекция е извършила плащане след завеждане на исковата молба, не е установена датата на това плащане, поради което не може да бъде изчислена законната лихва към тази дата.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 308/28.04.2011 г. по гр.д № 234/2011 г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: