Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 155

    гр.Сливен, 20.10.2011 година

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                     мл. съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно гражданско дело № 272 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 333 от 20.04.2011 година, постановено по гражданско дело № 6200 по описа Сливенски районен съд за 2010 година, с което, произнасяйки се по предявен  регресен иск с правна квалификация - чл. 213 ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД  причинителят на вредата е осъден да заплати на застрахователя, встъпил в правата на увреденото лице, сума в размер на 410.72 лева, изплатена на последния като застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.06.2006 година, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, станало на 25.08.2010 година до окончателното й изплащане, както и сумата 165.29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за периода от 27.06.2007 година до 25.06.2010 година.Със същото решение, ответникът е осъден да заплати на ищеца, направените по делото разноски в размер на 270 лева.

Въззивникът  – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като релевира оплаквания, че то е необосновано и неправилно, като постановено при нарушение на процесуалните норми. Посочва, че в мотивите  на решението си СлРС, не е обсъдил, защо не приема заключението на вещото лице по допуснатата авто - техническа експертиза в частта, с която е посочено, че уврежданията по автомобила се  дължат на неговата амортизация, както и на увреждания, настъпили при различни събития, в различно време, а не получени в резултат на  еднократното преминаване на превозното средство през неравността на платното. Намира, че първоинстанционния съд не е обсъдил доказателствения материал по делото в неговата цялост. Допускайки това процесуално  нарушение счита, че от СлРС необосновано  се  приема, че посочените щети  отговарят да са получени именно при описания механизъм на настъпване на ПТП, без да се съобразява с експертното заключение, според което технически не е бил възможен механизъм, при който да настъпят така описаните увреждания, в резултат на които да се налага подмяна на съответните автомобилни части и детайли. Акцентира върху обстоятелството, че дори и да се приеме, че превозното средство е попаднало в неравност с големи размери, не е било възможно да е налице увреждане на биалита, без да бъдат увредени и други елементи от окачването, като носачи и стабилизиращи щанги, а за токова увреждания липсвали каквито  и да  е било данни по делото. Въззивникът счита още, че извода на съда, че е налице причинно - следствена връзка между преминаването на автомобила през неравността на платното и описаните щети не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, което води до необоснованост на решението.

От въззивния съд се иска  да  постанови съдебен акт, по силата  на който  да  отмени  изцяло решението на СлРС и вместо него да постанови друго по същество, с което исковите  претенции на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се за присъждане на направените по делата пред двете инстанции разноски в точа число и юрисконсултско възнаграждение.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания във въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалния си  представител по пълномощие, е подала писмен отговор в който излага аргументирани  съображения, целящи опровергаване на направените с въззивната жалба оплаквания. Счита формулираната от жалбоподателя позиция  за  несъстоятелна, тъй  като  съдът при постановяване  на  съдебния си акт не бил длъжен да съобразява неговото съдържание  с направените от вещото лице изводи по допуснатата по делото експертиза. Наред с това  посочва, че в резултат на обсъждане на целият доказателствен материал, СлРС  правилно  е приел, че  е налице причинно - следствена връзка между репарираните щети на процесният автомобил и наличие на неравност на платното за движение, която не е била сигнализирана и обезопасена. С оглед твърдяната неоснователност на направените в  жалбата оплаквания  и като счита обжалваното решение  за  правилно и законосъобразно, моли   въззивния съд да го потвърди. Претендират се  разноски.    

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа въззивната жалба на въведените с нея отменителни основания и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК. Не са правени процесуални или доказателствени искания. Становище по същество  не  е изразено.

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК.

След докладване на въззивната жалба и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба, за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба и след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, този съдебен състав на СлОС, достигна до извода, че обжалваното решение е  неправилно.

Изложените във въззивната жалба оплаквания споделя изцяло, намирайки ги за  основателни. Съображенията, подкрепящи така формираните изводи са следствие фактическите констатации и правни съображения,  до които този съдебен състав достигна, след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото от първоинстанционния съд годни, допустими и относими  доказателства, които са следните:

От представения по делото протокол за ПТП № 709782 от 20.06.2006 година се установява, че на 19. 06. 2006 година, около 21.00 часа, в гр. Сливен, кв. „Дружба”, пред блок 9 е станало пътно - транспортно произшествие. С протокола е констатирано, че участник в произшествието е лек автомобил  Ситроен Ксантия, с ДК № А5864АТ, собственост на В.З.З., управляван от Л.Г.Л.. В обстоятелствената част на протокола е отразено, че водачът на автомобила, движейки се в посока бул. ”Стефан Стамболов” е преминал през необезопасен и необозначен отвор на пътното платно /дупка/. Констатирано е, че върху автомобила са били видими щети „деформация по ходовата  част и др.” - Записи и конкретизация на нанесените  видими и/или невидими щети по МПС - то, извън коментираните,  в протокола, който е съставен ден, следващ деня на настъпване  на ПТП - то няма отразени. Протоколът е подписан от водача на лекия автомобил и от длъжностното лице, което го е съставило - полицай Д.Г. от ОДП гр. Сливен.                                        От представения заверен препис от застрахователен договор е видно, че за лек автомобил Ситроен Ксантия, с ДК № А5864АТ, собственост на В.З.З.,  на 29.05.2006 година е сключен застрахователен договор № 0500096793 със ЗД ”ЕВРО ИНС”АД, за застраховка "Каско на МПС". Срокът на договора и съответно на покритието е от 30.05.2006 година до 29.05.2007 година, т. е договорът е действал към месец 06.2006 година, когато се е осъществило произшествието.      В ищцовото дружество - въззиваема страна в настоящото производство е била образувана преписка по щета под номер 10087/2006 година. Съставено е опис -заключение, според което увредени за ремонт са: праг с боядисване десен, гарнитура на колекторна тръба, а за смяна са: тампони на носача преден десен - два броя, тампони на носача ляв заден два броя, прекъсната ланда сонда и биалетка. Така описаните щети са оценени, като възлизащи на сумата 410.72 лева. Посочената последна сума е изплатена на 18.07.2006 година от застрахователя на Л.Г.Л. - пълномощник  на  собственика  на МПС - то - В.З.З., видно от писмо нареждане и РКО №2856/18.07.2006 година.                                                                                                                             От  изготвената  и приета  от СлРС авто-техническа експертиза, допусната по въпросите, формулирани от ищцовата страна, досежно механизма на произшествието и причините за увреждането, вещото лице Х.У. е дало заключение, че описаните щети на автомобила най - вероятно не се дължат на еднократно преминаване на автомобила през налична неравност. Отговаряйки  на  въпрос трети  от поставената му задача, вещото лице е отразило в заключението  си, че са  налице съществени  неточности при констатиране на нанесените щети по автомобила. Технически не бил възможен механизъм, при който да настъпи подобно увреждане. За част от подменените елементи е достигнал до заключение, че необходимостта от подмяната им, най-вероятно  е резултат от нормална техническа  експлоатация и амортизация на автомобила, но не  се дължи на еднократно попадане на автомобила в неравност на пътното платно. Освен това е заключил, че са установени и калкулирани по стойност щети на автомобила, за които няма конкретни данни за характера на увреждането. Съгласно експертното заключения, анализът на щетите по автомобила показва, че същите най - вероятно са получени при различни събития и не са от еднократен акт на попадане на автомобила в неравност на пътното платно.             Така установените от въззивния съд факти, мотивират у този  съдебен състав следните правни изводи:

Съгласно чл. 213 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право. В хода на производството, по иск с такава квалификация, следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като, съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Доколкото вината съставлява субективно отношение на дееца към противоправното му деяние, такова субективно отношение могат да формират само физическите лица. Общината, като юридическо лице, не би могла да отговаря по чл. 45 ЗЗД. Тя би могла да носи отговорност само по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

Имайки предвид тока изложените правни характеристики на исковите претенции и фактическите данни по делото, въззивният съд намира, че в хода на развилото се пред инстанциите производство не се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. Не се доказа по пътя на пълното главно доказване от ищцовата страна, че вредите върху лекия автомобил, застрахован при него, са настъпили именно в резултат на попадането на автомобила в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно. От заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, което не е оспорено от страните, може да се направи извод, че анализът на щетите по автомобила показва, че същите не са от еднократен акт на попадане на автомобила в неравност на пътното платно. Липсват доказателства, от които  да се достигне да извод, за наличие на конкретна щета на автомобила, която да е следствие от обсъденото ПТП, като еднократен акт на попадане на автомобила в неравност на пътното платно.Така, въз основа на приетото от първоинстанционния съд заключение по изготвената съдебна авто-техническа експертиза, съдът приема, че недоказана по делото е причинно - следствената връзка между бездействието на служителите на Общината в поддържането на пътя и настъпилата имуществена вреда. Във връзка с доказателствената тежест в процеса, следва да се отбележи, че проведеното от ответната страна доказване е насрещно и като такова, може да се задоволи с това да бъде непълно, но достатъчно, за да разколебае достоверността на главното доказване на ищцовата страна.

Воден от изложените  съображения, въззивния съд е мотивиран  и  приема искът по чл. 213 от КЗ ,във вр с чл. 49 от ЗЗД  за недоказан  и  като такъв подлежащ на отхвърляне. Доколкото се отхвърля искът за главницата, неоснователен се явява и искът за присъждането на акцесорното вземане за обезщетение за забава.                              Посредством изложеното до тук, въззивният съд мотивира съждението си за основателност  на  релевираните в жалбата оплаквания. Други оплаквания по съществото на спора не са инвокирани от въззивника, респ. в тези граници се простира и въззивния контрол на въззивната инстанция, от където следва, че от този съдебния състав  не  се дължи произнасяне по други констатирани пред въззивната инстанция, като допуснати  от първоинстанционния съд нарушения.

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена и обжалваното решение - отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което исковете следва  да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода от произнасянето и направените искания от двете страни  за  присъждане  на  разноски, отговорността за тях трябва да се преразпредели по правилата на процеса, което налага първоинстанционното решение  да бъде отменено и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски в размер  на 270 лева.

За двете инстанции, съобразно правилата на процеса на въззивника се следват разноски, изчислени като възлизащи общо на сумата 50 лева / платена държавна такса за  въззивно обжалване/, която въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати.

При изчисляване на  разноските, дължими се на тази страна не се присъжда  юрисконсултско възнаграждение.Това разрешение е следствие тълкуване  на  чл.  78, ал. 8 от действащия ГПК, съгласно който в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Цитираната разпоредба в съпоставка със съответната разпоредба от отменения ГПК сочи на извод за отпадане на държавните учреждения и общините.Последното се  обосновава с обстоятелството, че юрисконсултите към тях получават трудово възнаграждение, а не отделно възнаграждение за процесуалното си представителство, и за разлика от юрисконсултите при  други ЮЛ и ЕТ, на тях не им се признава разхода за такова възнаграждение.

Въззиваемата страна, по правилата на процеса понася разноските си за двете  инстанции, така както са  направени.

По правилото на чл. 280, ал.2 от ГПК, и с оглед цената на иска, която е под 5 000 лева, настоящото въззивно решение се явява окончателно, тъй като не подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на  РБ.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 333 от 20. 04.2011 година, постановено по гражданско дело № 6200 по описа Сливенски районен съд за 2010 година, и ВМЕСТО НЕГО

 

                                            П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователно дружество “ЕВРО ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Х.К.” № *, ЕИК 121265113, против ОБЩИНА СЛИВЕН обективно съединени регресни искове, с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на причинителят на вредата да заплати на застрахователя, встъпил в правата на увреденото лице, сума в размер на 410.72 лева, изплатена на последния като застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.06.2006 година, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 165.29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за периода от 27.06.2007 година до 25.06.2010 година като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА Застрахователно дружество “ЕВРО ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “Х. К.” № *, ЕИК 121265113, да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН сумата от 50 лв. /петдесет  лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.