Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 30.06.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и девети юни през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 273  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 6/02.03.2011г. по гр.д. № 225/09г. на КРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от З.В.К. *** – в ликвидация, с. Медвен, искове за заплащане, на основание чл. 128 от КТ, на сумата 2 820 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.11.2006г. -08.05.2007г., заедно със законовата лихва от завеждането на исковата молба, за заплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД, на  сумата  1006, 31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение от 09.05.2007г. до 09.11.2009г., за заплащане, на основание чл. 224 от КТ, на сумата 1 800 лв., представляваща обезщетение за неползван през 2006г. и 2007г. платен годишен отпуск, заедно със законовата лихва от завеждането на исковата молба, за заплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД, на сумата 642 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху неизплатеното обезщетение за неползван годишен отпуск от 09.05.2007г. до 09.11.2009г., и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба ищецът в първоинстанционното производство заявява, че решението е нищожно, тъй като РС се е произнесъл в мотивите си  по установителен иск, какъвто той не бил предявявал, а е предявил осъдителен иск, освен това твърди, че решението е и неправилно, тъй като противоречи на трайната съдебна практика, обобщена в ТР № 4/2006г. на ОСГК на ВКСРБ. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение. Иска да бъде задължена насрещната страна да представи протоколна книга №1  и заповедта за назначаването му като председател на кооперацията. Не е направена претенция за разноски.

Не излага никакви ясни оплаквания и не сочи конкретни пороци на обжалвания акт.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован се я вява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон или  пълномощие.

След докладване на жалбата не са направени нови процесуални искания. С мотивирано определение, държано в о.с.з., въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника за събиране на допълнителни писмени доказателствени средства във въззивната фаза на производството, поради настъпилият ефект на ранната преклузия, както и поради доказването на фактите, за които се иска събирането им, с други годни доказателства.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, формално отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА към мотивите на КРС и въвежда съдебното решение на първоинстанционния съд по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло бланкетни и напълно неоснователни.

КРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения и е дал правната квалификация на исковете, като я е извел от конкретните и еднозначни твърдения, заявени с исковата молба, показващи как ищецът сам характеризира спорното материално отношение и от какви основания претендира, че черпи права. Първоинстанционният съд е разпределил  доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои точно факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за съсъбиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

Липсват всякакви основания да се обяви за нищожно атакуваното решение /като липса на форма, липса на надлежен състав, липса на ясна воля, липса на подпис, липса на подведомственост и др.подобни/. Инвокираните съображения за произнасяне по непредявен иск, биха обосновали евентуална недопустимост, а не нищожност на акта, но същите са несъстоятелни. Освен, че мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, въззивният съд намира, че в тях РС е изследвал и коментирал именно тези искове, с които е бил сезиран и констатациите му обосновават системно и логично правните изводи относно четирите осъдителни претенции. Естествено, всяка от тях инкорпорира в себе си установителна част, от  която пряко зависи уважаването на искането за присъждане на предявените вземания.

От материалноправна гледна точка първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.

След като въззивникът не е посочил никакви конкретни пороци на атакуваното решение, а въззивният съд е ограничен по отношение проверката на правилността на обжалваното решение само от това, което е посочено в жалбата, то липсва същински предмет на въззивен контрол.

Така предявените от председателя на ответната кооперация искове за заплащане, на основание чл. 128 и чл. 224 от КТ, на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, и акцесорните претенции за лихвите за забава, са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като правоотношението между страните не е трудово и тези разпоредби са неотносими към него. Посоченото от въззивника ТР касае само отношенията между кооперацията и член-кооператорите, които са трудови.

Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, въззиваемата страна не е направила и претендирала разноски за въззивното производство и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 6/02.03.2011г. по гр.д. № 225/09г. на КРС.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

ЧЛЕНОВЕ: