Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    N 151

 

гр. Сливен, 06.07.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

          Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                  

                                                                   

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  279  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

          Обжалвано е решение № 203/25.03.2011 г. по гр. д. № 869/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е осъден Г.Н.Н. да заплати на А.Г.Н. сума в общ размер от 1600 лв., представляваща ежемесечна издръжка на пълнолетно учещо лице в средно учебно заведение до навършване на 20 г. като ежемесечната издръжка е в размер на 100 лв. и обхваща изминал период от време, считано от 09.02.2009 г. до 09.02.2010 г., както и издръжка до завършване на учебната година до 30.06.2010 г. , ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска, като в останалата част до пълния претендиран размер исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Със същото решение ответникът е осъден да заплати направени по делото разноски.

          В жалбата се твърди, че решението е неправилно, противоречащо на материалния закон и е необосновано. Правните изводи не кореспондират с всички събрани доказателства. съдът е следвало да отхвърли исковете, тъй като по делото съществуват доказателства за заплащане на издръжка до момента. Съдът не е изпълнил задължението си да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна като не се е съобразил с  факта, че съдебен изпълнител е удържал суми за издръжка.В тази връзка съдът е следвало да събере допълнително доказателства, което не е било сторено. Поради това се твърди, че решението е неправилно.

          В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че тя е неоснователна, в нея не са посочени конкретни доводи, сочещи на неправилност, поради противоречие на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Ответникът има постоянен доход, както от получаване на пенсия така и от допълнителна работа. Няма задължения към други ненавършили пълнолетие деца, а ищцата е била ученичка за целия период, посочен в исковата молба. Поради това са налице всички предпоставки предвидени в разпоредбите на СК. Възражението, че е налице плащане на издръжка не е било направено в писмения отговор на исковата молба и за него е настъпила преклузия, поради което не следва да бъде вземано под внимание от настоящия съдебен състав.

          Във въззивната жалба е направено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и с определение от 07.06.2011 г. съдът е допуснал извършването на такава експертиза.

В с.з. въззивникът не се явява. За него се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и твърди че сумите по присъдената издръжка са били платени от въззивника, тъй като са удържани по образуваното изпълнително дело. В дадения от съда срок е постъпила писмена защита, в която са развити съображения за добровоно плащане на сумите, претендирани като издръжка..

В с.з. въззиваемата не се явява. Чрез представител по пълномощие поддържа писмения си отговор. В депозирана писмена защита поддържа изложеното в писмения отговор. Твърди, че на назначената по делото експертиза са били некоректно зададени въпроси, тъй като удържаните суми по изпълнителното дело са свързани с начислени лихви и разноски. Експертизата не е отговорила по същество каква е надвнесената сума, ако въобще е налична такава, поради което моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в частта, касаеща осъждането на ответника за заплащане на издръжка за минало време.

В частта, с която претенцията е била отхвърлена до пълния претендиран размер решението, като не обжалвано, е влязло в сила.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА към нея, като я допълва по следния начин: Допусната беше съдебно-счетоводна експертиза, която извърши проверка на изпълнително дело № 254/2006г. на ЧСИ М.М., както и на материалите по настоящото дело и даде заключение, че за периода от 09.02.2009г. до 15.05.2011г. е изплатена издръжка в размер на 1291,30 лв. Ищецът е превел сумата от 2835,26 лв. при задължение от 2056,88 лв., поради което е констатирано, че е превел в повече сумата от 778,38 лв. от която сума се приспада тази по два пощенски записа в размер на 200 лв. или експертизата заключава, че въззивникът е изплатил в повече сумата от 578,38 лв. от задължението за издръжка, която към този период е била в размер на 50 лв месечно. Същевременно за периода от 09.02.2009г. до 30.06.2010г. въззивникът е заплатил издръжка в размер на 836,74 лв., представляваща задължението му за заплащане на издръжка в размер на 50лв. От заключението на експертизата е ясно, че за периода от 09.02.2009г. до 30.06.2010г. по задължението си за издръжка въззивникът е заплатил на ищцата в първоинстанционното производство чрез ЧСИ сумата в размер на 1415,12 лв. като в тази сума не са включени заплатените такси и разноски по изпълнителната дело.

       При тази фактическа обстановка настоящият състав формира правни изводи, които по своята същност се различават от тези на РС по отношение на обстоятелствата, свързани със заплащането на издръжката за минало време. В писмения отговор, подаден по повод въззивната жалба, се прави възражението, че основният довод за атакуване на решението е свързан с обстоятелството за заплатена издръжка чрез ЧСИ, което възражение обаче не е било въведено в писмения отговор на исковата молба, поради което то е направено след настъпила преклузия и не би следвало да бъде вземано предвид при постановяване на съдебния акт. Това твърдение на ищцата обаче е неоснователно, тъй като в отговора на исковата молба изрично е въведено възражение, че искът по чл.149 от СК е недопустим и следва да се отхвърли. Поради това направеното във въззивната жалба възражение за недължимост на сумите, претендирани по реда на чл.149 от СК, се явява не само допустимо, но и основателно. И това е така, тъй като правилно и законосъобразно РС е преценил, че с оглед потребностите на ищцата, която е пълнолетна, но не е била завършила образованието си и няма други доходи извън издръжката от родителите си, справедливият размер на издръжката е 100лв. При този определен размер е видно, че за периода за минало време от 09.02.2009г., когато ищцата е навършила пълнолетие, до 09.02.2010г. дължимата издръжка е в размер на 1200 лв. и с оглед на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е безспорно установено, че тази сума е била заплатена от въззивника чрез ЧСИ. Поради това решението на РС в тази част, по отношение на присъдената издръжка за минал период, следва да бъде отменено, тъй като родителят, дължащ издръжка,в случая я е заплатил. Законосъобразно и правилно е решението, че той дължи заплащане на издръжка за периода от 09.02.2010г. до завършване на учебната година на 30.06.2010г., т.е. за още четири месеца, тъй като е несъмнено, че ищцата през този период е продължила образованието си и както беше посочено не е имала доходи, от които да се издържа сама. Определената издръжка в размер на 100 лв. месечно не е завишена и до известна степен покрива разходите за закупуване на учебници, храна, облекло, свързани с физическото и духовно развитие на ищцата.

        Пред тази инстанция са претендирани разноски и такива са доказани до размера на сумата от 80 лв., поради което и с оглед изхода на процеса, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 60лв.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 203/25.03.2011 г. по гр. д.№ 869/2010 г. на Сливенския районен съд, в частта с която Г.Н.Н. е осъден да заплати на А.Г.Н. сума в размер на 1200лв., представляваща ежемесечна издръжка на пълнолетно учещо лице, като ежемесечната издръжка е в размер на 100лв. за изминал период от време, считано от 09.02.2009г. до 09.02.2010г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Г.Н. против Г.Н.Н. иск с правно основание чл.149 от СК за заплащане на издръжка за минал период от 09.02.2009г. до 09.02.2010г. в размер на 100лв. месечно като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТМЕНЯ решение № 203/25.03.2011 г. по гр. д.№ 869/2010 г. на Сливенския районен съд, в частта с която Г.Н.Н. е осъден да заплати на А.Г.Н. сумата от 120лв., представляваща деловодни разноски над размера от сумата от 30лв.

ОТМЕНЯ решение № 203/25.03.2011 г. по гр. д.№ 869/2010 г. на Сливенския районен съд, в частта с която Г.Н.Н. е осъден да заплати сумата 64лв. по сметка на Сливенски районен съд над размера от сумата 50лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/25.03.2011 г. по гр. д.№ 869/2010 г. на Сливенския районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА А.Г.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.Н.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 60лв., представляваща разноски за тази инстанция.

 

Решението  не  подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: