Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 191

гр. Сливен, 06.10.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  285  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Постъпила е въззивна жалба срещу решение №  366/28.04.2011 г. по гр. д.№ 6841/2010 г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН – България - Електроснабдяване” АД ,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, че  М.Д.Я. *** не дължи сумата от 735.33 лв., начислена по фактура №  1044232752/05.10.2010 г. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати направените от  ищцата разноски.

Във въззивната жалба се заявява, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалния закон. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон.  Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като първоначално искът е бил насочен срещу „ЕВН – България – Електроразпределение”, а впоследствие с допълнителна молба, подадена от ищцата, искът е приет за разглеждане като предявен против „ ЕВН – България” Електроснабдяване”. Липсвало произнасяне по първоначално предявения иск. Това представлявало съществено процесуално нарушение и само на това основание решението следвало да бъде отменено.  Твърди се, че са допуснати и нарушения на материалния закон, свързани с неправилното тълкуване на доказателствата, както и на  експертизата. Неправилно съдът не е възприел тезата, че в случаите когато не е открит субектът на изпълнителното деяние, то този за който са ползите следва да претърпи съответната санкция за ползването и неплащането  на електроенергия, като по този начин  най-пълноценно би се съхранил обществения интерес.  Безспорно е извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромера е отчел по-малко от реално консумираната електрическа енергия.  Поради това ищцата дължи на дружеството заплащане на реално потребената енергия и се иска да бъде постановено ново решение, с което  да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск.  В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК  не е постъпил писмен отговор.

В с.з.  за дружеството-въззивник не се явява представител, чрез писмена молба се излага становище становище, че се поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

В с.з. за въззиваемата се явява процесуален представител по пълномощие, който моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Жалбата е неоснователна.

        За да е дължима сумата по процесната фактура, която е калкулирана чрез корекция на сметка за минал период по см. на чл. 28 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на “ЕВН България – Електроснабдяване” /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/, е необходимо да са налице в единна даденост изискванията на тази норма – електроразпределителното дружество да е представило констативен протокол, заедно със справка за начислената енергия. От своя страна констативният протокол, за да бъде годен документ, който да послужи за тази цел, следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбита на чл. 54 ал. 1 и чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/, съответно – преизчисляването на количеството ЕЕ следва да е извършено в съответствие с чл. 54 ал. 2 на същите ОУ.

        Така, в случая,  проверката на средството за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

        Установено е, обаче, че констативният протокол /който, освен това не му е и изпратен с писмо с обратна разписка, както повелява чл. 63 ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ ЕР/, не е подписан от ищеца /”клиент” по смисъла на ОУ/, а при това положение,  заместването на подписа му с подписи на свидетели, в настоящия казус не е оправдано и противоречи на изискването на чл. 63 ал. 2 от ОУ. Безспорно е доказано, че представителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, които са и единствените оправомощени, според ОУ и ЗЕ, лица да сторят това, изобщо не са потърсили ищеца и в действителност не е налице хипотезата нито на “отсъства”, нито на “отказва да подпише”. Освен това съдът не счита, че полагането на подписите за “свидетели” от лицата, съпътстващи по служба проверителите - служители на охраняващата ги фирма, които по създадена практика обикновено ги придружавали, съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Идеята на нормата е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, и те да  не са в специални отношения с последните, за да се гарантира максимална обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. На последно място тези свидетели нито са обозначени надлежно с три имена, ЕГН и точен адрес, нито подписите им са поставени на всички изискуеми в протокола места.

        Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативния протокол не съответства на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието му от страната, чийто подпис документът не носи, не бе доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа. Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза не потвърждава, а само  възпроизвежда констатациите в констативния протокол, чиито данни е ползвало вещото лице, но  дори изводите да са резултат на пряко и непосредствено изследване, това не може да заздрави порока на процедурата и да замести ненадлежния документ.

        Независимо от това следва да се посочи, и че самата корекция на сметката на клиента за минал период, не е извършена в съответствие с правилата на ОУ.  Приложени са правила и метод на отчитане и остойностяване, които не се отнасят за настоящата хипотеза.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

                                               

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 366/28.04.2011 г. по гр. д № 6841/2010 г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: