Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 153

                                              гр.Сливен, дата 15.07.2011 г.

                                   

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети юли две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 287 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.310, ал.1, т.1 от ГПК  и чл.317 от ГПК.

         Образувано е по подадена на 21.04.2011 г. /дата на пощенското клеймо/ от единия от ответниците в първоинстанционното производство – „БТК” АД, въззивна жалба срещу Решение № 272 от 11.04.2011 г., постановено по гр.д. № 5046 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд.

       Въззивна жалба е депозирал на 25.04.2011 г. /дата на пощенското клеймо/ и другият ответник по първоинстанционното дело - „НУРТС БЪЛГАРИЯ” АД срещу Решение № 272 от 11.04.2011 г., постановено по гр.д. № 5046 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд.

       В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от процесуалния представител на насрещната страна, пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор по всяка една от горепосочените жалби.

       Районният съд се е произнесъл по обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, във вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, за признаване на уволнението за незаконно, отмяната му, възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението. С Решение № 272 от 11.04.2011 г., постановено по гр.д. № 5046 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд, е признато уволнението на ищеца за незаконно и e отменена заповедта, с която е било прекратено трудовото му правоотношение. Първоинстанционният съд приел, че е налице хипотезата на чл.344, ал.3 от Кодекса на труда и отменил заповедта за уволнение като незаконна на процедурно основание, без да разглежда спора по същество, тъй като не било искано предварително съгласие на инспекцията по труда, а работникът страдал от психично заболяване, което е сред посочените в Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда /Наредба № 5/20.02.1987 г./, т.е. не е била спазена предвидената в закона процедура по предварителна закрила при уволнение. С оглед основателността на главния иск за отмяна на уволнението, основателна била и акцесорната претенция по чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, поради което ищецът бил възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност, без значение дали към момента по щат реално съществува такава длъжност, тъй като работодателят е длъжен при отмяна на уволнението да възстанови служителя на предишната работа. Съдът уважил и третия акцесорен иск, като на основание чл.123, ал.4, т.2 от Кодекса на труда, осъдил солидарно двамата ответници да заплатят обезщетение на ищеца за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

         Недоволни от така постановения първоинстанционен акт останали ответниците по гр.д. № 5046 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд.

         Въззивник пор. № 1 - „Българска телекомуникационна компания”АД /”БТК” АД/ депозира жалба, в която обжалва изцяло като незаконосъобразно Решение № 272 от 11.04.2011 г., постановено по гр.д. № 5046 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд. За да обоснове оплакването си, акцентира върху обстоятелството, че постановеното решение, досежно солидарната отговорност на двете ответни дружества, не е съобразено с релевантните разпоредби на ТЗ, във връзка с преобразуването на търговските дружества. Твърди, че е налице вливане на предприятие по смисъла на чл. 262 от ТЗ и поради това решението в частта му досежно солидарното осъждане е незаконосъобразно, доколкото в чл. 123, ал.4, т.1 от Кодекса на труда е предвидено при вливане на предприятие, отговорността за задължения към работника да се носи само от работодателя приобретател. Липсата на правилна и обоснована преценка, според въззивника, е довела до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. С оглед акцесорността на третата претенция спрямо главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, въззивникът обосновава наличие на правен интерес от обжалване на съдебното решение в тази му част, макар и да не е ответник по този иск. Изтъква аргумент, че съдът съвсем формално, без наличие на доказателства по делото е приел, че ищецът страда от психично заболяване по смисъла на Наредба № 5/20.02.1987 г. Поради това счита, че уволнението е законосъобразно и ищецът не се ползва със закрилата по чл.333 от Кодекса на труда.

        От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира за присъждане на направените разноски.

        В жалбата не са направени доказателствени или процесуални искания.

        В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания.

        От Сливенски окръжен съд въззиваемият иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

        В отговора на въззивната жалба е направено доказателствено искане – да бъде допусната съдебно-психиатрична експертиза, която след като вещото лице се запознае с материалите по делото, а при необходимост и след личен преглед с въззиваемия, да отговори на въпроса дали заболяванията му представляват психично заболяване по смисъла на Наредба № 5/20.02.1987 г. Доколкото не са налице предпоставките, нито на чл.266, ал.2 от ГПК, нито на чл.266, ал.3 от ГПК и с оглед характера на въззивното производство, съдът е оставил искането без уважение.

        Въззивник пор. № 2 „НУРТС БЪЛГАРИЯ” АД обжалва изцяло Решение № 272 от 11.04.2011 г., постановено по гр.д. № 5046 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд. Твърди, че е неправилно и необосновано, тъй като не било безспорно установено, че ищецът страда от психично заболяване, което от своя страна предполага задължителна закрила при уволнение. Прави възражение, че от данните по делото не можело да се заключи, че заболяването на ищеца има траен характер. Липсвали доказателства за проведено лечение в лечебно заведение. Освен това, към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят не знаел за наличието му, тъй като вторият болничен лист бил представен седем дни след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не можело да се вмени в задължение на работодателя да приложи предварителната закрила по чл.333 от Кодекса на труда. Поради това, счита че решението е неправилно и необосновано, а уволнението е било законосъобразно извършено от работодателя.

        От въззивния съд се иска да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове.

        В жалбата на втория ответник – въззивник в настоящото производство, не са направени доказателствени или процесуални искания.

        В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор по втората жалба. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания.

        От Сливенски окръжен съд се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

        Преповторено е доказателственото искане, идентично с вече направеното по повод отговора на първата постъпила въззивна жалба.

           В съдебно заседание, въззнивникът пореден № 1, редовно призован, не се представлява от представител по закон, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че е получил определението, ведно с писмения доклад по делото и няма възражения по него. Уточнява, че обжалва решението изцяло. Пледира жалбата да бъде уважена, а решението отменено. Иска присъждане на направените разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

        В съдебно заседание, въззнивникът пореден № 2, редовно призован, не се представлява от представител по закон, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че е получил определението, ведно с писмения доклад по делото и няма възражения по него. Пледира жалбата да бъде уважена, а решението отменено. Иска присъждане на направените разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

                 В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Във връзка с доклада по делото уточнява доказателственото си искане направено с отговорите на въззивните жалби, по което съдът вече се е произнесъл, като го е оставил без уважение, в определението за насрочване на делото. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

        Въззивният съд приема жалбите за редовни и допустими – отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадени са в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалване на първоинстанционния акт. Правният интерес от обжалване на горецитираното решение на Сливенски районен съд изцяло от „БТК”АД, макар да е страна само по третия иск, се обосновава с неговата акцесорност по отношение на първия обективно съединен иск. Първият иск има положението на главен по отношение на иска за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение, тъй като правото на обезщетение произтича от незаконността на уволнението. Изхода на делото по иска по чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, във вр.с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, е обусловен от изхода на делото по главния иск, макар и неговата основателност да зависи не само от крайния извод на съда по първия иск. Уважаването на третия иск предпоставя незаконно уволнение, поради това е налице правен интерес от обжалване на решението, досежно произнасянето на съда по този въпрос.

        С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

        При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

        Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правни изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

         Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените искове, като такава по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, във вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.

          Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията на ищеца и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита на страните в производството.

          Направените в жалбите оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, достига до същите изводи относно незаконност на извършеното уволнение, а от тук и за основателността на другите два акцесорни иска.

         Основното възражение на въззивник пор. № 1 е свързано с приетата солидарна отговорност между двете ответни дружества по иска за присъждане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението. Аргументите на въззивника са свързани с това, че при сключения през месец август 2010 г., договор за покупко - продажба на предприятие по смисъла на  чл.15 от ТЗ, между „БТК” АД и „НУРТС БЪЛГАРИЯ” АД, е осъществено вливане на предприятие, тъй като цялото имущество на едно предприятие /НУРТС/ преминало към друго съществуващо дружество „НУРТС БЪЛГАРИЯ” АД, което станало негов правоприемник. Съдът погрешно бил приложил, разпоредбата на чл.123, ал.4, т.2 от Кодекса на труда, вместо релевантната в случая хипотеза на чл.123, ал.4, т.1 от Кодекса на труда. Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че възражението на въззивника е несъстоятелно, а първоинстанционният съд правилно е приложил относимите разпоредби досежно отговорността на ответните дружества, тъй като в настоящия случай не е налице хипотезата на вливане на търговско дружество – чл.262 от ТЗ. НУРТС не е самостоятелно търговско дружество по смисъла на чл.63 от ТЗ. То е било организационно и икономически обособена част, с оглед определянето му като самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т.1 от Кодекса на труда, но това не дава основание то да се разглежда като самостоятелно търговско дружество. В конкретния случай е налице хипотезата на отделяне чрез придобиване по смисъла на чл.262в от ТЗ и поради това правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.123, ал.4, т.2 от Кодекса на труда, доколкото не се касае за нито една от двете посочени в чл.123, ал.4, т.1 от Кодекса на труда, форми на преобразуване на търговски дружества.

          Следващото възражение, на въззивник пор. № 1 е, че съвсем формално, без да е ясно въз основа на какви доказателства, съдът е приел, че въззиваемият страда от психично заболяване по смисъла на Наредба № 5/20.02.1987 г. Този аргумент на въззвника също е несъстоятелен, доколкото още с исковата молба са били представени два броя болнични листове, издадени съответно на 08.10.2009 г и 02.08.2010 г. и лична амбулаторна карта, които сочат, че ищецът страда от психично заболяване. В този смисъл, обективен е фактът на неизпълнение на задължението на работодателя, вменено му от Наредба № 5/20.02.1987 г., да събере информация преди уволнението на основание – чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, което предполага предварителна закрила за определена категория лица, дали работникът страда от посочените в наредбата заболявания.  Следва да се отчете, че не случайно в Наредба № 5/20.02.1987 г., не е налице изброяване на конкретни психични болести, които предполагат предварителна закрила по чл.333 от Кодекса на труда, доколкото всяко едно страдание на психиката предполага такава, с оглед социално значение на този институт и необходимостта от преценка във всеки конкретен случай на Инспекцията по охрана на труда въз основа на ЕР на ТЕЛК.

          Процедурата по Наредба № 5/20.02.1987 г. включва на първо място задължение на работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в чл.1, ал.1 – чл.1, ал.2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. На следващо място, на основание чл.2 от Наредба № 5/20.02.1987 г., възниква задължение за работниците, които страдат от заболяванията посочени в чл.1, ал.1 на цитираната наредба, при поискване да представят необходимите медицински документи /епикриза, мед.удостоверение и др./ от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. След представянето на тези документи от работника, е следвало те да се изпратят на съответната ТЕЛК за мнение и след това да се отправи до съответната инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник, като приложи и експертното решение на ТЕЛК. Така уредената процедура, акцентира върху обективния характер на закрилата, като в своята практика върховният съд допуска само едно изключение от този принцип – когато работодателят не е знаел за заболяването на работника, защото той го е укрил.

        В настоящият случай, безспорно работодателят не е изпълнил задължението си да поиска информация от работника определен за уволнение, дали страда от някое от посочените в наредбата заболяване. В този смисъл несъстоятелно е възражението и на втория въззивник - „НУРТС БЪЛГАРИЯ” АД, че работодателят не знаел за заболяването, защото вторият болничен лист бил представен седем дни след прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като от данните по делото става ясно, че още през октомври 2009 г., на работодателя е бил представен болничен лист с описана в него диагноза „Депресивен епизод – тежка депресия с тревожен симптом + F 41.0 ”.  ВКС в своята практика приема, че закрилата е нарушена, когато работодателят според обстоятелствата е знаел за заболяването и не е поискал разрешение от Инспекцията по труда за извършване на уволнението, мотивирайки се с липсата на информация от работника /Р. № 1017/22.12.2009 г. по гр.д. № 315/2009 г., III г.о./, какъвто безспорно е и настоящият случай. Законът императивно е поставил в тежест на работодателя да поиска информация от работника определен за уволнение, дали страда от посочените болести, още повече че в конкретния случай е имало и индикации за това /представеният през октомври 2009 г. болничен лист/. Ирелевантно за делото, с оглед неизпълнение на горепосоченото задължение на работодателя, е дали заболяването на лицето е с траен характер, а както и дали то се е лекувало в лечебно-профилактично заведение и дали се е водило на диспансерен учет, каквито възражения инвокира втория въззивник.

                  С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивниците, които следва да понесат своите както са били направени и да заплатят на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 400 лв. Предвид обжалваемия интерес, въззивник пор. № 1 - „БТК” АД, следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 160,00 лв., а въззивник пор. № 2 – „НУРТС БЪЛГАРИЯ” АД , да бъде осъден да заплати разноски в размер на  240,00 лв.              

               Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                             Р      Е     Ш     И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 272 от 11.04.2011 г., постановено по гр.д. № 5046 по описа за 2010 г. на Сливенски районен съд.

         ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания”АД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Ц. Ш.” № *, да заплати на И.К.И., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева /.

         ОСЪЖДА „НУРТС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 201105038, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „П. К.Я.” № *, да заплати на И.К.И., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева /.

        

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от днес – 15.07.2011 г.

         Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                           

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.