Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 161

 

гр. Сливен, 27.09.2011 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ……...……… и секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 288 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива съгл. чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство срещу Решение № *4/05.05.2010г. по гр.д.№ 7080/2010г. по описа на РС-Сливен. С атакувания съдебен акт са уважени изцяло предявените отДифоат” ООД- гр.С. положителни установителни  искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.327, ал.1 ТЗ и  чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.294,ал.1, вр.чл.327, ал.1 ТЗ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника ЕТ „Д.Б.-92”-Ст.Загора. Признато е за установено, че ответника ЕТ „Д.Б.-92” , ЕИК 040740713 със седалище и адрес на управление гр.С. З., ул.”Ген .С.” № *, представлявано от Д.П.Б. дължи на ищецаДифоат”ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Б.” № *, ЕИК 119097950, представлявано от управителя Д.А.Д.

-сумата от 12247,20лв., представляваща неплатена цена по доставени 7290 кг пропан бутан на 30.09.2005г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 17.09.2010г. до окончателното й заплащане;

- сумата от 1062,57 лв. – направени разноски в заповедното производство,

-сумата в размер на 7880,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода  30.10.2005г. до 15.09.2010г.

Ответникът и настоящ жалбоподател е осъден да заплати на ищеца в първоинстанционното производство и направените по делото разноски в размер на 552,61 лв.

В жалбата се излагат съображения, относно недопустимост, неправилност и необоснованост на така постановения от СлРС акт. Въззивникът счита, че обжалваното  решение е постановено в противоречие със закона и приложените по делото доказателства и са нарушени съществени съдопроизводствени правила. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е приел за установена твърдяната от ищеца фактическа обстановка, като е игнорирал обстоятелството, че последния не е представил с исковата си молба двете процесни фактури, а именно фактура № 2000000830/30.09.2005г. и фактура № 2000000836/30.09.2005г., като по този начин е нарушил нормата на чл.127, ал.2, предл.2 ГПК. Счита се, че ищцовата страна не е доказала наличие на договорна обвързаност с ответника, относно  вида доставка на пропан бутан, цена и количество. Коментира се още, че в процесните фактури е положен един и същи подпис за продавач и купувач, както и че липсата на подпис за получател от лице, натоварено да извърши съответната стопанска операция води до негодност на тези фактури да докажат фактически действия по приемане на стоката и въобще наличие на  облигационна обвързаност между страните по спора. Освен това се твърди, че съда е разгледал нередовна искова молба, неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1,т.3,4 и 5 ГПК, тъй като се касаело за кумулативно съединени искове и е следвало да бъде посочен размер на претендираните суми поотделно за всяка една от фактуритенарушение, което е било допуснато от първоинстанционния съд и неотстранено. Твърди се още, че постановилия атакувания съдебен акт съд не се е произнесъл по наведеното от ответника възражение, относно погасеното по давност вземане за мораторна лихва за периода 30.09.2005г.-30.09.2008г., като е приел същото за преклудирано. От въззивната инстанция се иска отмяна на постановеното от СлРС решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят  изцяло първоначално предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от ищеца в първоинстанционното производство чрез процесуалния му представител по пълномощие е депозиран писмен отговор, в който подробно се излагат съображения по оборване на оплакванията, обективирани във въззивната жалба. С отговора не са направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 Въззиваемата страна намира постановеното решение за правилно и законосъобразно и иска от настоящата съдебна инстанция неговото потвърждаване.

С определение от 14.06.2011г., държано в закрито съдебно заседание  въззивният съд е приел за разглеждане въззивната жалба като редовна и допустима, тъй като е подадена в срок  от субект, имащ правен интерес от атакуване на постановеното съдебно решение и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

         В с.з.въззивника, редовно призован не се явява и не се представлява. В постъпила молба от процесуалния представител на въззивника се заявява, че поддържа въззивната жалба.

В с.з. въззиваемото търговско дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие. По делото е постъпила молба от пълномощника, в която се заявява, че поддържа становището си по въззивната жалба, депозирано с отговора.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Релевираното  във въззивната жалба възражение, касателно недопустимост на съдебното решение, настоящия съдебен състав преценява като несъстоятелно по следните съображения:

Недопустимостта на съдебното решение е обусловена от наличие на редица пороци, измежду които е и твърдяната от въззивника нередовност на исковата молба. При подробен преглед обаче на същата, настоящия съдебен състав не констатира исковата молба да не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3,4 и т.5 ГПК, съгласно  твърденията на ответника. В конкретния казус действително се касае за предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, вр.чл.327, ал.1 ТЗ – установителен иск за признаване за установено между страните, че купувача – ответник по иска дължи на продавача ищец цената на продадената стока и акцесорен иск за обезщетение за забава с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.чл.294, ал.1,вр.чл.327 ТЗ, както и правилно ги е квалифицирал първоинстанционния съд. В исковата молба ясно е посочено основанието на претендираните от ищеца суми – договор за покупко-продажба между двама търговци, обективиран във фактура № 2000000830/30.09.2005г. на  стойност 3595,20 лв. и фактура № 2000000836/30.09.2005г. на стойност 8652,00 лв.  Посочена е общата на двете фактури сума, представляваща търсената главница в размер на 12247,20 лв., както и сумата в размер на 7880,84 лв., представляваща лихва за забава на изпълнението, като е посочен и периода, за който се претендира, а именно 30.10.2005г. до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 17.09.2010г., дата от която се счита за подадена исковата молба / чл.422, ал.1 ГПК/. Поискано е още от страна на ищеца и заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2010г. до окончателното изплащане.

Ето защо, настоящия състав намира, че исковата молба, така както е формулирана съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.127, ал.1 ГПК, поради което първоинстанционния съд правилно е допуснал същата за разглеждане, а постановеното като резултат съдебно решение е допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Фактическата обстановка, така както е изложена в мотивите на ревизираното решение е всеобхватна и кореспондира със събрания по делото  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Непредставянето от ищеца на двете процесни  фактури с исковата молба не представлява нарушение на чл.127, ал.2 ГПК, както смята въззивника. В исковата молба е направено доказателствено искане да бъде изискано и приложено като доказателство по делото заповедното производство - ч.гр.д № 5241/2010г. по описа на РС-Стара Загора, в което са приложени и двете фактури. На първо място ответникът е имал възможност да се запознае със съдържанието им още в процеса на заповедното производство, след получаване на препис от издадената заповед за изпълнение № 3698/29.09.2010г., връчена му на 02.11.2010г. в деловодството на РС-Ст.Загора. На следващо място е имал възможност да оспори както автентичността им, така и съдържанието им в първото по делото заседание, когато фактически е било прието и приложено към делото заповедното производство /ЧГД № 5241/10г. на РС-Ст.Загора/. Неоснователно е и възражението относно недоказаност на облигационна обвързаност между страните. Видно от представения по делото дневник за покупките на ответника ЕТ ”Д.Б. 92” за месец септември 2005г., освен двете процесни фактури фигурират и фактура с № 2000000797/30.09.2005г., както и фактура с № 2000000809/30.09.2005г., които също материализират доставка на гориво от „Дифоат” ООД. От заключението на назначената и изготвена в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза, също се установява, че между двамата търговци  ”Д.Б. 92” и „Дифоат” ООД  е имало и редица фактури, издадени от „Дифоат”ООД като доставчик на стоки през 2004г. Тези обстоятелства свидетелстват за съществуването на трайни търговски взаимоотношения между страните, което пък от своя страна обуславя тези отношения да бъдат обективирани само във фактури, приемо-предавателни протоколи и др.подобни документи, още повече, че договор за покупко-продажба /в случая на пропан-бутан/ не е формален договор, съгласно изискванията за сключване на двустранни търговски сделки.

 Спорните две фактури, съгласно заключението на вещото лице са намерили отражение в счетоводствата и на двамата търговци, като в това на ответника са били  включени,  както в дневника за покупки за месец септември 2005г., така и в справка – декларация по ЗДДС. Отново според вещото лице, заключението на което не е оспорено от страните, счетоводството и на двете дружества са били заведени съгласно изискванията на ЗСч, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че  редовно водените търговски книги установяват сключени търговски сделки. Твърдяната от ответника липса на подпис за получател на фактурата  не е задължителен реквизит, съгласно чл.7 ЗСч, в редакцията му от ДВ бр.96/29.10.2004г. в сила от 01.01.2005г. и приложим към конкретния случай. А що се касае до това, дали липсата на такъв подпис за получателя от лице натоварено да извърши стопанската операция удостоверява фактическо неполучаване / недоставяне/ на стоката, то на първо място възражение в тази насока не е било надлежно въведено с отговора на исковата молба, а на следващо място би било и  неоснователно, тъй като както се упомена по-горе и двете фактури са били осчетоводени от ответната срана.

С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че двете фактури -  фактура № 2000000830/30.09.2005г. и фактура № 2000000836/30.09.2005г., издадени от ищеца по делото „Дифоат „ООД като продавач са доказателство, установяващо договор за продажба на движими вещи, за каквито се касае в конкретния казус – пропан-бутан, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор. В тях се съдържат всички необходими реквизити, съгласно чл.7, ал.1 от действащия към момента на сделката ЗСч. Щом приложените фактури установяват наличие на договорни отношения между страните, предявения иск е основателен и правилно първоинстанционния съд го е уважил, ведно със законните последици от това.

Наведеното във въззивната жалба възражение, относно неправилна преценка на първоинстанционния съд, който е приел за преклудирано възражението на ответника за наличието на настъпила погасителна давност по задължението за мораторна лихва, настоящия състав намира за неоснователно. С отговора на исковата молба се преклудират възраженията, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от съда. Това са въпросите, по които съдът не се произнася, ако не е сезиран с изрично възражение на страната, между които е и това за изтекла давност / чл.120 ЗЗД – давността не се прилага служебно/. На погасителна давност въззивника се е позовал за първи път едва в устните състезания по делото, като при това положение първоинстанционния съд правилно е приел, че е настъпила преклузия за релевиране на  възражение от такъв характер.

По отношение на твърденията за извършени плащания от страна на ответника  с платежно нареждане от 12.08.2009г. за преведена сума в размер на 13000 лв. /тринадесет хиляди лв./ и платежно нареждане от 07.04.2011г. / ден преди съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване/ и игнорирането им от решаващия делото първоинстанционен съд, настоящия съдебен състав намира следното.

Правилно е процедирал районния съд, като не е приел, че преведената сума в размер на 13 000 лв. погасява исковата претенция, тъй като в преводното нареждане длъжникът не е посочил точно кое задължение погасява с тази сума, а и видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза при наличието и на други задължения към ищеца „Дифоат”, сумата е погасила частично най-старите задължения, тези от 2004г. – посочени подробно в експертизата.

Що се отнася до сумата от 1000 лв./ хиляда лв./, в преводното нареждане отново не е посочено за погасяване на кое задължение се отнася тази преведена сума, т.е. не е доказано основанието за плащане. Видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза /л.2/ в „Дифоат” ООД е останало непокрито задължение по фактури от 2004г. в размер на 873,30лв. Преведената сума от 1000 лв., при непосочване от страна на ответника какво задължение точно погасява с тях не може да се зачете за плащане по процесните фактури, тъй като на първо място сумата е недостатъчна и на следващо място съществуват  по-стари задължения, които следва да се погасяват. Съдът не може да знае всички съществуващи отношения, съответно задължения между страните за да извърши приспадане на тази сума, съгласно чл.76 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал правилни фактически и правни изводи.

По изложените по-горе съображения  и поради съвпадане  правните изводи на двете инстанции, въззивният съд  приема, че предявения установителен иск правилно е бил уважен от РС.

Липсва следователно основание за отмяна на постановеното решение.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски за въззивната фаза на процеса, поради което и не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

        

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № *4/05.05.2011г. по гр.д. № 7080/2010г. на СлРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.