РЕШЕНИЕ №  172

 

Гр. Сливен, 27.10.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ СЕПТЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНЯКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

     МЛ.СЪДИЯ:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 290 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната жалба на ТД „КИМ 01” ЕООД  против Решение № 270/27.04.11 год., постановено по гр.д. № 5600 по описа за 2010г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените искове.

В жалбата си до съда въззивникът ТД „КИМ 01” ЕООД чрез процесуалния си представител по пълномощие твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се излагат подробни съображения относно неправилността и  незаконосъобразноста на решението. За да отхвърли предявените искове и да приеме, че процесната декларация е подписана от М.С. е неистинска в частта, в която е положен ръкописен текст първоинстанционният съд е приел, че този ръкописен текст не е бил изписан от нея като изложените мотиви са, че не се установява кога, къде и по какъв повод е подписана декларацията. Твърденията във въззивната жалба за неправилност на решението и достигнатия от първоинстанционния съд извод, че не се установява между страните да е сключен договор за поръчка или какъвто и да е друг вид договор, като от доказателствата по делото се установило, че апартамента е закупен със съдействието на свид. Вълкова. Този извод на първоинстанционния съд е грешен, поради което е и достигнал до обжалвания правен резултат. Излагат се подробни съображения относно обстоятелството, че декларацията е истинска, подписана от въззиваемата М.С.. Фактът че ръкописния текст на процесната декларация не е положен от нея не е достатъчен да се направи извод за истинност на този документ. По отношение на процесуалната незаконосъбразност на решението се твърди, че първоинстанционният съд е разменил доказателствената тежест, установена с нормата на чл.193 ал.3 от ГПК, което представлява процесуално нарушение. Излагат се и други подробни съображения във въззивната жалба по отношение на събраните гласни доказателства. Моли съда да постанови решение с което изцяло отмени обжалваното решение и уважи предявените установителни искове от ТД „Ким 01” ЕООД като претендира и разноските по делото.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друг , с което уважи предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба в който се твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Оспорват се всички наведени твърдения във въззивната жалба, като се излагат аргументи за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди първоинстанционното решение на СлРС като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели, които да установят кога, къде и по какъв повод е подписан процесния частен документ – декларация, както и да се допусне като писмено доказателство информационна разпечатка за проведените телефонни разговори между пълномощника на въззивника „Ким 01” ЕООД К.И.К. и въззиваемата М.И.С.. С определение от 23.06.11г. съдът се е произнесъл и не е допуснал исканите гласни и писмени доказателства по силата на чл.266 от ГПК

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява. От процесуалния си представител си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, но се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въззивната жалба е неоснователно, а решението на първоинстанциония съд е правилно и законосъобразно.

С атакуваното решение първоинстанциония съд е признал за доказано оспорването на истинността на декларация, подписана от въззиваемата М.И.С. относно ръкописния текст и е отхвърлил исковата претенция на „КИМ-01” ЕООД, ЕИК 119545987, със седалище и адрес на управление гр.Сливен против въззиваемата М.И.С. за признаване за установено, че дължи сума в размер на 700 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2010г. и разноски в размер на 75,90 лева,  за която е издадена заповед за изпълнение №3043/13.08.2010г. по ч.г.д.№4422/2010г. на СлРС като неоснователна. С решението са присъдени и разноски в размер на 390 /триста и деветдесет/ лева.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, са че не е установено между страните да е сключен договор за поръчка или някакъв друг вид договор. Не се доказва въззивника да е извършил някаква услуга, за която да има право да получи възнаграждение. Представената по делото декларация, е подписана от въззиваемата, но е оспорена относно ръкописния текст, за който по несъмнен начин и категорично се установи, че не е положен от нея. Оспореният документ е неистински в тази му част и не доказва наличието на договорни отношения между страните, като първоинстанциония съд е признал оспорването на декларацията за доказано и е приложил чл.194, ал.3 от ГПК.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за неоснователността на предявения иск.

По отношение на въведеното във въззивната жалба възражение за процесуалната незаконосъбразност на решението, като се твърди, че първоинстанционният съд е разменил доказателствената тежест, установена с нормата на чл.193 ал.3 от ГПК, което представлява процесуално нарушение.

Така направеното възражение е неоснователно. Съобразно правилата на чл.193 от ГПК, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и е допуснал исканата експертиза, от която се установява и неистинността на документа като дописван. В изложение смисъл първоинстанциония съд не е допуснал процесуално нарушение.

От приетата и неоспорена експертиза се доказва, че декларацията въз основа на която е издадена заповед за изпълнение е неистинска като дописвана.

В разпоредбата на чл. 124 от ГПК изрично се дава право при наличието на правен интерес да се установи дали даден документ е неистински.

Под понятието "истински или неистински" не може да се разбира само автентичността на документа с оглед на автора му. Даден документ може да бъде автентичен - т.е., издаден от лицето сочещо се за негов автор, но по съдържание да бъде неистински т.е. да отразява неверни обстоятелства. Заинтересованите лица в случая въззиваемата имат правен интерес да установи именно неверността на тези вписвания, които вече правят документа с невярно съдържание или неистински, защото може от външна страна да е автентичен, но по съществото си де не отговаря на истината. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 193 ГПК и производството за оспорване на истинността на дадения документ. В тази насока практиката на съдилищата и Върховния касационен съд е била винаги неизменна. Щом като даден документ е неистински било поради факта, че неговият автор не е лицето, което се сочи като такъв т.е. документа е неавтентичен, или да съдържа неверни свидетелствуващи обстоятелства.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 270/27.04.11г., постановено по гр.д. № 5600 по описа за 2010г. на СлРС като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ТД „КИМ-01” ЕООД ЕИК:119545987 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”П. Х.” № *, вх.* ап.* представлявано от З.К. В. ДА ЗАПЛАТИ на М.И.С. *** с ЕГН:********** направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: