Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 216

        гр. Сливен, 28.10.2011 г.

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                    мл.съдия: КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                           

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 298 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно Решение № 337 от 28.04.2011 година, постановено по гр. дело № 573 /2011 година на РС – Сливен, с което е уважен изцяло предявеният от „Язаки – Българи” ЕООД против В.И.Т. осъдителен иск,  разгледан  на  основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца посочената в решението сума - 821.45 лева, изплатени  авансово като  дневни  пари за  командировка за периода от 12.12.2010 година  до 23.12.2010 година , като  получени на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2011 година  до окончателното изплащане  на сумата и разноски в размер на 300 лева.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение както на материалноправни, така и на процесуалноправни разпоредби. От  изложението на въззивната жалба се извлича оплакване за допуснато от решаващия състав на РС - Сливен процесуално нарушение, свързано с некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неточно тълкуване и неправилно приложение на материалния закон, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт. Позовава  на  се конкретни факти, с цел да обоснове становището  си за неправилност на изводите на съда, приел, че претендираната от  работодателя сума подлежи на възстановяване, тъй като не представлявала заплащане на труд или обезщетение, а плащане по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.Така  изложените в  мотивите  на  обжалваното  решение на  СлРС изводи се  считат за неправилни, тъй като ответницата възприема  получените  от  нея средства, като имащи характер на обезщетение по чл. 215 от КТ и като такова представлява обезщетение по трудово  правоотношение по смисъла на чл. 271 от КТ. В този връзка подчертава, че плащането не е без основание и е добросъвестно получено от нея, което пък от своя страна  и дава аргумент да поддържа позицията, че щом работодателят не е доказал недобросъвестно у нея, то  исковата  претенция  не  е следвало да бъде уважавана.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Сливен, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго, отхвърлящо предявените от ищеца искови претенции.Претендира се за присъждане на разноски, направени по делата пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна,  пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор, в който се излагат съображения, целящи опровергаване  на  направените с жалбата оплаквания.

 В съдебно заседание, редовно призован въззивникът,  не се явява. Представлява  се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

 В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от  представител по закон. За  него  се  явява, процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който поддържа съображенията си изложени в отговора и като оспорва основателността на въззивната жалба, моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира да му се присъдят направените в хода на  въззивното  производство  разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, внасяйки като единствена корекция, конкретизация на основанието като  такова  по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Последната е наложителна, предвид констатираното разминаване между цифровия /пасаж първи от мотивите на решението/ и словесния /отразен в диспозитива и съответстващ на цифров израз – по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД/, израз на правното основание. Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба, като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора. Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно /макар и не достатъчно прецизно/ предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който страните не са имали възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуално нарушение, свързано с некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неточно тълкуване и неправилно приложение на материалния закон, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт не се споделят от въззивния съд, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им. Няма спор, че предявилият исковата претенция ищец, е претендирал връщането на нещо, което е дал на ответника и основанието за получаването му от последния е отпаднало. Така  предявената претенция  при изхождане от обстоятелствената  част и петитума  на  исковата  претенция се квалифицира като иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.  В случая е безспорно установено, че ответницата е получила авансово дневни пари за командировка в чужбина, както и обстоятелството, че командироването й е прекратено предсрочно от страна на работодателя, който разполага с възможността по своя субективна преценка да вземе такова решение. Несъмнено е и обстоятелството, че в периода от 12.12.2010 година до 23.12.2010 година ответницата не е била вече в командировка в чужбина, както и че е получила авансово дневни пари за този период в общ размер на исковата сума - 821,45 лева, която не е върнала на дружеството. Следователно с прекратяването на командировката на ответницата е отпаднало и основанието за получаване на процесната сума, поради което се дължи нейното връщане на изплатилото я дружество - въззиваема страна. Неоснователни са доводите и основаното на тях оплакване на въззивницата - ответник в първоинстанционното производство за липса на задължение за връщане на сумата, поради добросъвестното й получаване. В случая не се касае за изплащане на трудово възнаграждение или обезщетение по КТ, което да е част от фонд работна заплата, а за заплатени авансово целеви средства за дневни пари при командировка. От това следва,че след като командировката не е осъществена за целия период е налице отпадане на основанието за получаване на сумите за периода, в който работникът реално не е бил в командировка, като е без значение по чия вина или по каква причина е наредено прекратяването на командироването. Въпросът за добросъвестността при получаване на сумата в конкретния случай е ирелевантен, предвид строго целевия характер на дневните пари за командировка, поради което разпоредбата на чл.271 от КТ в случая е неприложима.

 С оглед гореизложените съображения, като неоснователни се преценяват наведените във въззивната жалба доводи за нарушения на материалния и процесуален закон. Решението е законосъобразно  и обосновано.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от произнасянето по делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски, така както са направени.

По правилата на процеса на въззиваемата страна, следва да се присъдят, поисканите и доказани  като направени разноски  за пред въззивната инстанция в размер на 250 лева, които въззивника  следва  да  бъде  осъден да заплати.

С оглед цената на иска, по правилото на чл. 280, ал.2 от ГПК, настоящото въззивно решение се явява окончателно, тъй като не подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на  РБ.

         Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                            Р     Е     Ш     И  :

                                               

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 337 от 28.04.2011 година, постановено по гражданско дело № 573 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година.

 

ОСЪЖДА В.И.Т.  с ЕГН ********** *** *-*-*   ДА ЗАПЛАТИ  на „ЯЗАКИ – БЪЛГАРИ” ЕООД,  ЕИК 128617161, със седалище и адрес на управление: гр. Я., бул. Е.*, направените пред въззивната инстанция разноски в размер 250 /двеста и петдесет / лева .

 

Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

                                                             

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 

           2.