Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 192

 

 

гр. Сливен, 06.10.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  305  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против решение № 317/02.05.2011 г. по гр. д.№ 6799/2010 г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена ЗКПУ „Надежда КООП” в ликвидация със седалище и адрес на управление с. Камен да заплати на Б.П.Б. сумата от 1860 лв.,  представляваща получена на отпаднало основание продажна цена на закупени плуг и сеялка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се обстоятелства свързани с фактите по делото, от които се извежда извода, че в касата на кооперацията ищецът не е внасял никакви суми, поради което искането да се върнат тези суми е неоснователно. Кооперацията не е получавала такива средства и не дължи връщането им.  Ищецът е основал правата си на фактура и приходен касов ордер, които по надлежния ред са признати за неистински частни документи. Реално продажба на вещите не се е състояла и продажната цена не е  била получена в касата на кооперацията. Между страните не е имало сключен договор за продажба на тези вещи , а съдът не е следвало да дава вяра на писмените доказателства, които са признати за неистински по надлежния ред.  Иска се отмяна на  обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции. Поискано е като доказателство да бъде изискано и прието НОХД № 1729/2008 г. на СлРС, което искане не е било уважено от първата инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се , че на 01.09.2005 г. в касата на ЗКПУ „Надежда КООП” били внесени от съпругата на ищеца сумата от 1860 лв., които са били осчетоводени. Иска се да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение. В отговора не са направени доказателствени искания.

С определение от 28.06.2011 г. въззивната инстанция не е допуснала събиране във въззивното производство на посочените в жалбата доказателства

В с.з.  за въззивника  се явява представител, който изразява становище, че поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

В с.з. за въззиваемата не се явява процесуален представител, депозирано е писмено становище от него, с което поддържа писмения си отговор и моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

       

        Жалбата е неоснователна.

        Основното възражение, което е поддържано и пред районния съд, е свързано с обстоятелството, че фактурата и ПКО са били признати за неистински по надлежния ред. Тези документи са били издадени във връзка с договор за продажба на плуг и сеялка. Правилно районния съд е приел, че макар двата документа да са били обявени за неистински, към момента на самата продажба са били редовни и са били осчетоводени, а продажната цена е призната като приход за кооперацията чрез вписването на фактурата в дневника за продажби. Установено е, че плащането е извършено от съпругата на ищеца. Признаването на документите за неистински, представлява отпадане на основанието за получената от кооперацията сума.

        Второто наведено с жалбата възражение е свързано с твърдението, че не е била платена цената. В тази връзка районният съд е събрал доказателства като е допуснал разпит на свидетели. При липсата на спор за наличието на договор, свидетелските показания са допустими, тъй като те установяват не наличието на договора, а факта на плащане на уговорената цена. Пред съда ответникът не е ангажирал своевременно годни, относими и допустими доказателства, които да подкрепят неговите твърдения за липсата на договорни отношения.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед на изхода от процеса въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция в размер на 200 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 317/02.05.2011 г. по гр. д.№ 6799/2010 г. на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА ЗКПУ „Надежда КООП” в ликвидация -със седалище и адрес на управление с. Камен, Община Сливен, представлявана от Д.И.Г. да заплати на Б.П.Б. ЕГН ********** *** *-*-* сумата от 200/двеста/ лв. представляваща направени разноски пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: