Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 174

 

                                                гр.Сливен, дата 27.10.2011 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ                                                                         

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 306 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                  Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е въз основа на подадена на 19.05.2011 г. чрез пълномощника на ищеца в първоинстанционното производство, въззивна жалба против първоинстанционно Решение № 303 / 28.04.2011 г. постановено по гр.д. № 6890 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен. С решението си, съдът изцяло е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, на  „Италиана” ЕООД /правоприемник на „Деа Филати” ЕООД/ против Б.П.Б., за заплащане на сумата от 5 500 лв., представляващи частичен иск от сумата 12 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване до окончателното й плащане.

          Недоволен от така постановения първоинстанционен акт останал ищецът по гр.д. гр.д. № 6890 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Сливен, който обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр.Сливен, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че решението на районния съд е постановено въз основата на недопустими и неотносими доказателствени средства. Излага съображения за незачитане на Решението постановено по гр.д. № 749 по описа за 2010 г. на  Районен съд – гр.Асеновград относно вземането на ответника. Твърди, че са налице основания за отвод за пресъдено нещо спрямо него, тъй като то е било вече предмет на произнасяне в горецитираното решение на Районен съд – гр.Асеновград и съдът преразгледал спор, който вече бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Възразява, че спрямо процесните правоотношения, неправилно първоинстанционният съд е приложил правилата на търговския закон. А също така, че освобождаването на управителя е породило своето действие от момента на вписване на това обстоятелство в Търговския регистър, а не както неправилно е приел районният съд – от момента, в който управителят е узнал за това. 

         Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове, с всички произтичащи от това законови последици.

         В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд, с който оспорва жалбата изцяло. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания.

         От Сл.ОС се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен и да бъдат присъдени направените от въззиваемата страна разноски.

В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че няма възражения по доклада. Пледира жалбата му да бъде уважена, а решението на първоинстанционния съд отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъдат уважени предявените от ищеца искове. Иска присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, се явява, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Представителят оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма възражения по доклада. Претендира присъждане на разноски.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

          При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено.

          Настоящият състав на Слвенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея, макар и да не споделя крайните правни изводи на районния съд.                 

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, доколкото става въпрос за пряка престация.

          Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита на страните в производството, но е направил погрешен анализ на доказателствата, с оглед предмета на доказване при иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за основателни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на доказателствата по делото, достига до различни правни изводи от тези на районния съд, които от своя страна обуславят уважаване на ищцовата претенция.

          Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.

          По отношение на първите два елемента са събрани безспорни доказателства относно осъществяването им. Самите страни също не спорят по въпроса, че са изтеглени от касата на дружеството - въззивник суми в общ размер на 12 000 лв.: на 31.10.2006 г. – 8000 лв., на 01.12.2006 г. – 2000 лв., на 06.12.2006 г. – 2000 лв. от Б.П.Б., т.е. в резултат от тях по твърдение на въззивника е настъпило обедняване за ищеца и обогатяване за ответника. За тези операции са били издадени разходни касови ордери, представени от ищеца с допълнителна искова молба, с посочено в тях основание „възстановяване на суми на управител от касата на дружеството”. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска, а именно наличие на генетична връзка между обогатяването и обедняването, предвид факта, че обедняването и обогатяването са резултат от едни и същи действия – тегленето на средства от касата на дружеството. По отношение на четвъртата предпоставка - липса на основание за имущественото разместване, следва да се отбележи, че по принцип липсата на основание подлежи на доказване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателен факт и с оглед невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за недължимост на претенцията, то тежестта се свежда до оборване на наведените от ответника основания. Ответникът следва да се брани чрез възражения относно наличие на основание и дължимост на престацията, а ищецът следва да докаже, че не съществува наведеното от ответника основание, но пълното изчерпване на всички възможни основния за плащането и тяхното отричане е невъзможно в това производство, а и не е негов предмет.

          В отговора на исковата молба, Б.П.Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че на 31.01.2005 г. и на 31.03.2006 г. е внесъл сума в размер общо на 34 500 лв. в касата на ищцовото дружество, за което са били издадени приходни касови ордери със записано в тях основание „приход в касата на фирмата”, което представлявало по твърдения на ответника временна безлихвена финансова помощ с цел покриване на текущите разходи на дружеството и задължения към доставчици. Назначена е експертиза, която потвърждава, че на 31.01.2005 г. и на 31.03.2006 г. ответникът е внесъл сума в размер общо на 34 500 лв. в касата на ищцовото дружество, за което са били издадени приходни касови ордери със записано в тях основание „приход в касата на фирмата”. По твърдения на ответника ищцовото дружество се е намирало във финансова криза през този период и той му е предоставил временна финансова помощ, чрез внасянето на пари в касата за покриване на текущите разходи, по посочените по – горе приходни касови ордери. Тези документи са били осчетоводени от ищеца като приход по сметка 501 – каса в лева, срещу кредитиране на сметка 499/1 – други кредитори, аналитична партида „управител”. Тези счетоводни статии са отразени в годишните счетоводни баланси на ищцовото дружество за 2005 г. и 2006 г., както и в неговата годишна данъчна декларация.

          Процесните приходни и разходни касови ордери удостоверяват само факта на внасянето на пари в касата на дружеството от управителя му и изтеглянето им в последствие, но на какво правно основание са извършени тези действия остана недоказано. Самият факт, че по време на внасяне на тези средства Б.П.Б. е бил управител на „Италиана” ЕООД не е аргумент, за да се направи обоснован извод за това на какво основание той е сторил това, респективно дали дружеството дължи връщането им в един последващ момент. Не става ясно защо районният съд приема, че са налице договорни отношение по договор за управление и как тези отношения се свързват с внасянето на посочените суми в касата на дружеството, без да изследва основанието на което е извършено това действие. Дори и да се приеме, че между страните е възникнало правоотношение на договорно основание /в случая твърдяна временна безлихвена финансова помощ/, то за да се направи законосъобразен извод, че Б.П.Б. е имал право в последствие да изтегли парите от касата на дружеството, трябва да е ясен падежът на задължението – чл.84 от ЗЗД, но в настоящото производство ответникът не доказа наличие на валидно правоотношение /страни, предмет, срок на договора/ между него и ищеца по повод внасянето и тегленето на процесните суми от касата на дружеството, а още по – малко падежа на задължението по него.

           Във връзка с тежестта на доказване и с оглед предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, следва да се отбележи, че ответникът при условията на пълно и главно доказване трябва да докаже наличието на правно основание за имущественото разместване. По правно основание се разбира валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. От отговора на този въпрос следва дали получената престация следва да се върне на лицето, което я е престирало, т.е дали дружеството е дало е нещо без да е било длъжено да направи това, поради липса на валидно възникнало правоотношение. В настоящия казус отговора на въпроса дали даденото следва да бъде върнато, трябва да се изследва във връзка с по – ранните взаимоотношения между страните по повод на които, управителят е внесъл определени суми в касата на дружеството и след това ги е изтеглил, което именно действие според ищеца е извършено без основание. Обсъждането на въпроса дали е възникнало валидно правоотношение при внасянето на тези пари в касата на дружеството и какво е било, ще отговори и на въпроса следва ли да бъде уважена претенцията на ищеца за връщане на даденото поради липса на основание. В тази връзка неправилен е изводът на районния съд, че не подлежи на изследване обстоятелството за произхода на тези средства и основанието за внасянето им, защото именно от основанието за внасяне зависи дали тези пари следва да бъдат върнати от дружеството или не, т.е. дали управителят ги  е изтеглил с основание от касата на дружеството или не. Не е ясно от къде районният съд след като не е изследвал основанието за внасянето на средствата в касата на дружеството прави извод, че невъзстановяването на ответника на внесените от него суми би довело до обогатяване на ищцовото дружество. Доколкото в настоящото производство този въпрос остана неизяснен, респективно ответникът, в чиято тежест е доказването на това обстоятелство, не доказа валидно основание за внасянето на тези пари в касата на дружеството и в последствие за изтеглянето им, то претенцията на ищеца следва да бъде уважена, а атакуваното решение отменено с оглед прилагане спрямо страните на последиците на тежестта на недоказаните факти, от които черпят благоприятни последици за себе си. Съдът не може да презюмира основанието, на което тези пари са били внесени в касата на дружеството, още по – малко дали то е било възмездно такова или не, от което пък зависи и изходът по настоящото дело.

           От друга страна при обсъждане на въпроса на какво основание ответникът е внесъл и изтеглил процесните суми, следва с оглед нормата на чл.297 от ГПК да се зачете  влязлото в сила Решението № 516 от 02.12.2010 г. постановено по гр.д. № 749 по описа за 2010 г. на  Районен съд – гр.Асеновград, с което е отхвърлена претенцията на ответника по настоящото дело за осъждане на „Италиана” ЕООД да му заплати сума в размер на 3 200 лв. – частично от пълен размер 7 522,09 лв., на основание договор за заем между страните. Предмет на делото пред Районен съд – гр.Асеновград са били същите твърдения за фактите, относно внасянето и тегленето на пари от касата на дружеството /които са предмет на разглеждане и в настоящото производство/, но с искане от страна на ответника - въззиваем по настоящото дело, ищецът да бъде осъден да му заплати посочените по – горе суми по сключен между страните договор за заем. В това производство Б.П.Б. е твърдял, че е имал сключен договор за заем с „Италиана” ЕООД за сумите, които са предмет на разглеждане и в настоящото производство. Със сила на пресъдено нещо в горепосоченото решение на Районен съд – гр.Асеновград е установено, че между страните не е налице валидно правоотношение по договор за заем. Силата на пресъдено нещо за съда и другите държавни органи е породена от държавен акт правна последица спрямо определени лица, която трябва да бъде зачетена във всички случаи, когато правоотношението предмет на силата на силата на пресъдено нещо, е преюдициално за друго правоотношение, по което е призован да се произнесе съдът.

          В настоящия случай от значение с оглед крайния изход на делото е съществуването или несъществуването на правоотношение по силата на което, ищецът е бил длъжен да възстанови на ответника сумите, които са предмет на настоящия процес. По своето същество претендираното и в настоящото производство правоотношение по договор за временна безлихвена финансова помощ, не се отличава от договора за заем, доколкото ответникът не твърди и доказва наличие на характеристики на това правоотношение, различни от съществените за договора за заем. Правното основание твърдяно от ответника в това производство не се отличава от договора за заем, чието съществуване е било отречено вече с влязло в сила решение по този въпрос, което настоящият съд следва да зачете. В тежест на ответника е било да установи основанието, на което е получил сумата и тъй като не е сторил това, следва да се направи извод за основателност на претенцията за неоснователно обогатяване при липса на основание.  

          С оглед изхода на процеса и отмяната изцяло на решението на районния съд, отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззивника, сторените от него, не само за тази инстанция в размер на 360 лв., но и направените пред районния съд в размер на 690 лв., т.е. общо сума в размер на 1050 лв.

       

          Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

 

                                                        

 

                                                       Р      Е     Ш     И  :

 

 ОТМЕНЯ изцяло Решение № 303 от 28.04.2011 г., постановено по гр.д. № 6890 по описа за 2010 г на Районен съд – гр.Сливен, с което е отхвърлен предявеният от „Италиана” ЕООД, ЕИК825396992, със седалище и адрес на управление: с.Ч., обл.П. ул. „О. К.” № *, срещу Б.П.Б., ЕГН **********,*** *-*-*, иск с правно основание чл.55, ал.1, от ЗЗД,  за заплащане на сумата 5 500 лв., представляващ частичен иск от общо сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б.П.Б., ЕГН **********,*** *-*-*, да заплати на „Италиана” ЕООД, ЕИК825396992, със седалище и адрес на управление: с.Ч., обл.П. ул. „О. К.” № *, сумата от 5 500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/, представляващ частичен иск от общо 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Б.П.Б., ЕГН **********,*** *-*-*, да заплати на „Италиана” ЕООД, ЕИК825396992, със седалище и адрес на управление: с.Ч., обл.П. ул. „О. К.” № *, направените разноски по делото пред две инстанции в размер на 1 050 лв. /хиляда и петдесет лева /.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страната.

          Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.