Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 165

гр. Сливен, 29.09.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  307  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и е образувано по жалба срещу решение № 413/25.05.2011 г. по гр. д № 5156/2010 г. на СлРС, с което е признато уволнението за незаконно и е отменена заповед на изпълнителния директор на „Колхида – Сливен” АД, а именно заповед № 47/30.08.2010 г. и заповед № 72/30.08.2010 г., с която на основание на чл. 330 ал. 1 т. 6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Със същото решение е постановено да се извърши поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка и е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл. 177 от КТ възнаграждение за използван платен годишен отпуск  за периода от 17.05.2010 до 23.07.2010 г. в размер на 551,77 лв., както и да й заплати разноските по делото. 

Във въззинната жалба се твърди, че посоченото по-горе съдебно решение е неправилно и постановено при неправилно тълкуване и изопачаване на установената фактическа обстановка. Съдът е приел за установени обстоятелствата, които не кореспондират с доказателствата събрани по делото. Неправилно съдът е приел, че заповед № 48 е първична спрямо заповед № 72. Развиват се подробни съображения в тази насока и се твърди, че разменянето от съда на фактическата обстановка по поредността и взаимовръзката по издаването на двете заповеди създало предпоставки за неправилни правни изводи. Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че ищцата, в оправдание на своето отсъствие, своевременно е представила болничен лист за датите 27 и 28.07.2010 г. Налице е противоречие в твърденията й и съдът е следвало да ги констатира. Развити са подробни съображения в тази насока. Освен това направения от съда извод, че заповед № 72 от 30.08.12010 г. е незаконна на формално основание е неправилен и противоречащ на събраните доказателства, което се отразява на съдебния акт. Съдът неправилно е приел, че в посочената заповед са били допуснати нарушения, като не е посочено кои разпоредби от правилника за вътрешния ред и КТ е била нарушила ищцата, а от заповедта е видно че тя е нарушила разпоредбата на чл. 190 т. 2 на КТ и затова нарушение й е било наложено дисциплинарно наказание. Решението е обжалвано в частта му по отношение на присъденото обезщетение за използван годишен отпуск както и по отношение на разноските, тъй като съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 221 ал. 2 от КТ и ищцата дължи обезщетение. Поради това се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение с което да бъде признато уволнението за законосъобразно ведно със всички последици от това.

В срокът по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище че въззивната жалба е неоснователна. Оспорват се съображенията относно поредността на издадените две заповеди, като се сочи, че тъй като са от една дата следва да се има предвид номерацията им. В заповедта не е конкретизирано в какво се е изразило нарушението на ищцата. Болничният лист своевременно е бил изпратен на работодателя, което несъмнено е установено. Правилно съдът е присъдил обезщетението и е присъдил заплащане на направените по делото разноски.

В жалбата и писмения отговор не са направени искания за събиране на доказателства.

В с.з.  за дружеството-въззивник  се явява представител, който изразява становище, че поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

В с.з. за въззиваемата се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа писмения си отговор и моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Жалбата е неоснователна.

        Неоснователно е твърдението, че районният съд е изградил изводите си на основата на погрешна фактическа обстановка. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установени онези факти, за които са налице такива доказателства и изводите в тази насока са обосновани. Изпращането на болничния лист до работодателя е станало по пощата и е без значение кога е бил получен.

        Безспорно е, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на виновно основание като е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Районният съд е констатирал, че заповедта е писмена и мотивирана и съдържа задължителните реквизити по чл. 195 ал. 1 от КТ, както и че е връчена по указания в чл. 195 ал. 2 от КТ ред. Работодателят е ангажирал  доказателства, че е спазил процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ, но е поискал обяснения само за част от нарушенията. В хода на първоинстанционното производство  безспорно е установено, че след изтичането на разрешения платен годишен отпуск ищцата не се явила три последователни дни на работа, но е представила на работодателя болничен лист за два от дните, като е изпратила документа по пощата. Не са били изискани устни или писмени обяснения за част от нарушенията, свързани с неявяването на ищцата на работа за периода от 02 до 06.08.2010 г. , което  действително прави  заповедта незаконна на формално основание. От друга страна е безспорно установено, че работодателят е издал две заповеди като с едната описва извършените нарушения на трудовата дисциплина и й налага дисциплинарно наказание, а с другата прекратява трудовия договор. Двете заповеди съдържат различни мотиви, а в заповед № 72/30.08.2010 г. са посочени седем нарушения на трудовата дисциплина, като не се сочи действително кои правила на Правилника за вътрешния ред не е спазила ищцата и кои разпоредби на КТ, с кои действия е ощетила работодателя. Във въззивната жалба се депозират възражения, че в заповедта е безспорно посочено, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 190 т. 2 от КТ. Това обаче не е достатъчно, тъй като не е посочено с кои4 свои действия какви нарушения  е извършила ищцата. С оглед на това изводите на районния съд се явяват обосновани, законосъобразни и правилни. Възраженията  изложени във въззивната жалба са идентични с тези обективирани в писмената защита, депозирана пред първата инстанция.  Районният съд е дал отговор на всички претенции, които са били изложени пред него. Пред настоящата инстанция не са събрани някакви допълнителни доказателства, които мотивират изводи различни от тези на първоинстанционния съд. Действително, независимо от  обема на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание, в нея липсват изисквани от закона реквизити, което води до единствения възможен извод, че е допуснато нарушение на процедурните правила, което само по себе си води като последица до отмяна на атакуваната заповед.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед на изхода от процеса дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата направените разноски пред тази инстанция, но тъй като няма доказателства да са направени, то не следва да се присъждат такива.

 Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 413/25.05.2011 г. по гр. д № 5156/2010 г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: