Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  203

 

                                                гр.С., дата 19.10.2011 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети октомври, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                                                                                                     

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  гражданско дело № 316 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството се развива по реда чл.435 и сл. от ГПК.

         

          Образувано е по жалба на П.Д.Т. и С.И.Т. срещу действия на Частен съдебен изпълнител М.М., рег.№ 768, с район на действие Окръжен съд – гр.С. по изпълнително дело № 62 по описа на частния съдебен изпълнител за 2011 г. Обжалват се наложена възбрана и извършен опис /и двете от дата 31.05.2011 г./ по отношение на недвижим имот представляващ апартамент, находящ се в гр.С., кв. „К.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.

          Оплакванията са свързани с твърдения, че жалбоподателите са собственици на имота, върху който е било насочено изпълнението по изпълнително дело № 62/2011 г., а те не са длъжници по делото и са трети лица по отношение на изпълнението. Сочат, че именно те са били във владение на имота, към деня в който е била наложена възбраната. Представят влязло в сила Решение № 872/29.12.2010 г., постановено по гр.д. № 4559 по описа на Районен съд – гр.С., с което е прогласена нищожността на сключения на 01.06.2005 г. договор за покупко – продажба на горепосочения недвижим имот и е обезсилен нотариален акт № 114, том IV, рег. № 6074, дело № 599/2005 г. по описа на нотариус Е. Ш., с № 128 по регистъра на нотариалната камара, с район на действие Районен съдгр.С., който е бил вписан под № 190, том XII, дело № 2918/2005 г. по описа на СВ. С представеното решение те се легитимират като собственици на процесния имот и твърдят, че длъжниците по изпълнителното дело нямат никакви права върху него. Жалбоподателите не били уведомявани по никакъв начин за наложената възбрана и  извършения опис на имота. Молят да бъде отменена като незаконосъобазна, наложената възбрана върху горепосочения недвижим имот и да бъде обявен за незаконосъобразен, извъшения опис на имота.

         Взискателят по изпълнителното дело „Уникредит Булбанк” АД не депозира становище по жалбата, но в съдебно заседание неговият представител излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли съдът да остави без уважение жалбата, като потвърди обжалваните действия на частния съдебен изпълнител.

         В обясненията си, депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител излага аргументи за неоснователност на подадената жалба.

         Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Тя е допустима и с оглед изискването на чл.435, ал.4, тъй като жалбоподателите са ангажирал достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че се са се намирали във владение на процесния имот към датата на налагане на възбраната.

         Предвид наличието на предпоставките по чл.437, ал.2 от ГПК, Сливенски окръжен съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е уважил искането за спиране на действията по изпълнително дело № 62/2011 г., до окончателното произнасяне на съда по жалбата.

         При разглеждане на спора по същество, Сливенски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

          Изпълнително дело № 62/2011 г. по описа на Частен съдебен изпълнител М.М., рег.№ 768, с район на действие Окръжен съд – гр.С. е образувано по молба на „Уникредит Булбанк” АД и въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 26.01.2011 г. на Сливенски районен съд срещу К.Н.Г. и И.Д.Г., за заплащане на главница в размера на 28 306,02 лв., дължима по договор за банков кредит, мораторна лихва в размер на 2 747,86 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размера на 1077,40 лв. В молбата взискателят поискал проучване на имущественото състояние на длъжниците и посочил способ за принудителното удовлетворяване - налагане на възбрана, извършване на опис, оценка и публична продан на ипотекирания в полза на банката имот, който е предмет и на настоящото дело. Представена е молбата на банката до съдията по вписвания за вписване на законната ипотека върху имота. Вписването е направено под номер 104, том I, вх.№ 4630/02.06.2005 г., за което са приложени и справки от службата по вписванията, че по партидите на длъжниците и извършено такова вписване. След като длъжниците по изпълнителното дело са били надлежно уведомени чрез получаване на покани за доброволно изпълнение от 19.05.2011 г., е наложена възбрана върху ипотекирания имот и е направен опис на апартамента, обективиран в Протокол за опис на недвижимо имущество от 31.05.2011 г. От протокола не е видно в имота да са били заварени трети лица, нито да са били направени каквито и да било възражения от длъжниците.

         По настоящото дело е представено Решение № 872/29.12.2010 г., постановено по гр.д. № 4559 по описа на Районен съд – гр.С., с което третите за изпълнителоно дело лица целят доказване на факта, че са собственици на ипотекирания в полза на банката апртамент. Във връзка с изискването на чл.435, ал.4 от ГПК, че третите лица са се намирали във владение на имота към датата на налагане на възбраната, пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства. Разпитаните свидетели Д. К.и З. К. заявяват, че на П.Д.Т. и С.И.Т. винаги са живеели в този апартамент откакто са го придобили и никога не са го напускали.

          В съдебно заседание процесуалният представител на взискателя представя писмени доказателства – извлечения от партидите в Службата по вписванията на П.Д.Т. и С.И.Т. - жалбоподатели, както и на К.Н.Г. и И.Д.Г. – длъжници по изпълнително дело № 62/2011 г., с които цели да установи поредността на вписванията на ипотеката в полза на банката и на решението, с което се прогласява покупко – продажбата за нищожна. Останалите представени писмени доказателства, макар и приети от съдебния състав не следва да бъдат кредитирани, тъй като се отнасят до други правоотношения между страните, които не са предмет на разглеждане в настоящото производство

         При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

         Целта на настоящото спорно правораздавателно производство е, ако се установи незаконно действие на съдебния изпълнител, то да бъде отменено. В случая третите лица, които владеят имота към датата на възбраната, обжалват действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението към конкретна вещ, чрез налагане на възбрана и описа на ипотекирания в полза на банката имот, който те твърдят, че е тяхна собственост. Решението, с което ще приключи настоящото производство се ползва със сила на пресъдено нещо по разгледания процесуален въпрос, а именно – съответствието на действието с предписаните от закона правила за неговото осъществяване. В този смисъл оставената без уважение жалба стабилизира изпълнителното действие. Извън тези рамки остава въпросът за правото на собственост. Такъв спор подлежи на обсъждане в мотивите на настоящия акт, доколкото принадлежността му обуславя законността на изпълнителното действие при предприемане на изпълнение върху вещ за изпълнение на парични вземания – „Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната” – чл.435, ал.4, изр.2 от ГПК.

        В настоящото производство безспорно се установи, че собственици на процесния имот са жалбоподатлите - П.Д.Т. и С.И.Т.. Тяхното право на собственост произтича от Решение № 872/29.12.2010 г., постановено по гр.д. № 4559 по описа на Районен съд – гр.С., с което е прогласена нищожността на сключения на 01.06.2005 г. договор за покупко – продажба на горепосочения недвижим имот, чрез който жалбоподателите са прехвърлили собствеността на имота на длъжниците по изпълнителното дело и е обезсилен нотариалният акт, обективиращ сделката по между им. Влязлото в сила решение е задължително както за настоящия състав, така и за съдебния изпълнител, който е призван да зачита влезлите в сила решения постановени от съдилищата – чл.297 от ГПК. В същото време следва поставеният процесуален проблем да бъде разрешен, чрез обсъждане на въпроса за разпростиране силата на пресъдно нещо спрямо ипотекарния кредитор – взискател по изпълнителното дело.

       По силата на чл.167, ал.3 от ЗЗД, ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява, т.е ипотечното право може да се учреди валидно единствено от титуляра на вещното право, върху което тежи ипотеката. Следователно основният критерий за действителността на ипотечното право поставен на плоскостта на този казус, е дали лицето учредило ипотеката е притежавало правото /на собственост върху имота, в настоящия случай, доколкото ипотека може да се учреди и по отношение на други вещни права/ към момента на учредяване на ипотеката. В настоящия случай, учредилите в полза на банката ипотека длъжници, се оказва че никога не са били собственици на този имот, тъй като сделката въз основа на която са го придобили е обявена за нищожна. Следва да се отбележи, че случаят на ипотекарен кредитор е по различен от общия случай на кредитор, който е обвързан от силата на пресъдено нещо, с която е установено, че дадено имущество не принадлежи на длъжника, тъй като правото на кредитора да се удовлетвори /чл.133 от ЗЗД/ е правно обусловено от принадлежността на обекта на изпълнението към имуществото на длъжника. При ипотекарния кредитор, доколкото неговото ипотечно право е производно от правото на собственост на длъжника върху вещите, обект на ипотечното право, то той е конститутивен правоприемник на длъжника. Като такъв той ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо, с която между длъжника и едно трето лице е установено преди учредяването на ипотеката, че в полза на длъжника върху ипотекираната съществува или не правото на собственост, т.е. правното положение на ипотекарния кредитор следва от положението на лицето от чието право е учредена ипотеката. Доколкото в чл.17, ал.2 от ЗЗД се защитава придобиването на правото на собственост от едно трето добросъвестно лице, то по аргумент за по-силното основание се защитава и по-малкото право, каквото е ипотечното право и което произтича от правото на собственост. Чл.17, ал.2 от ЗЗД дава възможност да се запазят правата придобити от приобретател по едно привидно съглашение, макар и към момента на прехвърлянето им праводателят да не е разполагал с тях. Налице е едно фингирано правоприемство по силата на закона. Основният акцент се поставя на непротивопоставимостта на силата на пресъдено нещо на това съдебно решение, с което е прогласена нищожнастта на покупко-продажбата, тъй като решението по това дело е вписано почти пет години, след вписване на законната ипотека от банката върху същия имот. По отношение на ипотекарния кредитор, който е бил добросъвестен към момента на вписване на ипотеката и която добросъвестност се презюмира по силата на чл.17, ал.2 от ЗЗД, с оглед поредността на вписванията, може да се разпростре силата на пресъдено нещо на решения относно правото на собственост върху ипотекираната вещ, само ако те са били постановени преди учредяване на ипотеката между техния праводател и едно друго лице. Тук е налице проява на зависимост на правното положение на правоприемника от правното положение на праводателя, чийто права се бранят от действието на вписването.

         Предвид изложените аргументи, следва да се приеме, че извършените от съдебния изпълнител действия предмет на настоящото обжалване не са били незаконосъобразно извършени, доколкото чл.17, ал.2 от ЗЗД брани правата на третите добросъвестни лица, каквото е банката и чието ипотечно право е запазено по силата на същата норма, тъй като решението за прогласяване на нищожността й е непротивопоставимо.

         С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху жалбоподателите, които следва да понесат своите така както са направени.

                 Водим от горното, съдът

 

                                                                        

                                           Р      Е     Ш     И  :

 

 

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.Д.Т. и С.И.Т. ***, против действията на Частен съдебен изпълнител М.М., рег.№ 768, с район на действие Окръжен съд – гр.С. по изпълнително дело № 62 по описа на частния съдебен изпълнител за 2011 г., относно наложена възбрана и извършено опис, обективиран в Протокол за опис на недвижимо имущество от 31.05.2011 г.

       Препис от решението да се връчи на Частен съдебен изпълнител М.М., рег.№ 768, с район на действие Окръжен съд – гр.С. за сведение.

       Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.

  

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.