Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 85

Сливен, 22.11.2011 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………М.Т.…………………………….

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело № 317  по описа за 2011 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в  чл. 226 ал.1 от КЗ.

Ищецът твърди в исковата молба че на  30.11.2007г., в гр. Сливен, около 13,00 часа по бул. „Банско шосе”, при управление на лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН, З.К.М., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. и на П. Д.. За това деяние бил осъден с присъда № 17 от 04.06.2009г. по НОХД № 377/2008г. на СлОС, изменена с Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС и Решение № 69/09.04.2010г. по н.д.№ 677/2009г. на ВКС на РБ. Наложена му било наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Било й присъдено обезщетение в размер на 100 000лв., причинени неимуществени вреди, в качеството й на наследник на починалия си син П.Й. Д..

Твърди че в резултат на виновното, противоправно поведение на З.К.М. от смъртта на сина й, й били нанесени неописуеми страдания и мъка от загубата на непрежалимият и син, за цял живот. Тя нямала други деца. Здравословното й състояние още тогава не е било добро и през последните години пострадалият изцяло е бил поел издръжката и, всички разходи по жилището, в което живеела и разходите свързани с лечението на майка си. Той е бил млад, физически здрав човек, в разцвета на силите и младостта си, на 30 години. С нелепата му смърт доверителката ми е загубила не само него, но и обичта и грижите полагани от него, като неин единствен син. След смъртта на сина й, психиката й се е сринала до такава степен, че се е лекувала в Психиатрично отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" - гр. Сливен.

Гражданската отговорност на водача на лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН била застрахована при ответното дружество.

Счита че е налице за нея, правен интерес да насочи иска си против застрахователя, като същия бъде осъден да й заплати сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди  и сумата в  размер на 608 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди – за разходи за погребение, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г., както и направените в настоящото производство разноски. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник,          поддържа предявените искове.

Ответникът, в представения по делото отговор, намира исковете за недопустими и по съществото си неоснователни и предявени в завишен размер. Същият прави възражение че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като не е бил с поставен предпазен колан, а също така и че МПС, в което се е намирал ответника е било технически неизправно.

По допустимостта на исковете , съдът се е произнесъл с Определение от 29.09.2011г.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата е майка и единствен наследник на П.Й. Д. б.ж. на гр. Сливен, починал на 30.11.2007г.

На  30.11.2007г., в гр. Сливен, около 13,00 часа по бул. „Банско шосе”, срещу завод „Домейн Бояр”, посока кв. „Речица”, при управление на лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН (собственост на И.С.С.), З.К.М. се движил в крайната дясна лента за движение със скорост около 142 км. в час, при ограничение за населено място – 50 км. в час. Застигнал движещия се също в крайната дясно лента  автомобил, който бил управляван от трето лице. Предприел маневра за изпреварването му, като след като се изравнили двата автомобила, загубил контрол над управлявания от него лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН. За да избегне удара с трети автомобил, движещ се пред изпреварвания, той навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал челно и косо с движещия се по посока към град Сливен, със скорост от около 66 км. в час, л.а. „Фолксваген пасат” с рег.№ СН 49-42 НС, управляван от П. Д., на предната дясна седалка пътувал Й.П. Д.. В резултат на удара на П. Д. била причинена тежка, несъвместима с живота съчетана травма и в резултат на причинените увреждания той изпаднал в остро шоково състояние и малко след това  починал.

С присъда № 17 от 04.06.2009г. по НОХД № 377/2008г. на СлОС, изменена с Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС и Решение № 69/09.04.2010г. по н.д.№ 677/2009г. на ВКС на РБ подсъдимият З.К.М. е признат за виновен че по непредпазливост причинил смъртта на Й. Д. и П. Д., за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години и „лишаване от право да управлява МПС „ за срок от пет години. С Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС, размерът на наказанието „лишаване от свобода” е намален на четири години.

Със същата първоинстанционна присъда е осъден да заплати на ищцата сумата  от  100 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина й П. Д., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 608 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата, като исковете до пълните им размери, отхвърлил като неоснователни и недоказани. . С Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС, размерът на обезщетението, присъдено на ищцата е намален на 90 000лв.

Гражданската отговорност на водача на лекият автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН, е била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗПАД „Булстрад", гр. София, със застрахователна полица № 031060249953, със срок на действие от 31.12.2006г. до 31.12.2007г. Фирменото наименование на ответника е променено на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”.

По време на настъпването на ПТП, пострадалият П. Д. е бил без предпазен колан. Видно от заключението на назначената по делото комплексна експертиза, употребата на предпазен колан, при конкретния механизъм на ПТП и сила на удара, не би довела запазване на здравето и живата на пътуващите в автомобила.

От разпита на К. и К.а се установява че починалият П. Д. е бил единствен син на ищцата. Те са били в изключително близки отношения. Живеели са в едно домакинство, пострадалият се е грижил за майка си, разчитали един на друг, помагали си, доверявали се един на друг. След смъртта му, ищцата изпаднала в шок, влошило се здравословното й състояние, била принудена да взема непрекъснато успокоителни, плачела постоянно, припадала, повишила се кръвното й налягане. Лекувала с Психиатрично отделение, като за период от около 3-4 месеца не била в състояние да ходи на работа. Заболяванията, които имала преди инцидента се обострили и здравословното й състояние се влошило.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява. Съдът кредитира изцяло и заключението на назначената експертиза, което е обективно, компетентно и пълно.

          На основание чл. 300 от ГПК , прие за установено, че деянието е извършено от З.К.М. и  е извършено виновно. В частта относно предявените в наказателното производство граждански искове по чл. 45 от ЗЗД присъдата няма задължителен характер с оглед различния предмет и пасивна легитимация на страните относно последиците от деянието.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредените, спрямо които застрахования е отговорен, да искат заплащане на обезщетение пряко от застрахователя.  Претендираното обезщетение в размер на 90 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на сина си е основателно и предявеният иск следва да бъде уважен до този размер.

            С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищцата неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания от загубата  на нейния син. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствено последица от причиненото увреждане на ищеца. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето собственик на лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира че в конкретния случай ищцата е търпяла и търпи значителни неимуществени вреди, тъй е загубила единственото си дете, към което е била много привързана, те взаимно са били опора един на друг. Тя е понесла загубата изключително тежко и скръбта е допринесла за сериозното увреждане на нейното здравословно състояние. Не е без значение факта че ищцата и сина й са живеели в едно домакинство и тя е била издържана от него.  С оглед съдебната практика и  обичайния размер на присъждани обезщетения в подобни случай намира че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 90 000лв. Основателна е претенцията за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от дата на увреждането тъй като съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица.

По направеното от ответника искане за намаляване на обезщетението, поради съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Искането е неоснователно, тъй като от събраните доказателства не може да бъде направен извод, че пострадалия с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Фактът че той е бил без поставен предпазен колан, сам по себе си е нарушение на императивни законови разпоредби, но между него и настъпилите увреждания липсва пряка причинно-следствена връзка.

Основателна, по изложените по-горе съображения е и претенцията за заплащане на сумата 608лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за разходи за погребение и траурни ритуали. Същата е доказана с гласни доказателства, което е допустима с оглед размера й.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 3 624,32 лв. и на ищеца направените в производството разноски за адвокатска защита за един адвокат изцяло в размер на 5 000 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗПАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, 1000, район Т., пл. „П.” № * да заплати на В.П.Д. ЕГН **********,*** 10-Д-1, със съдебен адрес гр. Сливен, к-с „Печ”, ет. 3, офис 312, чрез адв. С.С., по иск с правно основание чл. 226 от КЗ, сумата от 90 000 (деветдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 608 лв.(шестстотин и осем лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 5 000 лв. разноски.

ОСЪЖДА ЗПАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, 1000, район Т., пл. „П.” № * да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на 3 624,32 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :