Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    200

 

гр.С., 11.11.2011 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

             мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия СЛАВОВ въззивно гражданско дело № 320 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и протича чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 389 от 12.05.2011 год. постановено по гр.д. 760/2011 г по описа на Районен съд гр.С. от ответника в първоинстанционото производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.” №*, ЕИК 123526430, чрез процесуален представител по реда на чл.32 от ГПК.

С атакуваното Решението първоинстанциония съд признавал за установено, че С.Д.С. с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х.Г.Д.” №*, ЕИК 123526430, сумата от 737,68лв. /седемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща допълнително начислена електрическа енергия /4140 kWh/ по фактура №1048420319/28.12.2010г. за периода от 14.09.2010г. до 13.12.2010г. за обект: гр. С., кв.”Б.” бл.*, ап.*, ИТН 4007557, клиентски номер: 1001289262.Присъдил и разноски по делото. С РешениеТО са присъдени и разноски по делото.

Въззивникът “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., чрез процесуалния си представите обжалва изцяло решението на СлРС, като прави оплаквания, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният съд не е извършил комплексна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, а и непрецизно и едностранчиво  е тълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от него доказателства, подкрепящи тезата на ищеца, което прави решението му фактически неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, подкрепящи заеманата позиция и като счита, че при спазване на всички нормативни изисквания, несъмнено и категорично е установено, че е било налице манипулиране на електромера на въззиваемия, то неправилното отчитане на потреблението е надлежно коригирано и той дължи заплащане на разликата за изминал период. Заявява, че неправилно първоинстанциония съд е приел, че констативният протокол е съставен в нарушение на ОУ на ЕВН ЕР и не  е спазена предвидената процедура.

Моли съда да  постанови решение, с което  атакуваното решение да бъде отменено и постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира се за присъждане на разноски на двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

          В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство С.Д.С. , чрез процесуалния си представител по пълномощие реда на чл.32 ал.1 т.2 от ГПК адв. Д.П.а от АК С., оспорва изцяло наведените твърдения във въззивната жалба .

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание, за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон. Депозирано е писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, с което поддържа въззивната  жалба и се моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции. За разноските пред тази инстанция представя списък по чл. 80 от ГПК .

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Д.П. от АК С. , който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови съдебен акт, с който потвърди обжалваното решение на СлРС, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата възражения не са направени.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо. При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящия съдебен състав счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Поради това, и с оглед процесуалната възможност, регламентирана в  разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, СлРС правилно е дефинирал параметрите на спора, квалифицирал е правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи тежестта да докаже съществуването му.

Процесните фактури издадени от въззивното дружество са въз основа на съставен констативен протокол № 001111/13.12.2010 год., по който е била начислена допълнителна електроенергия в размер на 4140 kWh за сумата от 737,68лв лева. Тази допълнителна енергия е за минал период по смисъла на чл.28 ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на “ЕВН България – Електроснабдяване”. Въззиваемото дружество има право да изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период съгласно чл.28 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, само въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия. В случая не са налице в кумулативна даденост въззиваемото дружество да е представило констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия.

Констативните протоколи, за да са годни доказателства, следва да са съставени по ред, форма и съдържат реквизитите, визирани в разпоредбата на чл. 54 ал. 1 и чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/,. Преизчисляването на количеството ЕЕ следва да е извършено в съответствие с чл. 54 ал. 2 на същите ОУ.

В случая, проверката на средствата за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативни протоколи, съставени във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписани от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

Безспорно по делото е установено, че констативните протоколи не са подписани от въззиваемия. Констативния протокол е подписан от двама свидетели. Ззаместването на подписа на въззиваемия с подписи на свидетели, в настоящия казус не е оправдано и противоречи на изискването на чл. 63 ал. 2 от ОУ. Безспорно е доказано, че представителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, които са и единствените оправомощени, според ОУ и ЗЕ, лица да стрят това, не са търсили въззиваемия и в действителност не е налице хипотезата, нито на “отсъства”, нито на “отказва да подпише”. Освен това съдът не счита, че полагането на подписите за “свидетели” от лицата, съпътстващи по служба проверителите - служители на охраняващата ги фирма, които по създадена практика обикновено ги придружавали, съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Не на последно място тези свидетели нито са обозначени надлежно с три имена и точен адрес, нито подписите им са поставени на всички изискуеми в протоколите места.

Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативните протоколи не съответстват на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата.

Следователно те, като писмени частни свидетелстващи документи, не могат да се ползват с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в тях факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието им от страната, чийто подпис документът не носи, не бе доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа.

Заключението на допуснатата и излушена от СлРС съдебно техническа експертиза не потвърждава, а само възпроизвеждат констатациите в констативния протокол, чиито данни е ползвало вещото лице, но дори изводите да са резултат на пряко и непосредствено изследване, това не може да санира порока на процедурата и да замести ненадлежния документ.

Независимо от това следва да се посочи, и че самата корекция на сметката на клиента за минал период, не е извършена в съответствие с правилата на ОУ, тъй като не е посочен начин и причина, обуславящи формирането на  периода, за който е извършена корекцията.

Поради изложеното до тук въззивният съд също не приема, че исковата сума се дължи от въззиваемия и предявеният на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от него отрицателен установителен иск, за установяване на недължимост на допълнително начислена сума за електрическа енергия е основателен и доказан.

С оглед съвпадение на  правните изводи на двете инстанции, въззивният съд намира, че липсват отменителни основания и въззивната жалба, следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени.

Въззиваемият не е претендирал разноски на тази инстанция.

По правилото на чл. 280, ал.2 от ГПК, и с оглед цената на иска, която е под 5 000 лева, настоящото въззивно решение се явява окончателно, тъй като не подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на  РБ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

         

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 389 от 12.05.2011 год. постановено по гр.д. 760/2011 г по описа на Районен съд гр.С., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

                            

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                  

 

                                                                                                  2.