Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 29.09.2011 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и осми септември през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 321 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 310 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 447/31.05.2011 г. по гр.д. № 6765/2010 г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Ш.Х. против “Дом за възрастни с умствена изостаналост”, селище “Качулка”, с. Бяла, искове за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповедта, с която е наложено, за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа, поради незаконното уволнение в размер на 1560 лв. и са присъдени разноски по делото.

 Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното  производство и  с нея се атакува изцяло цитираното решение. Въззивницата твърди, че то е постановено при сериозни процесуални нарушения и в противоречие с материалните правила, поради което е незаконосъобразно. Твърди, че е недоказан и неправилен изводът на РС относно допускане грешка в датата на издаване на заповедта за уволнение, тъй като такова твърдение е наведено само в отговора на исковата молба. Заявява също, че заповедта за уволнение е издадена преди поискването на писмените обяснения от работника, а РС неоснователно е отказал да събере като доказателство заповедната книга. Освен това той не е взел под внимание сериозните противоречия в мотивите на заповедта, касаещи изслушването на работника или неизслушването му по негова вина. На последното място въззивницата твърди, че съдът неправилно е счел, че посочването на разпоредба, отнасяща се за системни нарушения на трудовата дисциплина, каквито не са доказани и не са посочени в нея, не представлява порок, който води до незаконосъобразност на уволнението, тъй като били посочени и разпоредби, касаещи тежко нарушение на трудовата дисциплина. Заявява, че такива също не са доказани в хода на съдебното дирене, а съдът е кредитирал показания, които са ирелевантни към предмета на спора.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно решението на РС. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият не е подал писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна на тази въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК  поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

С мотивирано определение, държано в з.з., въззивният съд е отхвърлил, поради липса на условията на чл. 266 от ГПК, доказателствените искания на въззивницата, тъй като са преклудирани.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,  настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

За да отхвърли главния иск за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, с която е наложено, а от там – и акцесорните искове за възстановяване на предишната длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа, първоинстанционният съд е счел, че работодателят е издал законосъобразна заповед, при спазване на предвидената от правната норма процедура.

Настоящият състав не споделя този извод.

Най-напред, за провеждане на механизма за съдебен контрол за законосъобразност, проверката на обжалвания акт следва да започне именно от формалните изисквания към работодателя относно реда за осъществяване на дисциплинарната отговорност и вида и съдържанието на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание.

Спазването на дисциплинарната процедура и приключването й с надлежен акт на субекта на дисциплинарна власт, е предпоставка за извършване и на проверка по същество, относно твърдените дисциплинарни нарушения.

 Законодателят е предвидил изрично с императивни правни норми начинът на започване, провеждане и приключване на процедурата за налагане на всяко от дисциплинарните наказания, включително използваното в случая най-тежко от тях – уволнение. Всяко нарушение на изискванията, на които неотвратимо е придаден задължителен характер, води до опорочаване на процедурата и прави заповедта незаконосъобразна, а това влече и нейната отмяна.

Компетентността на органа, издал обжалваната заповед, е безспорна, с оглед представените писмени доказателства относно възлагането на правомощия за сключване и прекратяване на трудови договори на директора на ответния Дом, от страна на кмета на община Сливен.

Съгласно разпоредбите на КТ, дисциплинарната процедура стартира по инициатива на работодателя, с поискване на обяснения от лицето. Той е длъжен да уведоми ясно и недвусмислено работника за какви конкретни нарушения му иска обяснения и да го уведоми във връзка с налагане на какво дисциплинарно наказание започва тази процедура. Тежестта на доказване на тези факти пада върху работодателя и макар да не е предвидена задължителна писмена форма за отправяне на искането за даване на обяснения, тя е форма за доказване извършването на това действие. В случая ответникът не е ангажирал абсолютно никакви доказателства  кой и как е поискал писмени обяснения от ищцата – представените такива са адресирани до директора, но не е установено несъмнено нито, че именно той, като субект на дисциплинарната власт, ги е поискал, нито, че е сторил това в рамките на дисциплинарното производство за нейното уволнение. Разговорите на отговорника на сектора, в който е работела ищцата, с нея, не могат да заменят изявленията на работодателя, или да го освободят от задълженията му да уведоми работничката, че й иска обяснения по повод налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Освен това, за да е спазена нормата на закона, е необходимо работодателят да индивидуализира по дата, вид, място, конкретни обстоятелства, въобще – чрез всякакви специфични белези, всяко едно от нарушенията /за да са системни е необходимо да са повече от 2/, както за да може да се защити работника, така и за да може да се осъществи материалноправния съдебен контрол за законосъобразност – най-малкото да се установи дали дадено поведение попада изобщо в обхвата на “тежко нарушение на трудовата дисциплина”, както и дали е налице “системност”. В случая, макар в мотивите на заповедта да са посочени текстове, касаещи “системни нарушения на трудовата дисциплина”, такива нито са изброени в обстоятелствената част, нито за такива са искани обяснения от работничката. Изложените в “обясненията”, дадени на същата дата от две други служителки, твърдения, касаещи други случаи на неприемливо поведение на ищцата нито ги доказват, нито заместват нейните обяснения.

Извън тези недостатъци, друго съществено нарушение на дисциплинарната процедура е неспазването на последователността, предвидена от закона, в която работодателят извършва действията си – несъмнено обясненията следва да предхождат налагането на наказанието, но в случая е видно, че писмените обяснения на ищцата са от 08.10.2010г., а заповедта за дисциплинарно уволнение, предмет на обжалване, е от 05.10.2010г. Отбранителният довод на ответника в тази насока, инвокиран в писмения отговор, е, че се касае за техническа грешка, след като в самата заповед е цитирано обяснението от 08.10.2010г. Действително, това е едно от логичните житейски обяснения, но не е единственото такова. Тежестта на доказване и на факта на реалната дата на издаване на атакуваната заповед, отново лежи върху работодателя. Той е бил длъжен да докаже, /представяйки, например, заповедната си книга/, че хронологически този акт е издаден на друга дата – същата, или по-късна, от датата на обясненията, но не е сторил това. В този смисъл е ирелевантно това, че тази заповед №30/05.10.2010г., както и втора заповед - №16.08.11.2010г., за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, поради дисциплинарно уволнение, са й връчени при условията на отказ на 09.11.9010г. и прекратяването имало действие от тази дата. Издаването на втората заповед не санира недостатъците на първата и по-късното им връчване не омаловажава нарушаването на последователността на действията от страна на работодателя, което е индиция за начина на формиране на волята му – преди да приеме и обсъди обясненията на работника. Освен това не е изяснено от ответника по каква причина са издадени две заповеди /след като по начало трудовото правоотношение се прекратява с налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”, без да е необходима отделна, нарочна заповед за прекратяване/, и защо по-късно издадената от двете носи по-малък номер.

Така, в обобщение, обжалваната заповед за уволнение, като сублимат на  дисциплинарната процедура по налагане на това наказание, страда от съществени дефекти, които я правят незаконосъобразна на процесуално основание.

Волята на законодателя  в тази насока е изчерпателна и категоричена, и не подлежи на разширително тълкуване. Съгласно разпоредбата на чл. 195 ал1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Безспорно е, че в случая работодателят е възпроизвел самите правни норми като основание за налагане на уволнението, но е индивидуализирал само  нарушение на едната от тях. Казаното по-горе относно искането на обяснения, важи и за мотивировъчната част на заповедта – конкретността на нарушенията са от решаващо значение както за защитата на работника, така и за осъществяването на съдебния контрол.

Неприемлива е интерпретацията на въззивника, че щом за нарушенията е докладвано на работодателя писмено те не следва да се описват в самата заповед за уволнение. Както вече се посочи, предписаната в тежест на работодателя форма е задължителна безусловно, не е в рамките на дискресията му да преценява дали, кога и в каква степен да я приложи, и неспазването й ex lege води до отмяна на заповедта.

На последно място следва да се отбележи и това, че в хода на процеса не бяха ангажирани никакви годни и убедителни доказателства, от страната, носеща доказателствената тежест за това, които пряко да установяват фактическото извършване на някое от нарушенията – едната част от събраните гласни доказателствени средства са косвени свидетелски показания, възпроизвеждащо чуто от очевидци, а другата част касаят неноминирани в заповедта нарушения.

Поради това настоящият състав намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и тя следва да се отмени като такава. Искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

Уважаването на този иск обуславя по начало разглеждането, респективно – и уважаването, на претенциите за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение. Ваззивницата-ищца следва да бъде вазстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност “хигиенист” при въззиваемия. Установено е и, че след уволнението тя е останала без работа в продължение на шест месеца и с оглед доказания размер на брутното й трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, в размер на 260 лв., работодателят й дължи обезщетение в размер общо на 1560 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане. Поради това и този иск, с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ, като основателен и доказан в пълен размер следва да се уважи изцяло.

Така, след като правните изводи на двете инстанции се разминават, атакуваното решение следва да се отмени изцяло, включително относно разноските, и вместо него бъде постановено ново, с което исковете бъдат уважени.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи на ответника, който следва да заплати тези на ищцата в размер общо на 470 лв. и заплати по сметка на съда държавна такса в размер общо на 183, 60 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 447/31.05.2011 г. по гр.д. № 6765/2010 г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него

 

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ш.Х. *** и

ОТМЕНЯ заповед № 30/05.10.2010г. на директора на ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище “КАЧУЛКА”- Сливен, с която на основание чл. 187 т. 10, чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 и чл. 188 т. 3 от КТ на Ш.Х.И. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ш.Х.И. назаеманата преди уволнението длъжност “хигиенист” в ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище “КАЧУЛКА”- Сливен.

ОСЪЖДА ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ – селище “КАЧУЛКА”- Сливен да заплати на Ш.Х.И. обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за шест месеца в размер на 1 560 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 01.12.2010г. до окончателното изплащане.

 

 

ОСЪЖДА  ДВУИ- селища “КАЧУЛКА”- Сливен да заплати на Ш.Х. *** направените разноски по делото за двете инстанции в размер общо на 470 лв., а по сметка на СлОС д.т. в размер на 183, 60 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: