РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 18.11.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ОСЕМНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ 

                   Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА                                 

при участието на секретаря К.И. и прокурора …….., сложи за разглеждане докладваното от АТАНАС СЛАВОВ,   въззивно гр. д. № 323 по описа на Сливенския окръжен съд за 2011  година

         Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 386/26.5.2011 г. по гр.д. 572/2011 г. по описа на СлРС.

Първоинстанционото решение е обжалвано е от ответника в първоинстанционното производство Д.В.Б. чрез процесуалния си пълномощник адв. А.Г.С. ***, по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК.

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд уважил предявения иск, като е осъдил Д.В.Б. да заплати на „ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 128617161, със седалище и адрес на управление гр.Я.. бул.”Е.” №*, представлявано от процесуалния си представител по реда на чл.32 от ГПС адв. Х.К. *** кантора 210  сумата 821,45 лева /осемстотин двадесет и един лева и 45 стотинки/, подлежаща на връщане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и представляваща получени авансово дневни пари за неосъществена командировка в чужбина за периода от 12.12.2010г. до 23.12.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на сумата 300 /триста/ лева.

Във въззивната жалба въззивницата твърди, че първоинстанционото решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Твърди, че е била командирована от своя работодател в случая въззиваемото търговско дружество и е била предсрочно отзована. Командировката не е прекратена по нейна вина.и поради тази причина добросъвестно е получила сумите , които не подлежат на връщане. Твърди, че неправилно първоинстанциония съд е приел че претендираните суми подлежи на възстановяване защото не е заплащане на труд или обезщетение по КТ, като част от фонд работна заплата.Твърди, че тези средства по своя характер представляват обезщетение по чл.215 от КТ и като такова е обезщетение по трудово правоотношение по смисъла на чл.271 от КТ .

Моли съда да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно атакуваното решение на първоинстанциония съд и да постанови ново, с което отхвърли предявените искове, като уважи възражението по чл.271 от КТ

         В срока по чл. 263 от ГПК, ищецът в първоинстанционното производство и въззиваем  в настоящото ТД „ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 128617161, със седалище и адрес на управление гр.Я.. бул.”Е.” №*, чрез процесуалния си представител по реда на чл.32 от ГПК адв. Х.К. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло наведените в нея твърдения. Моли съда да постанови решение с което потвърди първоинстанционото решение като правилно и законосъобразно.Претендира направените по делото разноски.

Във въззивната жалба и в отговора не са направени доказателствени  или процесуални искания.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени или процесуални искания.

В съдебно заседание, въззиваемата Д.В.Б. редовно призована не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. С. ***, която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Х.К., която оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно, като претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт са , че сумите предмет на иск с правно основание чл.55 от ЗЗД са заплатени авансово целеви средства за дневни пари при командировка и след като командировката не е осъществена за целия период е налице отпадане на основанието за получаване на сумите за периода, в който работникът реално не е бил в командировка и поради тази причина се дължат. Първоинстанциония съд е достигнал до извода, че в случая е без значение по чия вина или по каква причина е прекратено на командироването. Въпросът за добросъвестността в конкретния случай е ирелевантен, предвид строго целевия характер на дневните пари за командировка, които въззивницата е получила и поради тази причина разпоредбата на чл.271 от КТ в случая е неприложима.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

Настоящия съдебен състав счита, че в случая е неприложима хипотезата на чл.271 ал.1 от КТ, тъй паричните суми получени от въззивницата не са от трудово възнаграждение или обезщетение. След като въззивницата не е получила сумите предмет на иска при или по повод изпълнение на трудовите си функции при работодателя, следва да носи отговорност и дължи връщане на получените суми, по реда на чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивницата следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 386/26.5.2011 г. по гр.д. 572/2011 г. по описа на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д.В.Б. *** с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД „ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 128617161, със седалище и адрес на управление гр.Я.. бул.”Е.” № * представлявано от Управителя си Р.Б. направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 /триста лева/.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: