Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 193

гр. Сливен, 06.10.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  328  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 365/18.05.2011 г. по гр. д.№ 152/2011 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени  предявените от  „Домостроене” ООД – Сливен против И.Г. *** обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 200 от ЗЗД и по  чл. 86 от ЗЗД за заплащане на  главница в размер на 1399.92 лв., представляваща неплатено възнаграждение за доставка на стоки, ведно със законната лихва върху нея, считано от  завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за периода от 12.01.2008 г. до 12.01.2011 г. в размер на 534.38 лв., като неоснователна.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се твърди, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Поради това се иска отмяната на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което да бъде уважена претенцията.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно.Съдът , с оглед на събраните по делото доказателства, е дал отговор на всички въпроси.

Във въззивната жалба не са посочени аргументи в подкрепа на твърдението за  материална и процесуална неправилност на атакувания съдебен акт, поради което се иска да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение.

 

 

В с.з.  за дружеството-въззивник не се явява представител, депозирано е писмено становище от процесуален представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба и се твърди, че неправилно съдът не е отчел обстоятелства, сочещи на прекъсването на давността.

В с.з. за въззиваемата не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

        Жалбата е неоснователна.

        Основното възражение, наведено от въззивника и свързано с прекъсването на давността, е било направено и пред районния съд. Правилно и законосъобразно, а и подробно мотивирано, съдът е посочил, че в случая не е налице спиране или прекъсване на давността. Макар ответницата да има качеството на съдружник в дружеството, това не води до спиране на давността, Хипотезите за това са уредени в ЗЗД и за съдружника в дружеството не е предвидена разпоредба идентична с тази, която е свързана с управителя. Издаването на фактурата също не е факт, прекъсващ давността, тъй като ответницата не я е подписала и не може да се приеме, че е направила признание на вземането.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 365/18.05.2011 г. по гр. д.№ 152/2011 г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: