РЕШЕНИЕ                                    

27.07.2011г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ЧЛИНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 331  по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано частна жалба подадена на основание чл435, ал. 1 от ГПК

В жалбата на Д.В.П. се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно постановлението на ДСИ – Котел за спиране на изпълнението по и.д. № 40/2011г.

Твърди, че обжалваното постановление е издадено при липса на мотиви и счита, че не са налице предпоставките за спиане. Излагат се аргументи, че според разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК изпълнението се спира след представяне на обезпечение, каквото няма по делото, като липсват и убедителни писмени доказателсва за това. Счита, че постановлението страда от съществени пороци – липса на посочени материални предпоставки и правно основание, нито съдебно удостоверение от компетентния съд.

Посочените по-горе пороци правят акта на съдебния изпълнител незаконосъобразен, поради което се искеа постановяването на решение за отмяна на постановлението.

В срока по чл. 436 от ГПК Антоанета К.Б. като управител  на „Булхлеб“ ЕООД е подала възражение, в което поддържа, че посочените в жалбата пороци не са налице и са налице предпоставките на чл.420, ал. 1 от ГПК, според която разпоредба възражението не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 8 от ГПК и по аргумент от портивното – изпълнението се спира по силат на закона в случаите по чл. 417, т. 9 от ГПК. Посова, че това е залегнало изрично в определението на районния съд по ч.гр. № 313/10г. и ДСИ е изпълнил указанията.

Изложените във възражението аргументи са залегнали и в дадените от ДСИ обяснения, а именно, че подаденото възражени спира по силата на закона изпълнението съгласно чл. 420, ал. 1 във вр. С чл. 417, т. 1 – 8 от ГПК и по аргмент от противното. Налице са предпоставките – приложено възражение по чл. 414/03.01.2011г. и резолюция на съдията – докладчик.

Жалбата портив действията на съдебния изпълнтел е допустима в хипотезите на чл. 435, ал. 1 от ГПК и са спазени особените изисквания във връзка с нейната редовност.

Въз основа на материалите от приложеното копие от и.д. № 40/2010г. на ДСИ при РС – гр. Котел се установяват следните релевантни за спора факти:

Д.В. П. е взискател по изпълнителното дело спрямо „Булхерба“ ООД за парично вземане в размер на 7630лв., произтичащо от запис на заповед издаден на 20.11.2008г. в с. Лозенец, общ. Стралджа, с падеж 01.09.2010г., заедно със законната лихва от 28.09.2010г. до окончателното изпълнение и разноски в размер на 152, 60лв.

На 05.05.2011г. длъжникът е подал молба, в която посочва, че е подадено възражение срещу вземанията, поради което взискателят е предявил иск за установяване на вземанията, по който е образувано гр.д. № 64/2011г. При извършена справка е установено, че до съдебния изпълнитл не е изпратен препис от възражението, поради което го представя с молбата. По надолу в жалбата са развити аргументите за наличие на основание по чл. 420, ал. 1 от ГПК за спиране на изпълнението в случаите на издаден изпълнителен лист по чл. 417, т. 9 от ГПК. Приложена е и резолюция, в която липсват формални данни за издаването й от съд, нито делото, във връзка с която е постановен, като единствено е посочено, че с оглед подаденото възражение по аргумент от противното на чл. 420, ал.1 от ГПК изпълнението в случаите на издаден изпълнителен лист почл. 417, т.9 от ГПК – по запис на заповед се спира по силата на закона.

Въз основа на тези приложения към молата съдебният изпълнител е издал постановление от 05.05.2011г. за спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 432, т. 7 от ГПК, поради подадено възражение оп чл. 414 от ГПК с искане за спиране на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат правните изводи, че жалбата е основателна.

Основанието за спиранен на изпълнението съдебният изпълнител е подвел под нормата на чл. 432, т. 7 от ГПК – други предвидени от закона случаи.

Такъв случаи по отношение на изпълнението въз основа на издаден изпълнителен лист в рамките на заповедно производство е уреден в разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК, според която възражението на длъжника относно съществуването на вземането не спира изпълнеието, но само в случаикте на чл. 417, т. 1 – 8 от ГПК. По аргумент от противното подаденото по чл. 414 от ГПК възражение срещу вземане, произтичащо от запис на заповед, попадащо в обхвата на нормата на чл. 417, т. 9 от ГПК спира изпълнението, но не и по силата на закона, така както е възприел докладчикът в съдебното производството по издадения изпълнителен лист и съдебният изпълнител в своето постановление на базата на представената резолюция в посочения смисъл.

Наличието на предпоставки относно императивно уредения случай на спиране на изпълнението в случаите на чл. 417, т. 9 от ГПК съгласно чл. 420, ал. 2 от ГПК подлежат на проверка от съдът – постановил незабавното изпълнение, по който въпрос, с които не се разрешава спор по същество дължи произнасяне със съдебен акт по смисъла на чл. 252 от ГПК – с определение. Само при издаването на този съдебен акт по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК за констатиране наличието на предпоставките за спиране на изпълнение и представянето му на съдебния изпълнител, последният е обвързан да го спре съгласно чл. 432, т. 7 от ГПК.

В случая длъжника е подал възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК пред съда, но актът, с който съдът се е произнесъл при подаването му – разпореждане, в което липсват каквито и да е данни, че се отнася за вземането, за което е издаден изпълнтелния лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 330/10г. на РС – Котел. Неправилно освен това и предвид гореизложеното във връзка с правомощията и задълженията на съда по чл. 420, ал. 2 от е прието, че самото възражение спира изпълнението по силата на закона. Така издаденото разпореждане е невалидно и въз основа на него съдебният изпълнител не е имал основание да спре изпълнението в хипотезата на чл. 432, т. 7 от ГПК

При тези данни се налага извода, че съдебният изпълнител по своя преценка и извън своята компетентност е приел, че са налице предпоставките на чл. 420, ал. 1 от ГПК, поради което постановлението от 05.05.2011г. за спиране на изпълнението по и.д. № 40/2010г. на ДСИ при РС – Котел е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление от 05.05.2011г. на ДСИ  при РС – гр. Котел за спиране на изпълнението по и.д. № 40/2010г. на основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 432, т. 7 от ГПК като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: