Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 178

 

гр. Сливен, 29.09.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                           

при  секретаря М.Т., като разгледа докладваното от младши съдия Красимира Кондова въззивно гр.д. N 332  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл., вр. чл.310, вр. чл.317  ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана  въззивна жалба от ищеца  в първоинстанционното производство И.С.М. чрез процесуалния му представител по пълномощие срещу  Решение № 480/13.06.2011г. по гр.д.№ 1169 /2011г. по описа на РС-Сливен.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е отхвърлил така  предявените искове от И.С.М. *** срещу работодателя му „Е.Миролио” ЕАД, ЕИК 119603547 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.”Индустриален” за признаване на уволнението на ищеца със заповед № 14/10.01.2011г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3000 лв. за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение, като неоснователни.

С решението си съдът е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество сумата в размер на 120 лева, представляващи разноски по делото.

С депозираната въззивна жалба ищеца атакува така постановеното първоинстанционно решение,  като счита същото за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.  Твърди се, че извода формиран от първоинстонционния съд, досежно  наличие на надлежно реално съкращение на щата, намаляване обема на работа и извършен законосъобразен подбор от страна на работодателя е неправилен и необоснован. Твърди се, че в хода на производството не е било безспорно установено, че съкращаването на щата е извършено по надлежния ред и предхожда процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. В тази връзка се излагат доводи, че неправилно районния съд е приел като доказателство по делото щатно разписание, утвърдено от работодателя на 03.12.2010г. Действително ответника се е позовал на него в отговора на исковата молба, но не го е представил със същия, не е бил представен и в законоустановения едноседмичен срок за представяне на допълнителни доказателства във връзка с  изготвения и връчен на страните  писмен  доклад по делото, съгласно нормата на чл.312, ал.2 ГПК. Това щатно разписание е било представено от ответното дружество в съдебно заседание проведено на 30.05.2011г., като към този момент ищцовата страна счита, че възможността за представянето му е преклудирана и съдът не е следвало да го приема като писмено доказателство по делото. Според ищеца реалното съкращаване на щата е настъпило към 31.01.2011г., като в тази насока е и посоченото от него  заключение на вещото лице, дадено в т.2 от  изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза. По искане на ищеца, съдът е задължил ответното дружество да представи щатно разписание към 31.01.2011г., като в отговор на това искане е било представено щатно разписание от 03.12.2010г. Жалбоподателят счита, че неправилно съда е приел като доказателство  щатно разписание от 03.12.2010г., а е следвало да приеме за доказан факта, че щатното разписание с което действително е настъпило съкращаването в щата е влязло в сила едва към 31.01.2011г., т.е. след прекратяване на трудовото му правоотношение, което е станало считано от 12.01.2011г. Освен това ищецът в първоинстанционното производство и настоящ жалбоподател твърди, че съда неправилно е приел, че е бил извършен законосъобразен подбор съгласно нормата на чл.329 КТ. В тази връзка се твърди, че комисията определена и назначена за извършване на подбора не се е съобразила с критериите, зададени от законния представител на дружеството-ответник. Същата не е коментирала въпросите за степента на образование, нито за налаганите наказания на лицата, допуснати до подбор. С оглед на изложените съображения, моли въззивния съд да отмени решението на СлРС и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се и разноски.

Със жалбата не се сочат и представят нови доказателства за събиране  във въззиванта фаза на процеса.

В срока по чл.263, ал.1  ГПК от  насрещната страна  е депозиран писмен отговор.

В него се излагат подробни съображения, относно неоснователността на депозираната жалба. Относно представеното щатно разписание от 03.12.2011г. твърди, че същото е с действие от 01.01.2011г., в отговора на исковата молба ответното дружество се е позовало именно на това щатно разписание и счита, че възможността да представи същото не е преклудирана, с оглед изменението на разпоредбата на чл.133 ГПК. Тъй като в тази разпоредба са заличени думите „ не посочи доказателства, не представи писмени доказателства…” , въззиваемата страна счита, че е могла да представи документа до края на съдебното дирене. По отношение на извършения подбор, счита че правилно съда, съобразявайки и константната съдебна практика в тази насока е приел, че същия е извършен законно, както и че преценката за нивото на изпълнение на трудовите задължения, навици и опит на работника е субективна и принадлежи изцяло на субекта на работодателска власт, като съда не е оправомощен да  я контролира, тъй като е преценка за целесъобразност. От въззивния съд се иска да потвърди постановеното от СлРС решение като правилно и законосъобразно.

С отговорът не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован,  се явява лично и с процесуален представител по чл.32, т.1 ГПК – адв.М. ***. въззиваемата страна – ответното дружество, не се представлява от представител по закон, за него се явява процесуален представител по пълномощие – адв.П.-***.

   Въззивният съд с определение държано в закрито заседание на 13.07.2011г. е приел за разглеждане въззивната жалба като редовна, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването и е процесуално  допустима.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – допустимо.

В резултат на осъществения контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение и извършената преценка на събраните пред първостепенния съд доказателства, въззивния съд намира, че обжалваното решение не страда от пороците вменени му с въззивната жалба.

Районният съд е установил фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което настоящия съдебен състав на основание чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА към нея.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна и съображенията за това са следните:

За да отхвърли предявените искове първоинстанционния съд е приел по делото, че основание за уволнение на ищеца е наличие на  реално съкращаване в щата, както и намаляване обема на работа, като и двете основания са кумулативно посочени в заповедта за уволнение. Съдът е приел, въз основа на представените по делото писмени доказателства, както и въз основа на заключението на назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза, че промяната в щата, изразяващ се в намаление на щатните бройки за длъжността „бояджия” от 15 бр. на 14 бр. е извършена по надлежния ред и предхожда процедурата за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Прието е също така и не е спорно между страните, че действително е налично намаление на обема на работа в цех „Багрилен”. Спорното обстоятелство в случая се явява представеното по делото щатно разписание, утвърдено от работодателя на 03.12.2010г., както и законосъобразното извършване на подбор съгласно чл.329 КТ.

Действително щатното разписание, утвърдено на 03.12.2010г. и влизащо в сила от 01.01.2011г. е представено от ответното дружество в един по-късен момент, а именно последното по делото в първата инстанция открито  съдебно заседание. С измененията на ГПК, направени с ДВ бр. 100/21.12.2010г. от текста на чл.133 отпадна изискването с отговора на исковата молба ответника да посочи доказателствата си и конкретните факти, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, доколкото така или иначе окончателната преклузия за това настъпва едва в първото по делото съдебно заседание, след постановяване доклада по делото от съда и предоставяне на страните възможност да вземат становище по него и да ангажират доказателства във връзка с дадените от него указания. В бързото производство, каквото е в случая съдът с разпореждане от 14.04.2011г. на основание чл.312, ал.1, т.2 ГПК е изготвил доклад по делото и е   разпределил доказателствената тежест. Съдът е констатирал, че ищеца не е посочил доказателства във връзка с твърдението му за оставане без работа след уволнението, като му е указал, че следва да посочи такива. Същевременно обаче, съдът не е констатирал, че в отговора на исковата молба ответното дружество, въпреки че  се е позовало на щатно разписание от 03.12.2010г. не го е представило като писмено доказателство и в тази насока не са били дадени указания на ответника, че за твърдян от него факт не сочи доказателства. Разпоредбата на чл.133 ГПК относно преклузиите, които настъпват с изтичане срока за отговор, не следва да се тълкува и прилага буквално. Концентрационното начало по действащия ГПК е във връзка със засиленото служебно начало- възможността да се извършват процесуални действия се преклудира рано, защото съдът напътва страните за възможността да извършат тези действия в определен срок. Страната по правило не може да бъде „санкционирана” с преклузия, ако съдът не е изпълнил служебните си задължения да й даде съответните указания. Преклузията е във връзка със служебното начало и не настъпва преди съдът да изпълни служебните си задължения, т.е. след доклада по делото,в който указва на страните, че не сочат доказателства за твърдяни от тях факти. Ето защо, в конкретния случай за ответното дружество не е настъпила преклузия за представяне на щатното разписание от 03.12.2010г., тъй като в отговора има позоваване на това разписание и съдът е бил длъжен да укаже на ответника, че за твърдян от него факт не е представил доказателство.

По делото не са били представени щатно разписание от 31.12.2010г. и това от 31.01.2011г., но реално съкращаване на щата се доказва и с представеното разписание, утвърдено на 03.12.2010г. и в сила от 01.01.2011г., както и от протокол от заседание на Съвета на директорите на ответното дружество – „Е.Миролио” ЕАД от 02.12.2010г.

 Видно от последното, намалението на списъчния състав влиза в сила от 01.01.2011г., поради което е нормално в разписанието към края на 2010г. щатните бройки за длъжността „бояджия” да са били все още 15, а към края на първия месец на 2011г. вече да са намалени с  една бройка. Действието на новото щатно разписание е, считано от 01.01.2011г. и именно след тази дата е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца – 12.01.2011г. Ето защо, въззивния съд не споделя виждането на въззивника, че промяната в щата не е била извършена по надлежния ред и не предхожда процедурата по прекратяване на трудовия договор.

В заповедта № 14/10.01.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение  като основания са посочени кумулативно – съкращаване на щата и намаление обема на работа. Второто основание се установява от протокол от проведено заседание на 02.12.2010г. на Съвета на директорите на ответното дружество – „Е.Миролио”ЕАД, в което е обективирано решение / т.1/ за намаляване обема на работа, както и от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза.

 Намаляването на обема на работа е обективен факт и при настъпването му въпрос на работодателска преценка е дали да намали персонала в цялото предприятие или в отделни негови звена / в случая в цех „Багрилен”/. Посочените две основания, на които е прекратено трудовото правоотношение с ищеца са отделни, но тъй като не се изключват взаимно, а са съчетаеми, могат да бъдат прилагани кумулативно от работодателя. Поради самостоятелния им характер, уволнението е правомерно, ако в съдебното производство по оспорването му се установи дори и само едното от тях / в този смисъл Решение № 1614/11.03.2004г. ІІІ г.о.ВКС /. Тъй като по делото е доказано и не се спори по отношение наличието на намален обем на работа в ответното дружество, то само това основание е достатъчно само по себе си да обоснове правомерното уволнение на ищеца.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно и наведеното от жалбоподателя възражение, досежно незаконността  на проведения задължителен подбор от страна на работодателя. В тази насока са представени по делото заповед № 687/06.12.2010г. за назначаване и определяне състава на комисия за извършване на подбора. Представен е и протокол от 13.12.2010г. на тази комисия с констатациите и решението от извършения подбор. Последния е осъществен в съответствие със зададените в заповедта критерии, които са били и съобразени със законовите такива, а именно професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Самата професионална квалификация включва образование, следдипломна квалификация, допълнителна професионална квалификация и др. завършени различни школи, курсове и т.н.  Неоснователно е твърдението на ищеца, че комисията не е отчела степента на образование, тъй като в протокола е посочено, че тази степен само няма да бъде решаваща при оценяването, доколкото явно е констатирано от комисията, че допуснатите до подбор лица притежават дипломи, които нямат връзка с текстилното производство. Същността на подбора е съпоставяне на професионалните качества на работниците или служителите,  между които се извършва подбора, с цел да останат на работа по-добрите, което е и в интерес на производството. Затова при извършването му трябва да се излагат обективни данни, че уволнения работник е с по-слаби качества. В случая ищецът е получил най- ниска оценка  - 2,83, като допълнително са изложени мотиви по отношение на него, че същия не уплътнява работното си време, оставя багрилните препарати без наблюдение, като общото становище, изразено от комисията по подбора, е че ищеца И.М. се справял по-трудно от останалите си колеги при въвеждането на нови технологични правила в производството. Качеството на работа се изразява в преценката на работодателя за точно и качествено изпълнение на трудовите задължения на работника.  Преценката е субективна, принадлежи на субекта на работодателска власт и не може да се замени от преценка на съда, както е приел и първоинстанционния съд.

По изложените съображения Окръжния съд намира атакуваният съдебен акт за правилен, обоснован и  постановен в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на производството, на въззиваемата страна  се полага присъждане на направените разноски във въззивната фаза на процеса, но доказателства в тази насока не са представени, както не е представен и списък по чл.80 ГПК, поради което разноски не следва да се присъждат.

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 480/13.06.2011г. по гр.д. № 1169/2011 г. на Сливенски районен съд.

                  

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                    2.