РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 18.11.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ОСЕМНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА   

                   Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

С участието на секретаря К.И. и прокурора …….., сложи за разглеждане докладваното от АТАНАС СЛАВОВ, В.гр. д. № 335   по описа на Сливенския окръжен съд за 2011  година

         Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Обжалвано е Решение  422 от 30.05.2011г. гражданско дело  № 3128 по описа на 2010 год съда на Сливенски районен съд В ЧАСТТА в която е определен режим на лични контакти между А. Ю.С. и малолетното дете С.З. С. и В ЧАСТТА в която е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева.

В жалбата си до съда ищцата в първоинстанционното производство А. Ю.С. чрез процесуалния си пълномощник адв. Ц.Б. ***, по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК, ОБЖАЛВА постановеното решение.твърди, че постановеното решение в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно.

Моли съда да отмени Решението в обжалваните части и вместо него да постанови Решение, с което определи режим на лични контакти с детето два пъти в месеца по два дни с преспиване и един месец през лятото и да намали присъдената издръжка.

         С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е прекратил с развод сключения между страните граждански брак, предоставил е упражняването на родителските права на роденото от брака дете С.З. С. на майката А. Ю.С., определил местоживеене на детето при своята баба и дядо по бащина линия и е определил лични отношения с майката при постановена защитна мярка по чл.59 ал.8 т.1 от ЗЗД всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 13.00 часа и 15 дни през лятото, който режим да се осъществява в присъствието на социален работник и С.М. С. и С.З. С. и въззивницата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева месечно.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответника в производството пред първоинстанционният съд З. Д. С. чрез особения представител назначен по реда на  чл.47 от ГПК е депозирал отговор, с които оспорва изцяло твърденията в въззивната жалба. Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, КОИТО  не са допуснати от съда, тъй като не са от категорията на посочените в чл.266 от ГПК. Исканите писмени доказателства не са нововъзникнали, новооткрити или не са събрани от първоинстанциония съд поради процесуално нарушение, за да могат да бъдат приети като такива по смисъла на чл.266 ал.2 от ГПК

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призована въззивницата А.Ю.С., не се явява представлява от процесуалния си представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Ц.Б. *** , която в съдебно заседание поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемия З.С.С. редовно призован по реда на чл.47 от ГПК не се явява представлява от особен представител назначен на въззиваемия по реда на чл.47 от ГПК адв. Е.Х. ***, която оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта в която е определен режим на лични контакти между въззивницата А. Ю.С. и малолетното дете С.З. С. и в частта в която е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева.

По отношение на жалбата против първоинстанционото решение в частта в която е определен режим на лични контакти между въззивницата А. Ю.С. и малолетното дете и намира своето правно основание в чл.127 от СК

Решението на първоинстанциония съд в тази му част е правилно и законосъобразно.

За да постанови обжалвания резултат решаващия съд е приел, че конкретни обстоятелства в случая е факта, че въззиваемата живее и работи в чужбина, ниската възраст на детето, детето е изоставено от въззиваемата още като бебе и това е довело до прекъсване на емоционалната връзка помежду им, детето дори не познава своята майка да приложи ограничен режим на лични отношения.

Решаващия съд се е съобразил с всички конкретно съществуващи обстоятелства съгласно установената задължителна трайна практика на ВКС, че личните отношения между родителите и децата, следва да са такива, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. При осъждане на конкретните обстоятелства е достигнал до правилния извод за определяне на ограничен режим на лични отношения на майката с детето. Изпълнявайки вмененото му от закона задължение първоинстанциония съд е изходил от конкретните обстоятелства на конкретния случай, които са от значение и изхождайки от интересите на детето е определил подходящи лични отношения между детето и въззивницата.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

По отношение на жалбата против първоинстанционото решение в частта в частта, в която въззивницата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева и намира своето правно основание в чл.143 от СК

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.

Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, като размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна.

Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, детски пособия, след като детето към настоящия момент не е ученик и посещава детска градина.

По отношение на определяне на средствата необходими за отглеждането и възпитанието на детето С.З. С. като дете на почти четири години с оглед на задоволяване на неговите специфични нужди и потребности с оглед на възрастта, намира че правилно първоинстанционният съд е определил, че минимално необходимите средства за издръжката на детето от 200 лв.

В случая обаче издръжката за детето С. следва да бъде определена по начин, по който да бъде дадена възможност за отглеждане, задоволяване на всички жизнени потребности, така както детето би било отглеждано и в семейството от двамата родители, ако живеят заедно.

В тази връзка, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил и възможностите на родителите, който дължи издръжка като обективен показател и определящ се от доходите му.

Първоинстанциония съд правилно и в съответствие на съдебната практика за определяне на размера на издръжката и ППВС № 5/70 год. е приел, че майката е в състояние да заплаща издръжка от 140 лв. за малолетното си дете С.З. С., която е платима в пари и се дължи ежемесечно за непосредствените нужди на детето при отчитане на това, че другия родител бащата има по-ниски доходи, в момента в е задържан под стража.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски и такива не следва да и се присъждат.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивницата следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  422 от 30.05.2011г. гражданско дело  № 3128 по описа на 2010 год съда на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

В останалите части решението е влязло в сила поради необжалването му.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му връчване пред ВКС на РБ.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: