Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N……..

гр. Сливен, 27.09.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  336  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 343/02.05.2011 г. по гражданско дело № 310/2011 г. на СлРС, с което е осъден ЕТ „Тимик – И.Т.” представляван от И.Т.Т. *** ООД представлявано от Х.Д.Г. сумата от 920 лева представляваща остатък от главница по фактура от 10.10.2009 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 123,27 лв. и заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане както и сумата от 700 лева представляваща разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно в частта за разноските , тъй като адвокатското възнаграждение е твърде високо и не е съобразено с изискванията на действащата наредба. Иска се изменение на решението в тази му част и съобразяването му с наредбата.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като съдът се е съобразил с наредбата за определяне на размера на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай възнаграждението не е прекомерно и е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. При определяне на конкретния размер не може да се слезе под минимума на параграф 2 от ДР на Нарeдба № 1, а именно под трикратния размер на възнаграждението по чл. 7 ал. 2 от Наредбата. Иска се потвърждаване на решението в тази му част.

В жалбата и отговора не са направени искания за събиране на нови доказателства.

 

 

 

 

 

В с.з.  за въззивника не се явява представител.

В с.з. за въззиваемото дружество не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа писмения  отговор и се иска да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.1 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. В случая размерът на минималното възнаграждение се определя на основание на чл.7 ал.2 от наредбата и е в размер на двеста лева. Страните са уговорили възнаграждение в размер на шестстотин лева, което е трикратния размер на посоченото в наредбата минимално възнаграждение. В случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба – параграф 2 от допълнителните разпоредби.. Следователно в случая е налице уговорено възнаграждение, което не надхвърля трикратния размер на посоченото в наредбата минимално възнаграждение. Поради това жалбата се явява неоснователна.

 

С оглед на изхода от процеса дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски пред тази инстанция в размер на 100 лв.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 343/02.05.2011 г. по гражданско дело № 310/2011 г. на Сливенския районен съд .

ОСЪЖДА ЕТ „Тимик – И.Т.” със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”К.*-*-* , представляван от И.Т.Т. *** ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М. к.” №*, представлявано от управителя Х.Д.Г. сумата от  100 /сто/ лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: