Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 206

гр.Сливен, 11.11.2011 година

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                               мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 340 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано в осъдителната част е първоинстанционно решение № 326 от 05. 05. 2011 година, постановено по гражданско дело № 6693 по описа на СлРС за 2010 година, с коeто от решаващия състав на първоинстанционния съд, е уважена като основателна предявената от ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, искова претенция с правно  основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 19.10. 2010 година в гр. Сливен, като е осъден ответника И.В.К. да заплати на ищеца П.Д.П. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане, причинени три леки телесни повреди на 19.10.2010 година,  изразили се в болезнено травматичен оток на тъканите в областта на лявата половина на лицето; счупване на долния орбитален ръб на лявата очница под формата на инфракцио; счупване на лявата скулна кост в областта на дъгата, като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на И.В.К., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането - 19.10.2010 година до окончателното изплащане на главницата. Със същия съдебен акт, исковата претенция за разликата над уважения размер от 1000  лева до пълния претендиран размер от 5000 лева е отхвърлена като неоснователна. Присъдени  са  и разноски.                          

Въззивникът – И.В.К. - ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си обжалва решението в осъдителната част, правейки оплаквания за материална незаконосъобразност и за допуснати процесуални нарушение, довели до необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част. Счита, че обжалваното решение е постановено при некоректен анализ на събраните по делото доказателства. Посочва се, че  макар и съдът  да е обсъдил доказателствата е достигнал до неправилни изводи. Във връзка с това си оплакване, позовавайки се и на части от мотивите на първоинстанционния съдq пространно анализира събрания доказателствен материал, давайки свой коментар на всяко от тях. Въвежда оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, като се позовава на факта, че по първоначалната искова молбаq искът е бил насочен срещу трима ответници, а след това в хода на процеса по отношение на ответниците В. И.К. и Д. Е. С., исковите претенции за солидарното им осъждане с ответника въззивник са оттеглени. От това позоваване, респ. непроменените твърдения, изложени в исковата молба, черпи аргумент, за да обоснове съждението си, че тези процесуални действия от страна на ищеца, от една страна обосновават извън съдебно признание и не следва да се игнорират, а от друга поставят под съмнение, доказване на авторството на деликта.  По повод възражение за  съпричиняване, направено в хода на развилия се пред първоинстанционния съд процес, акцентира върху показанията на св. Г.Н., като посочва, че от тях се установява, че ищецът е предприел първи действия по нападение спрямо ответника и при ответни действия на последния, при условията на самозащита се е стигнало до уврежданията на ищеца. Счита се, че уврежданията ищецът е получил от предизвикано от него сбиване, в което активно е участвал. Обосновава допуснато  процесуално  нарушение  при анализа на доказателствата, свързано с кредитираното от съда експертното заключение и свидетелски показания на  очевидци при осъществяването на деликта и по време възстановителния процес от увреждането. Посочва, че от свидетелските показания събрани по делото от първоинстанционния съд се установява, че увреждането на ищеца  не е нарушило обикновения му начин на живот, тъй като ден след това, той е видян  да се разхожда, докато е бил в болнични е посещавал заведения, присъствал е на сватбата на свой добър приятел. Намира, че това и други установени по делото отклонения от предписания му  домашен решим на лечение индицират, че ищецът не  е имал сериозни болки  и страдания, които  до  обусловят  обезщетение определено,  при  условията  на чл. 52 от ЗЗД  в  размера, присъден му от първоинстанционния съд. Счита, че  поведението  на  ищеца, твърдял, че търпи болки и страдания от деликта и жизнения му цикъл във визирания от експертизата и възприет от съда оздравителен период, по недвусмислен  начин подчертават, че уврежданията, поради нисък интензитет на търпени болки и страдания не са предизвикали ограничение в  неговото предвижване, хранене и афиширан начин на живот. От това извежда извода, че липсват категорични, респ. достатъчни  доказателства за търпените от него болки и страдания, респ. и този елемент от  фактическия състав  не е установен и доказан.

  Считайки съдебния акт в обжалваната му част за незаконосъобразен и необоснован, моли въззивният съд да постанови съдебно решение, с което първоинстанционното в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество от въззивната инстанция, отхвърлящо  исковата претенция на ищеца в уважената  от първоинстанционния съд част.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане, преценено като  неоснователно  и отхвърляно, от  настоящия съдебен състав с определение от 15.07.2011 година. Направено е второ идентично с първото доказателствено искане, по основателността, на което този съдебен състав се е произнесъл в открито съдебно  заседание, проведено на 11.10.2011 година. Искането е  счетено  за неоснователно и е отхвърляно.  

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, от насрещната страна, пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор, с който се заявява оспорване на направените във въззивната жалба оплаквания. Първоинстанционното решение се възприема като правилно и законосъобразно. Застъпва се становището, че от събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се  установява, че от ищеца са търпени болки  и страдания, които са  следствие на получените  при деликта телесни увреждания.

Въз основа  на  изложеното  в  отговора на  въззивната жалба и като счита последната за неоснователна, въззиваемата страна претендира за постановяване на съдебно решение от въззивния съд, потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Претендира се за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора няма направени доказателствени или процесуални искания.

Няма подадена  насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се явява и не се  представлява. Представителят му по пълномощие, по чл. 32, т. 1 от ГПК, е депозирал писмено становище, съгласно което въззивната жалба се  поддържа на посочените в нея  отменителни основания и се иска от съда да я уважи. Претендира се за присъждане  на  направените  пред инстанциите разноски. Списък по чл. 80 от ГПК  не се представя.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. С депозирана по делото молба, процесуалния представител по пълномощие по чл. 32, ал. 1 от ГПК изразява писмено становище, съгласно което въззивната жалба се оспорва по съображенията изложени в отговора. Считайки първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно и законосъобразно се моли за потвърждаването му. С този молба е заявено искане за присъждане на направените по делото на въззивния съд разноски и е представен списък по чл. 80 от ГПК.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед  обхвата на обжалването – допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че решение в обжалваната му част е  неправилно.

Този съдебен състав на СлОС счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението хаотично, не е достатъчно точна от гледна точка на фактическата хронология, но доколкото, чрез нея въззивния съд е в състояние да обоснове правните си изводи, прилага разпоредбата на чл. 272 от ГПК като ПРЕПРАЩА своята към нея, с корекция в констатацията, досежно датата на  настъпване на деликта, а именно приема за фактически установено, че деликта е настъпил вечерта на 19.10.2010 година, а не както е посочено  на места в мотивите на обжалваното решение от първоинстанционния съд - 20.10.2010 година. 

Въззивният състав не споделя правните изводи, обусловили постановяване  на  първоинстанционното решение в обжалваната му част, тъй като този изводи се преценяват като необосновани и не намиращи опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Отграничените  като изложени във въззивната жалба оплаквания като цяло споделя, намирайки ги за основателни.

Първоинстанционния съд се е произнесъл по предявен иск от П.Д.П. срещу И.В.К. с правно основание чл. 45 от  ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие на нанесени три леки телесни повреди с цена  на иска - 5000 лева. За да постанови решението си и да приеме този иск за частично основателен, първоинстанционния съд е отразил в мотивите на решението си, че безспорно било доказано, че ищецът П.Д.П. е отишъл пред дома на ответника И.В.К., за да изяснят отношенията си по повод на свидидетелката Н., като при срещата между двамата, след като по телефона са разменени обидни и ругателни думи от П. към К., те двамата се сбили в следствие на което ищецът има причинени три леки телесни повреди, а видно от съдебно медицинското удостоверение на ответника, последния имал причинени пет леки телесни повреди. Приел е още, че от показанията на свидетелката Г.Н. се установявало, че непосредствено след инцидента, докато е излизала с П.Д.П., същият не е споделял за някакви болки, или за необходимостта от почивка, спазването на предписания домашен режим. От показанията й се установявало, че тя и ищецът са излизали почти ежедневно в дните след инцидента, ходили са на вечерна сватба, на която са присъствали повече от шест часа, шест дни след инцидента. От приложената многобройна медицинска документация, докладчикът по делото на СлРС е приел, че се доказва извършването на съответните прегледи, рентгенови снимки на ищеца П., но не се доказа някой да му е изписвал силни болкоуспокояващи. Отчетено е, че на ищеца са му дадени 20 дни болнични.  Доказано било, че в следствие на инцидента и нанесените удари с юмруци и получените три леки телесни повреди ищецът П.Д.П. е претърпял болки и страдания от тях за период , който съдът индивидуализира в рамките на три до четири седмици. В мотивите  си първоинстанционния не  е посочил в какво конкретно  се  изразяват, търпените от ищеца болки  и страдания. Прието е, че е налице  причинна връзка между инцидента настъпил на 19.10.2010 г. и състоянието на ищеца П.Д.П.. Прието  е  за  доказано вредата, изразила се в болки от причинените леки телесни повреди. За да  определи обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционния съд  се  е позовал чл. 52  от ЗЗД и по справедливост е счел, че с оглед причинените травматични увреждания - три леки телесни повреди, изразили се в болезнено травматичен оток на тъканите в областта на лявата половина на лицето; счупване на долния орбитален ръб на лявата очница под формата на инфракцио; счупване на лявата скулна кост в областта на дъгата, както и периодът необходим за  възстановяването на П.Д.П. 3-4седмици, без необходимост от специални лечения или режим, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи  на  сума в размер на  1000 лв.

Първоинстанционния съд е мотивирал извод за неоснователност на възражението, имащо характер на възражение за съпричиняване като е изложил съждение, съгласно  което според него нанасянето на преки удари в лицето на ищеца от ответника, както и обратното от ищеца в лицето на ответника не може да се възприеме като защитни действия.

Правния извод, касаещ обжалваната част от първоинстанционното решение не е подкрепен с други мотиви и съображения. - Липсата им сочи на основателност на  релевираното в жалбата оплакване за необоснованост, което само по себе си, с оглед правомощията на настоящата инстанция,  не би могло да обоснове основание за отмяна на решението в обжалваната му част. Обстоятелството, че решението в обжалваната част не е мотивирано, определя подхода на въззивната инстанция. - В случая, за да се провери правилността на обжалваното решение, е наложително да се обследва, как първоинстанционния съд е достигнал до извода, че са  налице елементите от фактическия състав  на чл. 45 от ЗЗД , а  от  там и в случай, че е осъществен  да се преценява, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат и какъв би бил справедливия размер на обезщетението, което би следвало да се присъди. От тази ревизия на фактическите  и правни констатации и съображения, следва да се изхожда и при проверката на  обжалваната част от решението, атакувано още с оплакване за материална незаконосъобразност и като постановено при наличие на допуснати от първоинстанционния съд процесуални  нарушения.

Този съдебен състав на въззивният съд, проследявайки детайлно преценката  извършена от първоинстанционния съд досежно  наличие на елементите  от  фактическия състав  на  деликатното основание, мотивира извод  за  основателност  на  релевираното  от въззивника възражение за материална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част поради следните съображения:.

По правило иск за обезвреда от непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато е налице увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, като е наложително да е установена причинната връзка между виновното противоправно поведение и увреждането.

Сложният фактическия състав на непозволеното увреждане е съставен от няколко кумулативно свързани елемента, като липсата на който и да е от тях изключва приложението на института, респ. не води до ангажирането на деликтната отговорност на причинителят. Вината е единият елемент от фактическия състав при непозволеното увреждане и е свързана с психологическото поведение  на лицето или лицата, причинили увреждането или в резултат на което е станало увреждането, имащо самостоятелна правна важимост. В гражданското ни законодателство е установен принципа залегнал в чл.45 ал.2 от ЗЗД, според който във всеки случай на непозволено увреждане, вината на причинителят се предполага до доказване на противното. Оборимата законова презумпция  за вина на причинителят на непозволеното увреждане е установена в полза на пострадалият - щом са причинени вреди, законът предполага, че това е било виновно и прехвърля тежестта на доказване на причинителя в случая ответникът, който за да се освободи от отговорност  трябва да установи, че въпреки причинените вреди няма вина за настъпването им. В конкретния казус въззивния съд приема презумпцията за необорена. Имайки предвид от една страна, че първоначалното производство е било образувано срещу трима ответника, а в последствие по отношение на двама от тях исковите претенции са оттеглени и производството в частите, касаещи ги е прекратено и от друга, отчитайки твърденията изложени  в обстоятелствената  част на  исковата молба и искането /петитум на исковата молба/, останало непроменено, досежно размера на исканото обезщетение и наличните по делото доказателства индициращи съучастие от страна на първоначален ответник, по отношение на който производството по делото е било прекратено, се  стига  до логическо съждение за разколебаване категоричността на доказването, досежно авторството в смисъл колко, какви и кои точно действия на ответника са довели до  настъпване на вредоносния резултат. Доколкото от първоинстанционния съд няма направено разграничение в тази  насока,  респ. изложени мотиви  в  обжалваното  решение този съдебен състав  на  въззивния съд намира оплакването  във въззивната жалба за  допуснато процесуално нарушение свързано с непълен и некоректен анализ  на  събраните  по делото  доказателства, довел до незаконосъобразност и необоснованост  на  решението  за напълно основателни. Това процесуално нарушение, което  е относимо  и  за  друг от  елементите  на  фактическия състав, досежно  коментираните до  тук три елемента не се третира като достатъчно, за да обоснове отменя на решението в обжалваната част. Понеже обсъдената в изложението  по - горе презумпция е относима само до вината, но не и до останалите елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, а именно наличие на причинена вреда на друго лице, противоправно поведение , причинна връзка между вредата и това поведение, всички те подлежат на доказване  от увреденото лице. т.е в тежест на ищеца е било да докаже наличието на тези елементи. Въпреки активността на доказване,  демонстрирана от страните в процеса, настоящия съдебен състав намира, че ищецът в хода на развилото се производство пред първоинстанционния съд не е съумял да представи достатъчно и годни доказателства, чрез които да се установят твърдените като търпени  неимуществени вреди, разбирана  като  отграничени и конкретни  болки  и страдания, тяхната степен и интензивност спрямо конкретния субект, които да са в пряка причинно следствена  връзка от противоправното деяние. В тази връзка следва да се подчертае, че експертното заключение като преповтарящо описаните в медицинската документация симптоматика  не допринася за  установяване на  конкретните болки  и страдания, твърдени  като  търпени от ищеца. При обследване наличието на този елемент от фактическия състав първоинстанционния съд е следвало при анализа  на  събраните по делото доказателства  да коментира обстойно конкретните обстоятелства, касаещи броя, характера на увреждането и да отграничи конкретните болки и страдания, причинени от всяко едно  от установените посредством медицинските  документи увреждания и изхождайки  от  това да прецизира  и прецени  какъв е  интензитета на търпените болки, страдания и неудобства след което и при съобразявайки на принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, базирайки се на общите правови норми и вътрешното убеждение, да определи  справедлив имуществен еквивалент за неимуществените вреди. Доколкото първоинстанционния съд е  приел като  установено  от фактическа  страна, позовавайки  се  на свидетелски показания, че П., не е споделял за болки, за необходимостта от почивка и не е спазвал предписания домашен режим в определената му продължителност, както  и че ищецът и свидетелката са излизали почти ежедневно в дните след инцидента, ходили са на вечерна сватба, на която са присъствали повече от шест часа, шест дни след инцидента и др. установени по делото действия и постъпки на претендиралия обезщетение, то СлРС е следвало да достигне до извода, до който  достигна състава  на въззивния съд, а именно, че не са налице доказателства за вредата /като елемент от сложния фактически състав на деликтното основание / и нейната изразимост в конкретни болки, страдания и неудобства, твърдени  като  търпени от ищеца.

Поради констатираната липса на един от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, /съставен от елементи по отношение, на които закона изисква да са кумулативна даденост,без да е необходимо да се изследва дали са налице останалите елементи/, този  състав  на въззивния съд е мотивиран и приема,че не  са  били налице условията на закона за уважаване на исковите претенции на ищеца и като  недоказани по основание е следвало да бъдат отхвърлени. Така формираният от  въззивния  съд извод налага отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение, като  незаконосъобразно.

За пълното в  обосновката във връзка с релевирано в  жалбата оплакване, следва  да  се  подчертае, че ако от въззивния съд бе установено наличието на всички елементи на деликатния състав, то направеното възражение за предизвикващо поведение от страна на пострадалия дало отражение върху деликтният резултат, нямаше да е със същата мотивировка и правен извод, като даденото от първоинстанционния съд, тъй  като, изначално се констатира от  този  съдебен състав ,че по делото са били налице условията за приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, тъй като има събрани  доказателства, сочещи, че поведението на ищеца е съпричинителско на увреждащия резултат. По правило този принцип при деликта налага деликвента да понесе в тежест обезщетение, съответно на причинените от него вреди, като по отношение на увредения принципът изисква той да понесе в свой риск тази част от вредите, за които е допринесъл с поведението си. Тъй като в изложението  по - горе  е обоснован изхода  на настоящото  произнасяне, то  СлОС  не  счита за нужно да  навлиза в конкретика при обсъждане на фактите и обосноваване  основателността  на  направеното възражение  за  съпричиняване.

По тези  съображения се приема, че не са били налице условията на закона за уважаване на предявения от ищеца иск, което обосновава наличие на основание за отмяна на решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част, поради материалната  му  незаконосъобразност.

 Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена, а решението в обжалваната част  - отменено. Вместо него следва да се постанови друго, отхвърлящо неправилно уважената част от исковата  претенция на  ищеца като  неоснователна.

С оглед изхода от произнасянето и направените искания от двете страни за  присъждане  на  разноски, отговорността за тях трябва да се преразпредели по правилата на процеса. -За двете инстанции, на въззивника се следват разноски, изчислени като възлизащи общо на сумата 726.50 лева. От тях СлРС е  присъдил, съобразно уважената от него част от иска сумата 160 лева. Това  налага  решението в  тази му част  да  бъде изменено, чрез увеличаване на размера на  присъдените от СлРС разноски, със сумата  566.50 лева – т. е от 160 лева на  726.50 лева, явяващ се,  следващия се и  доказан като  дължим на ответника-въззивник, размер  на  разноски за двете инстанции.

 Въззиваемата страна, по правилата на процеса понася разноските си за двете  инстанции, така както са  направени.

По правилото на чл. 280, ал.2 от ГПК, и с оглед цената на иска, която е 5 000 лева, настоящото въззивно решение се явява окончателно, тъй като не подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на  РБ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И  :     

                                      

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 326 от 05. 05. 2011 година, постановено по гражданско дело № 6693 по описа на СлРС за 2010 година, В ЧАСТТА с която по искова претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД , И.В.К.  е осъден да заплати на П.Д.П. сумата 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 19.10. 2010 година в гр. Сливен, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането - 19.10.2010 година до окончателното изплащане на главницата.

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 326 от 05. 05. 2011 година, постановено по гражданско дело № 6693 по описа на СлРС за 2010 година, В ЧАСТТА с която  И.В.К.  е осъден да заплати на П.Д.П. сумата 203 лева  /двеста и три лева/, представляваща направени по делото на СлРС разноски, съобразно на уважената част от исковете и ВМЕСТО НЕГО

 

                                                П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от П.Д.П. срещу  И.В.К.  иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД , В ЧАСТТА, относно сумата 1000 лева /хиляда лева/, обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 19.10. 2010 година в гр. Сливен, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането - 19.10.2010 година до окончателното изплащане на главницата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ИЗМЕНЯВА първоинстанционно решение № 326 от 05. 05. 2011 година, постановено по гражданско дело № 6693 по описа на СлРС за 2010 година, в частта с която П.Д.П., с ЕГН **********,*** *-*  е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на И.В.К., с ЕГН **********,*** *-*,  сумата от 160 лева, представляваща направени по делото на СлРС разноски, съразмерно с уважената част от иска като я УВЕЛИЧАВА от сумата 160 лева /сто и шестдесет лева /на сумата 726.50 лева /седемстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делата пред двете инстанции разноски.

 

В останалата част първоинстанционно решение № 326 от 05. 05. 2011 година, постановено по гражданско дело № 6693 по описа на СлРС за 2010 година не  е обжалвано  и  е  влязло в законна  сила.

 

Решението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

                                                                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.