Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 28.09.2011 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и осми септември през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 346 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 84/20.05.2011 г. по гр.д. № 27/2011 г. на НзРС, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от въззивника против въззиваемото дружество искове за заплащане на неплатени трудови възнаграждения, обезщетение за забава в размер на мораторната и законовата лихва и неплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба, и са присъдени такси и разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното  производство и с нея се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Въззивникът твърди, че  съдът е приел за действителни представените от ответника РКО, но те не отговаряли на изискванията на ЗСч и не доказвали плащане на сумите. Неправилно съдът ги е счел за разписки, тъй като липсвал подпис на лицето, извършило твърдяното плащане. Заявява също, че съдът неоснователно е дал вяра на заключението на вещото лице, без да е събрал поисканите от въззивника като доказателства ведомости и трудово досие. Изводите на РС се градели върху недействителни писмени доказателства и предположения за плащане. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което уважи напълно исковите претенции, с оглед допуснатото в първата инстанция изменение на размерите им. Не е направено искане за разноски.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият не е подал писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна на тази въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК  поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за тази инстанция. Прави  искане за събиране на нови доказателства, което съдът е отхвърлил поради липса на условията на чл. 266 от ГПК с мотивирано определение, държано в о.с.з.

В с.з. за въззиваеото дружество, редовно призовано, се явяват процесуални представители по закон, които оспорват въззивната жалба и искат тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Молат първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не са претендирали разноски. Поискали са събиране на допълнителни доказателства, като искането не е било уважено поради настъпила преклузия.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,  настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивните жалби оплаквания са неоснователни.

Главните претенции на ищеца са за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за три месеца и неплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ. Ответникът ги отблъсква чрез насрещно твърдение за изпълнение чрез плащане, като за обезщетението и възнаграждението за м. 08.10г. заявява, че са платени преди завеждането на исковата молба, а останалите трудовите възнаграждения – в хода на първоинстанционното производство. Тежестта на доказване на тези положителни факти лежи върху него като работодател и за установяването им той е представил писмени частни документи – четири броя РКО, съответно от 13.10.2010г., 18.10.2010г. и 2 бр. от 31.03.2011г.

Акцесорните претенции са за лихва за забава до предявяването на иска, от тях ответникът също  се брани с правопогасително възражение за плащане по време на процеса чрез пощенски запис, за който представя разписка.

Основните възражения на въззивника-ищец са, че съдът неоснователно е приел за годни доказателствени средства, установяващи плащането, представените РКО и заключението на счетоводната експертиза, без да е събрал като доказателство ведомостите и трудовото му досие.

Действително тези РКО, събрани по делото, не отговарят на изискванията на ЗСч, тъй като в тях липсват реквизити, които да ги направят счетоводни документи, притежаващи придаденото им от правната норма доказателствено значение. Правилно, обаче, решаващият съд е приел, че независимо от това, те представляват по смисъла на ГПК писмени частни свидетелстващи документи, носещи подписа на оспорилата ги страна. Те удостоверяват плащането на посочените в тях суми, тоест представляват разписки, издадени от получателя, и имат материална доказателствена сила относно тези факти. Тя не е разколебана и оборена чрез годни доказателства с равна или по-голяма доказателствена стойност, въпреки откритата процедура по оспорване. Оспорилата документите страна, въпреки, че носи тежестта на доказване, не е ангажирала надлежни доказателства за опровергаване автентичността или съдържанието им. Поради това съдът счита, че плащане на описаните суми е извършено и паричното задължение е погасено. Заключението на вещото лице само подкрепя този извод, а въззивникът не го е оспорил своевременно пред районния съд, което преклудира възможността да стори това пред въззивния. Личното трудово досие на работника не е доказателствено средство, годно да установи релевантни факти, доколкото в него не се съдържат документи, касаещи текущото изпълнение на задълженията на двете страни по трудовия договор. Също неоснователно е искането за прилагане на ведомостите, тъй като именно това е била задачата на експерта – да опосреди възприятието на съда на тези документи и да извърши вместо него проверка, тъй като разполага със специални знания в тази област. Но, както се посочи, независимо от наличието или липсата на подпис на работника във ведомостта, разписките, носещи неговия подпис са достатъчни, за да се приеме валидно плащане точно на тези суми, предмет на настоящия спор. След като това е признат от правната норма способ за освобождаване от паричното задължения на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение и други обезщетения, с доказване на осъществяването му ответникът е блокирал основателността на претенциите.

Обстоятелствата дали РКО са изрядни от счетоводна гледна точка и дали са надлежно отбелязани в касовата книга на дружеството извършени плащания, не се отразяват на правоотношението между страните и не правят реалното изпълнение на паричното задължение недействително. Те могат да са от значение за друг вид отношения между ответния търговец и съответните органи и институции, които не са предмет на разглеждане в настоящия спор.

По отношение на лихвите за забава изтекли до предявяването на иска не се спори, че плащане е извършено в хода на порцеса.

Така, след като всички задължения на ответника са били изпълнени, исковете се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхварлени.

Ето защо, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

Тъй като ищецът не е предприел своевременно адекватни процесуални действия за десезиране на съда веднага, щом исковете са станали неоснователни по време на производството, той следва да понесе отговорността за разноските. Първоинстанционният съд ги е присъдил в тежест на ответника, но тъй като в тази част жалба няма, по отношение на тях решението е влязло в сила и въззивният съд не може да пререшава този въпрос. С оглед изхода на процеса в тази инстанция отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 84/20.05.2011 г. по гр.д. № 27/2011 г. на НзРС.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5000 лв.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: