Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   227

гр.Сливен, 08.11.2011г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                             мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия  СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 347 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на 196 и сл. от ГПК / отм. /

Образувано е по жалба на Община Нова Загора срещу решение № 85 от 19.05.2011 година, постановено по гражданско дело № 691 по описа на РС - Нова Загора за 1995 година, с което в производство по чл. 278 и сл. от ГПК /отм./ е допусната делба на находящ се в гр. Нова Загора, поземлен недвижим имот, с площ от 896 квадратни метра, с идентификатор 51809.501.1100, с начин на трайно ползване – комплексно застрояване, при съседи: 51809.504.5241, 51809.501.1099, 51809.501.1101, 51809.501.5201, и първи и втори етажи на южното крило от триетажна административна сграда, находяща се в южната част на гореописания поземлен имот, между М.Т.Н. ***  Загора, при квоти 4/5 идеални части за М.Т.Н. ***.  

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивника - Община Нова Загора. Във въззивната жалба от една страна се релевират оплаквания за не валидност на решението, и от друга такива, обосноваващи оплаквания за необоснованост и неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила.Посочва се, че първоинстанционното решение е постановено при непълното на доказателствата. Акцентира се на  факта, че в обжалвания съдебен акт не съществува никакво обсъждане, нито на доказателствата по делото, нито  на  твърденията на страните и съществените им доводи.- От мотивите на първоинстанционното решение не било възможно да се разбере на какво основание и по какви съображение първоинстанционния съд е достигнал до правните си изводи за допускане на само част от процесната сграда до делба. Липсата на обосновка на изводите до който първоинстанционния съд е достигнал, се изтъква като причина, поради която не  е възможно въззивния съд да проконтролира и прецени дали изводите му са правилни или не. Поради това въззивника счита, че фактическата липса на мотиви на обжалваното решение се явява особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Наред с това искане, обосновано с оплакването за липса на  мотиви е поискана отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново от въззивния съд, с което да бъде допусната  делба на  цялата административна сграда.

В съдебно заседание въззивникът - Община Нова Загора не се представлява от  представител или пълномощник. Становище  по същество  няма изразено.

Въззиваемият, редовно призован в съдебно заседание се явява лично и се  представлява от пълномощник. Оспорва изцяло въззивната жалба и моли за отхвърлянето й. Конкретните си съображения за правените оспорвания на  въззивната жалба е изложил в депозиран към делото писмен отговор.

От въззивния съд се иска да постанови решение, потвърждаващо обжалвания съдебен акт, който от тази страна се възприема като правилен и законосъобразен.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 198 и чл. 199 от ГПК/отм./, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 209, ал. 3 от ГПК /отм./, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение не е валидно, респ. релевираното  като  първо  оплакване  във въззивната жалба  се  явява  основателно.

Този  извод  на  въззивния съд  е обосновава чрез следните съображения:

Легално законово дефиниране на понятието за нищожност на решението липсва, както в отменения ГПК - чл. 209 ГПК (отм.), така и в действащия по настоящем ГПК - чл. 270, ал. 1 ГПК, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Нищожният съдебен акт е засегнат от най-тежката форма на порочност, поради което заинтересованата страна може да релевира нищожността на съдебното решение и чрез възражение, а при обжалване съдът следи служебно за валидността на акта.

При мотивиране на иска за делба първоинстанционния съд е  изложил само следната фрази: „Искът за делба е основателен и доказан и следва да се уважи. ВКС с постановеното горецитирано решение по ревандикационния иск е предрешил и делбения спор. Настоящото решение следва изцяло да се основава на решението на ВКС относно страните, предмета и законовите квоти, при които следва да се допусне настоящата делба и в този смисъл е напълно формално. Страните не спорят по това и нямат възражения” - Този израз не е редовно мотивиране на съдебното решение, както изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ГПК/отм./. Към всяко решение трябва да се изложат мотиви, в смисъл съображения, които да сочат какви фактически констатации прави съдът и въз основа преценката на какви доказателства, а също така как прилага към тях правната норма. Ако различните източници на доказателства индицират или дават  различни сведения за едни и същи факти, трябва да се посочи кои от тях се възприемат и кои се отхвърлят, наред с което да се обясни защо става това. Това първоинстанционния съд, сезиран с иск за делба не е направил. Общата фраза, че решение на РС –Нова Загора е напълно формално и следва изцяло да се основава на решението на ВКС относно страните, предмета и законовите квоти, при които следва да се допусне настоящата делба, без да се изложат каквито и да е съображения за крайния извод на съда, не означава мотивиране на съдебния акт и в същност е липса на мотиви. И това е така, защото не могат да се проверят законосъобразността, обосноваността и правилността на решението. Не е ясно обсъдени ли са всички източници на доказателства, имащи значение за определяне на делбената маса, субектите между който следва да  се извърши делбата, т. е кой са съделетелите, от какво произтича правото им на собственост и докъде се  разпростира и при какви условия се определя размера на квотата  от  правото  на  собственост  на всеки от призованите до делба на процесния имот. Досежно последния липсва точна индивидуализация и не  е ясно защо се допуска  делба на част, а не на целия имот.

Като не е мотивирал решението си, районния съд е допуснал съществено нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК/отм., затова решението му следва да се прогласи, чрез обявяването му за нищожно на основание чл. 209, ал. 2 от  ГПК/отм./ и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Ръководен от изложените съображения, съдът

                                      

                                           Р   Е   Ш   И  :

 

          ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО  решение 85 от 19.05.2011 година, постановено по гражданско дело № 691 по описа на РС - Нова Загора за 1995 година

  ВРЪЩА делото на  РС - Нова Загора за ново разглеждане от друг съдебен състав.

          Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                  

                                                                                   2.