Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N224  

 

гр. Сливен, 20.10.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

 ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  350  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 66/16.05.2011г. по гр.д. № 1093/2010г. на Новозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, район К.С., бул. „Ч.В.” № * ЕИК 121130788, представлявано от С. Х. *** Загора иск за заплащане на сумата от 1350,51 лв., включваща сумата от 1068,03 лв. и сумата от 282,48 лв., представляваща мораторна лихва като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба, подадена от ищеца се твърди, че посоченото решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Доказан е механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите  щети. Доказано е наличието на валидно сключена застрахователна полица по застраховка „Каско” и обстоятелството, че застрахователят е покрил вредите, дължащи се на повреждане на вещта. Поради това застрахователят встъпва в правата на пострадалия и има право да претендира заплатеното на основание на чл. 213 от КЗ. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията.

В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В с.з.  за въззивника не се явява представител.

В с.з. за въззиваемата страна  се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на исковете.

        Жалбата е основателна.

        За да отхвърли иска като неоснователен и недоказан районният съд е приел, че не е била открита процедура по оспорване на писмени доказателства, представени от ищеца в подкрепа на твърдението му и че същите не следва да се включват и да се вземат предвид като доказателства. Приел е, че не може да се установи точното място на ПТП, какъв е бил размерът на дупката и е налице основателно съмнение, че произшествието е станало на друго място. Съдът е изразил съмнение относно факта, че екип на РУ „Полиция” е посетил мястото на произшествието. В протокола не са били посочени свидетели-очевидци и липсва регистрационен номер на протокола.

        Към делото обаче е приложена и изпратена от РУ „Полиция” –Н.З. преписка  във връзка със съставен протокол за ПТП  № 821375, издаден на 11.12.2007 г., който протокол е с вписан регистрационен номер и в който е отбелязано, че причините за ПТП са: „при управление на МПС  навлязло в локва с дупка в платното за движение, при което деформира гума с джанта”. Освен това е приложена и докладна записка от наряда, който е посетил ПТП и от която е видно, че в 15.30 ч. е посетено ПТП с такъв автомобил. Изготвено е било и заключение от вещото лице, в което се сочи, че уврежданията на лекия автомобил отговарят да са получени по описани в протокола за ПТП начин и приема съществуването на причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията по автомобила.  Поради това като е направил обратния извод, а именно че не е доказано вредите по автомобила да са настъпили вследствие на ПТП, описано в протокола, съдът е достигнал до незаконосъобразен извод.

        Предявеният иск е с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД – регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната община.

За да бъде уважен така предявения иск,който е допустим, на първо място ищецът е следвало да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

        От представените по делото пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и водача на увредения лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. От представените по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че е заплатена стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице. Няма данни, както и твърдения, ответникът да е заплатил тази сума на застрахователя.

        Касае се за ПТП на улица в гр. Н.З., стопанисвана от Община – Н.З., поради което искът се явява основателен. Действителният размер на щетите по автомобила възлизат на стойност от 1068.03 лв. и до този размер искът следва да бъде уважен, ведно с претенцията  за мораторна лихва за периода  от 01.10.2008 г. до датата на подаване на исковата молба – 16.12.2010 г. , както и за законната лихва върху главницата,  считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

        С оглед изхода на процеса на въззивника – ищец следва да бъдат присъдени и направените разноски за двете инстанции.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 66/16.05.2011 г. по гражданско дело № 1093/2010 г.  на Новозагорския районен съд изцяло,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Община – Н.З. гр. Н.З., ул. „П.Е.” № *, представлявана от кмета Николай Грозев ДА ЗАПЛАТИ  на  „Лев Инс” АД , със седалище и адрес на управление – гр. София, район „К.С.”, бул.”Ч.В.” № *-Д, ЕИК 121130788, представлявано от изпълнителния директор С. Х. С. сумата от 1068.03 лв. /хиляда шестдесет и осем лева 0.03 ст./  главница ведно със сумата 282.48 лв. , представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2008 г. до 16.12.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2010 г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА –Н.З. гр. Н.З., ул. „П.Е.” № *, представлявана от кмета Николай Грозев да заплати на  „Лев Инс” АД , със седалище и адрес на управление – гр. София, район „К.С.”, бул.”Ч.В.” № *-Д, ЕИК 121130788, представлявано от изпълнителния директор С. Х. С. сумата 250 лв., представляваща направени по делото разноски.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: