Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 223

 

гр. С., 20.10.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 356  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 428/18.05.2011г. по гр.д. № 1691/2010г. на Сливенският районен съд, с което е прието за установено по отношение на ответника Н.Д.К. при участието на трето лице – помагач Т. Д. Д., че М.Н. З., Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н. са собственици на недвижим имот – сграда в гр. С. с идентификатор 6733.520.83.5. със застроена площ 20 кв.м. с административен адрес – гр. С., ул. „Ж.В.” № *, подробно описан по граници. Със същото решение е осъдена ответницата да заплати на ищците направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство и е обжалвано решението в частта за разноските като се твърди, че то е неоснователно и завишено. Делото не представлява фактическа сложност и изключителна трудност. Било е направено признание по иска, а предвиденото адвокатско възнаграждение е в пъти повече от указаното в Наредбата. Поради това се иска отмяна на решението в тази част  постановяване на ново, с което да бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор. В него се твърди, че решението в неговата атакувана част е правилно и законосъобразно. Възнаграждението е изплатено въз основа на договор за правна помощ и самото адвокатско възнаграждение е в съответствие с Наредба № 1/2004 г. Съгласно §2 от Наредбата присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в Наредбата. Поради това се иска да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба.

 

В с.з.  за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

      Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.1 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. В случая размерът на минималното възнаграждение се определя на основание на чл.7 ал.2 от наредбата и е в размер на двеста лева плюс шест процента за горницата. Страните са уговорили възнаграждение в размер на шестстотин и петдесет лева, което е под трикратния размер на посоченото в наредбата минимално възнаграждение. В случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба – параграф 2 от допълнителните разпоредби.. Следователно в случая е налице уговорено възнаграждение, което не надхвърля трикратния размер на посоченото в наредбата минимално възнаграждение. Поради това жалбата се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 428/18.05.2011г. по гр.д. № 1691/2010г.   на Сливенския районен съд в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА Н.Д.К. ЕГН ********* *** да заплати на М.Н.З. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща разноски пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: