Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 12.10.2011 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на дванадесети октомври през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. К. КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 359  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на трето лице – помагач на страната на ответника, против първоинстанционно решение № 28/10.03.2011г. по гр.д. № 851/10г. на НзРС, с което е осъден прекият причинител да заплати на увреденото лице обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена средна телесна повреда – трайно затрудняване на звиженията на десен горен крайник /счупване на лъчевата кост на дясната ръка/, в резултат на ПТП от 04.03.2010г., и обезщетение в размер на 161, 55 лв. за причинени имуществени вреди от същото увреждане, изразяващи се в направените разходи за преглед, лечение, закупуване на медикаменти и пътни разходи, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху общата сума от 5 161, 55 лв. от датата на деликта – 04.03.2010г., до окончателното изплащане, и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът е застрахователно дружество, с което ответникът е имал сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, действал към релевантния момент, и по искане на ответника е бил привлечен и конституиран в процеса като трето лице помагач, на страната на ответника.

С въззивната си жалба дружеството-въззивник атакува цитираното решение, като твърди, че то е частично неправилно – по отношение на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за които счита, че са определени в завишен размер. Заявява, че съдът едностранно е обсъдил събраните доказателства и е приел за справедливо обезщетение в прекомерен размер. Счита, че с оглед доказаните по вид, степен и продължителност неимуществени вреди, справедливото им обезщетяване следва да бъде в размер на 3 000 лв. Поради това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение за сумата над 3 000 лв. до присъдения размер от 5 000 лв., и отхвърли иска за тази разлика. Не е претендирал разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна – въззиваемата-ищца пред РС, е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Развива съображения, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при безспорно доказана фактическа обстановка и преценката на съда е обективна, почива на съответстващите материалноправни разпоредби и на основния правен принцип на справедливо обезщетяване на всички преки вреди, заложен в тях. Поради това моли въззивния съд да потвърди обжалваната част на решението и присъди разноските за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за тази фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Другият въззиваем – ответник пред РС, не е подал писмен отговор или насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. първата въззиваема – ищца в първоинстанционното производство, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител по пълномощие, който да изрази становище.

В с.з. вторият въззиваем – ответник в първоинстанционното производство, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразявал становище.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд и въвежда съдебното решение на първоинстанционния съд по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Те касаят единствено размера на обезщетението, определен от съда за възмездяване на причинените от прекия извършител на деликта неимуществени вреди.

Тъй като този вид вреди сами по себе си са без паричен или друг имуществен еквивалент, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването им да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието.

Така в случая, предвид вида на претърпяната травма, характера, степента и продължителността на търпените от ищцата дискомфорт, неудобства, физически болки и страдания, които са надлежно доказани с годни, допустими и относими доказателствени средства, съдът намира, че сумата от 5 000 лв. представлява максимално справедливият паричен еквивалент за обезщетяването на тези неимуществени вреди, и за тази сума искът следва да бъде уважен.

Поради това тази претенция се явява изцяло основателна.

     Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

В необжалваната част решението на НзРС е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени, първата въззиваема е претендирала, но не е доказала направени  разноски за тази инстанция, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 28/10.03.2011г. по гр.д. № 851/10г. на НзРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

 

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

                   

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: