Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 205

гр.Сливен, 11.11.2011 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: П. СВЕТИЕВА

                                                        мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

                                         

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 362 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично като незаконосъобразно и неправилно, решение № 421 от 30.05.2011 година, постановено по гражданско дело № 965/2011 година по описа на  Сливенски районен съд, с което произнасяйки се по претенция с правно основание чл. 127,ал. 2 от СК, първоинстанционния съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете на майката, при която то ще живее. Постановил е семейното жилище да се ползва от нея и детето. Със същото решение е определен в полза на ответника режим на лични контакти и отношения с детето, като първия е осъден да заплаща за малолетния си син, посочения в решението размер на издръжка, а в останалата част до пълния претендиран размер, този искова претенция е отхвърлена като неоснователна. Като неоснователен е отхвърлен и иска за  заплащане на издръжка за минало време, относима за периода от 01.10.2010 година до 23.02.2011 година.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, обжалваща го в частта, касаеща определения режим на лични контакти и отношения с детето, както и в частта, с която исковите претенции за издръжка, в това число и за минало време са отхвърлени като  неоснователни. Въведени са аргументирани оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части. Въззивницата счита, че определеният режим за осъществяване на лични контакти между бащата и детето, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа с преспиване е крайно разширен и не би бил в интерес на детето. Посочва, че по делото са налице данни, от които може да се направи извод, че бащата на детето, родено от фактическото им съжителство, не само че не би могъл, но и не желаел да се вижда с него. Намира, че съдът чиито  акт атакува се е ръководил единствено и само от правата, желанията, исканията на бащата, без да анализира и отчете правата на детето, условията, които трябва да му се осигурят за едно обичайно детство. Счита, че съдът не е отчел и факта, че всеки по - дълъг контакт с бащата на детето би осигурил повече време то да бъде настройвано срещу нея, като негова майка и срещу сестричката, както и че по-дългите контакти ще доведат и до по - дълъг период за манипулиране, и че осъществяването на такива манипулации точно в тази възраст на децата, е особено удобен. Намира, че не е в интерес на детето да остава при бащата по два дни с преспиване, тъй като това би му се отразило много неблагоприятно, последиците от което ще се проявят не веднага, а след година, две или повече, поради което моли да се отмени решението в тази част, като се постанови друго по същество, уважаващо претенциите и за  ограничаване на режима за лични контакти.

 Досежно обжалваната част за размера на определената с решението на РС издръжка, моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване от  въззивния  съд  на  съдебно  решение, с  което  тази  искова  претенция да се уважи  в  пълния претендиран с исковата молба размер. Обосновава оплакването си за незаконосъобразност, като  посочва, че към момента на подаване на въззивната жалба  бащата на детето работел в къмпинг „ Каваците „ гр. Созопол като готвач и размера на получаваното от него трудово възнаграждение възлиза на 1 500 лева, поради което счита, че въззиваемият- ответник може да заплаща и то без затруднение, търсения размер на издръжка.

Обжалва решението в частта, с която РС е отхвърлил искането и за изплащане на издръжка за минало време, за периода от 01.10.2010 година до 23.02.2011 година. Счита, че първоинстанционния съд необосновано, на основание показания на един свидетел, установява факта на плащането на издръжката за претендирания период. Посочва, че ответникът не е оспорил периода, за който се твърди, че не е плащал издръжка, а само е твърдял, че я е плащал. Имайки  предвид това,  моли въззивния съд, приемайки за не оспорено твърдението, че периодът за минало време, през който не е плащана издръжка е 01.10.2010 - 23.02.2011 година - да отмени решението в частта, с която е отхвърлено искането и за заплащане на издръжка за минало време,като  се  постанови ново от въззивния съд, с което тази искова претенция да бъде уважена в претендирания  размер.

Във въззивната жалба  са направени искания, по които въззивния състав на СлОС  се е произнесъл.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемия е депозиран писмен отговор, в който се прави оспорване на всяко едно от релевираните в жалбата оплаквания за  неправилност  на  първоинстанционното  решение  в  обжалваните  му  части, като се излагат конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на всяко едно от тях. От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да потвърди решението на СлРС в обжалваните му части, като  правилно и законосъобразно.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът – П.И.Р., се явява лично и се представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК. Въззивната жалба се поддържа и се иска от съда да я уважи. Подробни  съображения се излагат в депозираната по делото писмена защита.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, ал. 1 от ГПК. Считайки релевираните в жалбата оплаквания за несъстоятелни, въззиваемия претендира за  потвърждаване  на първоинстанционното решение  в  обжалваните му. Претендира  се  за  присъждане  на  направените  по делото разноски.

След докладване на жалбата от страните не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните пред инстанциите доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Този съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба, като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права, правна квалификация на исковите претенции.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите и неподлежащи на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Надлежно им е връчил преписи от писмения си доклад и им е осигурил в хода на процеса пълна и равна възможност за участие и защита. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми. Обсъдил е обстойно всяко от въведените  отбранителни възражения, съблюдавайки стриктно разпределената от него правилно доказателствена тежест и по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Същите като  изцяло споделени и от въззивния съд е безпредметно да бъдат повтаряни, предвид ползваната от настоящата инстанция правна възможност по чл. 272 от ГПК.

За пълнота на настоящото произнасяне и с цел опровергаване  на релевираните  в  жалбата оплаквания, следва да се отбележи, че съображенията на въззивницата,  изложени като обосновка на оплакванията в жалбата не се споделят от този въззивен състав на СлОС. Съображенията за това се налагат, от една страна при отчитане на  характера на производството и наложителното при този вид искови претенции, съобразяване на интересите на детето, а от друга едностранчивите и не подкрепени  с  доказателства съждения на жалбоподателката. В производства като настоящото, налагащо съда да  реализира дължимата съдебна  администрация се  цели обезпечаване в пълна мяра правата и законните интереси на детето на  страните, но без това да води до ненужно ограничаване и/или накърняване правата на която  и  да  е от страните. Именно  поради обезпечаване на този интерес, при отчитане на правата на всеки от родителите на лични контакти и  отношения на  детето от  една  страна, а от друга при съобразяване, че по  силата на присъдено нещо, упражняването на родителските права е  предоставено  на  майката, то право на бащата е да разполага с режим на лични отношения и контакти с детето, което право е свързано с правото на детето  на лични контакти и отношения с всеки един от родителите си. На тази база и като се има предвид пола на детето и неговата възраст, неминуемо се наслагва извода, че определения режим на лични контакти и отношения на бащата с детето не е разширен, противно на становището на въззивницата, а е напълно удачен - както  житейски  така  и юридически  издържан. Имайки в предвид, че оплакванията на въззивницата се базират на  предположения за бъдещо неблагоприятно влияние на бащата спрямо детето, противно разрешение би било едностранчиво и като такова би довело не само до накърняване в смисъл на ограничаване правата на другия родител, но и до непрецизно обезпечаване на най - добрия интерес на детето И., което се намира във ранна детска възраст и макар към момента родителското съдействие на бащата да не е много търсено, то за в бъдеще се очаква да нарасте и заради което и с цел да  се запази връзка син –баща не би следвало да се поставят исканите ограничения в режима на лични контакти  и отношения. Съобразява се също, че по правило режимът на лични контакти  и отношения на родител с дете, който съдът определя, цели да не допуска отчуждение на детето от който и да е родител. От изложено се налага извода, че определеният от СлРС режим на лични контакти и отношения на бащата с детето е адекватен, респ. не е разширен, от където следва, че решението в тази обжалвана част е правилно и като  такова следва да бъде потвърдено.

Релевираните  в  жалбата оплаквания за  неправилност на решението в частта за  издръжката също не се споделят от съда, тъй като първоинстанционния съд въз основа  на събраните по делото доказателства правилно е определил размера на издръжката за напред, като се е съобразил с доказаните нужди на детето и възможностите на задължения да я дава родител. Събраното по делото от въззивния съд доказателство, въвежда допълнителен аргумент в подкрепа правилността на първоинстанционното  решение в частта, касаеща дължимия размер на издръжка, тъй като касае за прекратен  в хода на въззивното производство срочен трудов договор, от който е видно, че реализирания за срока на договора трудов доход е многократно по - нисък от  твърдения от  ищцата и макар и по - висок от приетата от РС база /МРЗ/, като временен и  непостоянен, не се отразява и не сочи на по - големи възможности на задължения да  дава издръжката родител. Анализът на събраните по делото доказателства, сочат на  правилност и обоснованост на решението и в частта, с която исковата претенция за  присъждане на издръжка за минало време, включваща периода от началото на  фактическата раздяла до подаване на исковата молба, тъй като чрез тях се установява  и  доказва, че за този период бащата е осигурявал средства за издръжка на детето. Тъй като няма ангажирани доказателства, от които да се прави обратен извод, то следва, че тази искова претенция е неоснователна и като такава правилно е била отхвърлена  от първоинстанционния съд.

 При констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение  в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

В останалите части решението на СлРС, не е обжалвано от страните и е влязло  в  законна  сила.

С оглед изхода  на  делото  и  по правилата на процеса  въззивникът, следва  да понесе своите разноски  така  както  ги  е  направил.

По правилата на процеса на въззиваемата страна, следва да се присъдят, поисканите и доказани  като направени разноски  за пред въззивната инстанция в размер на 135 лева, които въззивника  следва  да  бъде  осъден да заплати.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 421 от 30. 05. 2011 година постановено по гражданско дело № 965 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година в обжалваните му части.

 

ОСЪЖДА П.И.Р., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д., с ЕГН ********** *** *-*-*, направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 135 лева /сто тридесет и пет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.