Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 222

 

гр. Сливен, 21.10.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  364  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 214/28.01.2010г. по гр.д. № 301/2009 г. на Новозагорския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н.Т.П. срещу П.П.П. иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2583 лв., представляваща главница от 2 000 лв. и мораторна лихва от 583 лв. по договор за покупко-продажба от 23.03.2009 г.

Въззивната жалба е подадена от ищеца и в нея се твърди, че изводите на Районния съд не са обосновани. Ответникът в отговора на исковата молба не е отрекъл, че между страните съществува облигационна връзка, свързана с продажбата на 31 бр. свине. Ответникът бил дал показания пред полицейски служители именно за наличието на задължението към ищеца, които не оспори. Поради това напълно са доказани твърденията за неизпълнение на неформалния договор за продажба. Доказано е, че той е платил само една част от цената и че все още не е изплатил сумата от 2000 лв. Твърденията на ответника за пълно погасяване на суми са голословни и той е следвало да докаже извършеното плащане. Иска се да се постанови решение, с което да бъде отменено решението на Районния съд и като се постанови друго, да бъде осъден ответника да заплати претендираните суми. Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за разпит на двама свидетели.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

С определение от 08.08.2011г. съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, които да бъдат водени от страната.

В с.з. въззивника се явява и чрез представител по пълномощие,  поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:

Въззивникът – ищец, в началото на 2007г. отглеждал и угоявал животни. Между него и въззиваемият – ответник, е имало установени отношения, свързани с продажбата и закупуване на свине. На 31.03.2007г. ответникът закупил от ищеца 31 броя свине, като била уговорена цена от 4 500 лева. След претеглянето и натоварването на животните ответникът заплатил на ищеца сумата от 500 лева и се задължил останалата част да заплати до седмица. След изтичането на този уговорен срок сумата не била платена на ищеца и той сезирал прокуратурата. В хода на извършената проверка от полицейските служители, ответникът - на 29.05.2007г., с пощенски запис платил сумата от 2000 лева. От този момент до настоящия не било извършено друго плащане.

На 23. 03.2009г. ищецът депозирал искова молба в районен съд – Бургас и е претендирал ответникът да му заплати остатъка от сумата – 2000 лева и сумата от 583 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2007г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва за забава от датата на предявяване на иска.. В срока за отговор ответникът е подал възражение за подсъдност и производството по делото пред БРС било прекратено, а самото дело изпратено на НЗРС. Пред този съд ответникът е депозирал писмен отговор, в който твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като те били изплатени. Не отрича закупуването на 31 броя животни, както и че е платил при предаването сумата от 500 лева, а после заплатил със запис още 2000 лв. Заявява обаче, че в края на 2008г. е заплатил и остатъка от 2000 лв., но за това не била изготвена разписка. По повод на това производство е постановено атакуваното решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н.Т.П. срещу П.П.П. иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2583 лв., представляваща главница от 2 000 лв. и мораторна лихва от 583 лв. по договор за покупко-продажба от 23.03.2009 г Основният мотив на съда е, че не се е установило наличието на валидно сключен договор, което води до недоказаност на претенциите.

Въз основа  на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        Жалбата е основателна.

   Не е спорно, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на определено количество животни с определена продажна цена. По това обстоятелство в хода на производството в двете инстанции спор не е съществувал. Съществува такъв спор по отношение на факта, че част от получените от ответника, като купувач, стоки не са били заплатени. В тази връзка съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, съобразно събраните доказателства, изразеното становище от страните и в съответствие с разпоредбите на  ГПК. Задълбоченият, логичен и последователен анализ на допустимите и относими доказателства, сочат, че ответникът дължи на ищеца остатъка от стойността на закупените свине съобразно уговорената между тях цена. В случая се касае за неформален консесуален договор и писмената форма не е елемент от неговото съдържание, поради което установяването му може да стане с всички допустими от ГПК доказателства.

Съдът счита, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за покупко-продажба на животни – 31 броя свине. Договорът е двустранен, възмезден, неформален и консенсуален. В конкретния казус липсва писмена форма на договора, но съществуването на облигационната връзка се установява от събраните гласни и писмени доказателства. Съдът намира, че на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. второ от ГПК, характерът на правоотношенията между страните, видът на сделката и нейните елементи могат да бъдат установявани и чрез свидетелски показания, тъй като се касае за договор на стойност по-малка от 5 000 лева.

Договорът за продажба е валиден от момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която продавачът се задължава да прехвърли и относно цената, която купувачът се задължава да плати и от този момент страните са обвързани. По изключение за сключването на договора за продажба се изисква форма - когато предмет са недвижими вещи, моторно превозно средство и при продажба на наследство. В случая не е налице нито една от посочените хипотези и съдът приема, че между страните е възникнала облигационна обвързаност и всяка страна е длъжна да даде нещо на другата, за да се освободи, т. е. купувачът следва да плати цената, тъй като продавачът е предал стоката..

Съгласно разпоредбата на чл. 200 от ЗЗД плащането на вещта трябва да стане едновременно с предаването й, освен ако по свое взаимно съгласие съконтрахентите са дерогирали действието на тази диспозитивна законова норма и са уговорили нещо различно. В конкретния случай част от сумата е платена при предаването на вещите, а остатъкът е следвало да бъде платен в едноседмичен срок. Установи се, от събраните по делото пред тази инстанция доказателства, че не е била заплатена сумата от две хиляди лева. Следователно предявеният иск се явява не само основателен, но и доказан, поради което следва да бъде уважен. Като е постановил решение в обратния смисъл, районния съд е допуснал нарушение на материалния закон и решението, като неправилно, следва да бъде отменено.

С оглед на този изход на процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 357 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът: 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 214/28.01.2010г. по гр.д. № 301/2009 г. на Новозагорския районен съд изцяло като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА П.П.П. ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.П. ЕГН ********** *** сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща незаплатена част от цената по договор за покупко-продажба на животни от 31.03.2007 г.   и мораторна лихва от 583 лв. /петстотин осемдесет и три лева/ за периода от 31.03.2007г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от 2000 /две хиляди/ лева. считано  от 23.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА П.П.П. ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.П. ЕГН ********** *** сумата  357 лв./триста петдесет и седем лева/, представляваща направените по делото разноски за всички инстанции.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: