Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 10.01.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на ШЕСТИ ДЕКЕМВРИ  ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                    МЛ. СЪДИЯ : СИЛВИЯ ХАСЪРБАСАНОВА

 

При секретаря  И.К., като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов в.гр.д. № 369 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. П.Г., в качеството на пълномощник на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С. против Решение № 310/04.05.2011г. по гр.д. № 146/2011г. по описа на Сливенски районен съд.

Първоинстанционото решение е атакувано в ЧАСТТА в която е признато за установено по отношение на жалбоподателя и К.В.С. *** с адрес за призоваване гр.С., ул. ”Д.Ч.” № *, че НЕ ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. С. и адрес на управление бул. “С. К.” № *,  сумата  1 072,74 лв. /хиляда седемдесет и два лева,  седемдесет и четири ст./, от представляваща  стойността на  консумирана и незаплатена топлинна енергия   за  периода 01.10.1997 г -  30.03.2000 г., ведно със мораторна лихва в размер на 87.00 лв., и разноски в размер на 87 лв.

         В жалбата се сочи, че в тази си част решението е незаконосъобразно, като неправилно районния съд е дискредитирал заключението на вещото лице, въпреки категоричното му становище , че сумата се дължи.

         Моли съда да постанови решени е, с което да отмени атакуваното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постанови решение по същество, с което отхвърли предявения иск в обжалваната част. Претендира за направените по делото разноски на двете инстанции.

         В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

         Пред въззивния съд в с.з. въззивника редовно призован не се представлява от представител по закон или пълномощия.

 Въззиваемата страна в с.з. редовно призована не се явява, представлява от адв. И.Т. ***, която оспорва жалбата. Моли съда жалбата да не бъде уважена, като претендира разноски за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на решение, с което са отхвърлени предявени от нея искове. 

При извършената проверка, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Постановено е от компетентен районен съд, в законова форма и с него е отговорено на предявени искови претенции.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

По ч.гр.дело № 270/2000 г. на СлРС въззивникът “Топлофикация” ЕАД - Сливен се е снабдило с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание  срещу въззиваемата К.В.С. за сумата  1145,51 лв., за консумирана и незаплатена топлинна енергия,  ведно с мораторна лихва в размер на 114,61 лв., начислена до 20.12.2000 г. и законната лихва върху главницата, начиная от 21.12.2002 г. до окончателното изплащане и 25,20 лв. - разноски по делото.

             Въз основа на изпълнителния лист, издаден по реда на чл. 237 ГПК /отм./ по ч.гр.дело № 270/2000 г. на СлРС, е образувано изп. дело № 2133/2002 г. на държавен съдебен изпълнител при СлРС. Същото е образувано на 29.03.2002 г. и е прекратено на 19.02.2007 г., на основание чл. 330 ал. 1 б.”Д” ГПК /отм./ - поради непоискване от взискателя в продължение на 2 години да се извършат изпълнителни действия.

Между същите страни, за същото вземане, е образувано ново изпълнително дело № 201007680400008/2010 г. на ЧСИ М. М., с рег. № 768 и район на действие – СлОС с резолюция на ЧСИ от 07.01.2010 год.

Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на и връчена на 14.01.2010 г. По изп. дело е наложен запор върху лек автомобил СН 5220 СА собственост на въззиваемия.

Тези фактическите констатации съдът направи въз основа на  събраните по делото писмени доказателства, ценени като допустими, относими и  неоспорени от страните.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законен срок и с правен интересен от разглеждането й.

Разгледана по същество обаче същата се явява  ОСНОВАТЕЛНА.

Въззиваемия К.В.С. е предявил отрицателен установителен иск, с който е поискал да бъде признато по отношение на въззивника, че не дължи сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2422/2002 год. на СлРС, поради изтекла погасителна давност за процесното вземане и поради неправилно начисляване на дължимите суми в противоречие с нормативната база уреждащи този вид плащания.

          По този иск въззивника -  взискател по изпълнителното дело следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът- въззиваем – да изчерпи всички свои възражения срещу вземането. Това са всички възражения, които може да противопостави, включително възражението за изтекла погасителна давност, каквото е направено за цялото вземането.

         На първоинстанционото производство е приета и изслушана съдебно техническа експертиза, че въззиваемия е ползвал топлинна енергия само за отоплителни тела за имот в ж.к. „Сини камъни” бл.8 вх. А ап.4 по силата договор № 84/21.12.1993 год. сключен от пълномощник С пълномощно № 9151/29.11.1993 год., за което има неизпълнено задължение съгласно представената таблица към заключението на вещото /лист 35 от делото/.

         Първоинстанциония съд е приел представените по делото писмени доказателства в съдебно заседание от 05.04.2011 год. С изменението на чл.133 от ГПК ДВ, бе. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 год. съществуваща до този момент приклузия по отношение на доказателства не е приключила, като исковата молба е постъпила в съда на 12.012011 год. Поради тази причина съдът следва да ги кредити.

В действащата към него момент нормативната уредба по договор за договор за доставка на ТЕ сключен договор между търговецът, извършващ доставката и пълномощник надлежно избран от Общото събрание на етажните собственици.

По салата на договора въззивника е доставял до абонатната станция на купувача ТЕ. Доставената топлинна енергия се е разпределя между абонатите по апартаменти- като отделни потребители и се е заплащала на база кубатура за отопление.

Въззивника и въззиваемия са били страни по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия и фактът на съществуването му е безспорен, с оглед неговия неформален характер, фактическото изпълнение от едната страна и приемането му от другата.  Въззиваемия дължи стойността на доставената ТЕ, отдадена от СИ, калкулирани при правилно прилагане на методиката за дялово разпределение на топлинна енергия – общо 1145,51 лв., както и 115,49 лв. мораторна лихва.

По отношение на възражение за давност.

За давността съдът не следи служебно, а само по възражение /чл. 120 ЗЗД/. Въззиваемия е направил възражение още в исковата молба по предявения отрицателен установителен иск, че не дължи сумите тъй като при предявяване на молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 от ГПК /отм./ са били погасени по давност.

В настоящия случай въззивния съд приема, че се касае за периодични платежи, поради което вземането на въззивника се погасява с изтичане на  кратката 3-годишна давност /арг. от чл. 111 б. ”В” от ЗЗД/.

В случая погасителната давност преди предявяване на искане за издаване на изпълнителен лист ч.гр.д. № 270/2001 год. на СлРС, е изтекла по отношение на част сумите по настоящия иск.

Съгласно трайната практика на ВКС /ППВС № 3/80г./  погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес спира да тече. Следователно за периода от момента на образуването на изпълнително дело № 2133/2002 год. на ДСИ при РС-Сливен погасителната давност по отношение на вземането не тече. Новата погасителна давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело на ДСИ при РС-Сливен т.е. от 09.02.2007 год.

         Новото изпълнително дело против въззиваемата е образувано на 04.01.2010 год. т.е. преди да изтече предвидения в чл.111 б.”в” от ЗЗД три годишен давностен срок.

         Част от предявените с молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 от ГПК /отм./ вземания на въззивника са погасени по давност. Молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена на 05.01.2001 год. Претендирания от въззивника период за неплатените периодични плащания е от 30.04.1996 год. до 30.03.2000 год. към датата на издаване на постъпване на молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 от ГПК / отм./ задълженията на въззиваемия за периода от 30.04.1996 год. до 31.12.1997 год. са погасени с изтичане на предвидената в чл.111 ал.1 б.”В” от ЗЗД. С изтичане на погасителната давност се погасява правото на въззивника да търси защита на своето материално право. В изложения смисъл за посочения по-горе период т.е. 30.04.1996 год. до 31.12.1997 год. задължението в размер на 187,67 лева е погасено по давност. Погасени са по давност и аксесорните задължения за същия период в размер на 46,84 лева. От изложеното следва извода, че от цялото претендирано задължение в размер на 1261 лева, представляващо главница в размер на 1145,51лева неплатена доставена топлинна енергия за периода от 30.04.1996 год. до 30.03.2000 год., обезщетение за забава в размер на 115,49 лева върху неплатените периодични плащания за претендирания период по давност са погасени сумата 187,67 лева за периода от 30.04.1996 год. до 31.12.1997 год., мораторна лихва в размер на 46.87 за същия период. Задълженията на въззиваемия към дружеството въззивник за периода от 31.01.1998 год. до 30.03.2000 год. в размер на 957,64 лева главница, представляваща незаплатена доставена топлинни енергия за периода от 31.01.1998 год. до 30.03.2000 год., обезщетение за забава за същия период в размер на 68.62 лева или общо в размер на 1026,16 лева , ведно със законната лихва върху главницата от 957,64 лева считано от 05.01.2001 год. до окончателното й изплащане.

С оглед изложените мотиви и тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанциония, то съгласно правомощията си визирани  чл.271 от ГПК , при валидно и допустимо решение на Сливенски районен съд, Въззивният съд следва да реши спора по същество, като отмени първоинстанционото решение в част в която е уважен искът на въззиваемата до обжалвания размер.

Предявения иск е с правно основание чл.254 от ГПК /отм./

От изложените по-горе мотиви е видно,  че въззиваемия не заплатил стойността на доставената топлинна енергия за периода от 31.01.1998 год. до 30.03.2000 год. Размерът на задължение е определен от заключението на вещото, в чиято компетентност съдът няма основания да се съмнява.

Задължението на въззиваемия не е погасено по давност тъй като не изтекъл предвидения в закона по смисъла на чл.111 б.”в” от ГПК три годишен срок и по време на висящноста на изпълнителното производство давност не тече. От така изложено предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Решението на първоинстанциония съд е обжалвано в частта в която е уважен отрицателно установителния иск за  сумата  1 072,74 лв. от представляваща  стойността на  консумирана и незаплатена топлинна енергия   за  периода 01.10.1997 г -  30.03.2000 г., ведно със мораторна лихва в размер на 87.00 лв., и разноски в размер на 87 лв. в останалата част първоинстанционното решение е влязло в законна сила, като необжалвано.

Съобразно по-горе изложените мотиви жалбата е основателна и доказана частично за сумата от 1026,16 лева представляващи главница в размер 957,64 лева неплатена доставена ТЕ за периода от 31.01.1998 год. до 30.03.2000 год., обезщетение за забава в размер на 68.62 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 957,64 лева считано от 21.12.2000 год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 87 лева.

В останалата част до обжалвания размер първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно, макара и на различно основание от изложеното м мотивите му.

По отношение на разноските по делото.

С оглед изхода на производството пред въззивната инстанция, в тежест въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски направени от въззивника както на първоинстанционото производството така и на въззивната инстанция в размер на 375 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

По отношение на направените от въззиваемата страна разноски съдът следва да присъди такива в размер на уважената част от иска или 88 лева.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 310/04.05.2011г. по гр.д. № 146/2011 г. по описа на Сливенски районен съд,  В ЧАСТТА с която е било признато за установено, че К.В.С., с ЕГН:********** ***  и съдебен адрес гр. Сливен, ул.”Д.Ч.” № *, чрез адвокат И.Т. ***, НЕ ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. С. и адрес на управление бул. “С. К.” № *, с ЕИК:119004654 сумата от 1026,16 лева представляващи главница в размер 957,64 лева неплатена доставена ТЕ за периода от 31.01.1998 год. до 30.03.2000 год., обезщетение за забава в размер на 68.62 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 957,64 лева считано от 21.12.2000 год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 87 лева, за която сума е издаден изпи. лист по ч.гр.дело № 270/2001 г. на СлРС, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТХЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения отрицателно установителен иск с от К.В.С. *** ЕАД, със седалище гр. Сливен, с който се иска де се признае за установено, че не дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. Сливен за сумата от 1026,16 лева представляващи главница в размер 957,64 лева неплатена доставена ТЕ за периода от 31.01.1998 год. до 30.03.2000 год., обезщетение за забава в размер на 68.62 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 957,64 лева считано от 21.12.2000 год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 87 лева, за която сума е издаден изпи. лист по ч.гр.дело № 270/2001 г. на СлРС.

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 310/04.05.2011г. по гр.д. № 146/2011 г. по описа на Сливенски районен съд В ОСТАНАЛАТА му част.

В останала част първоинстанционото решение е влязло в законна сила поради не обжалването му.

         ОСЪЖДА К.В.С. ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. Сливен, направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска  в размер на 375 лева.

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище гр. Сливен ДА ЗАПЛАТИ на К.В.С. направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска  в размер на 88 лева.

Решението на основание чл.280 ал.2 от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: