Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 197

 

гр. Сливен, 13.10.2011 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 372 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Въззивният съд е сезиран с депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Геостройкомплект” ЕООД-гр.Х. чрез процесуалния си представител адв. З.О. ***. Атакува се изцяло като частично недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон Решение № 345/11.05.2011г. по гр.д.№ 5520/2010г. по описа на РС-Сливен.

С обжалвания съдебен акт СлРС е уважил изцяло предявеният от Д.П.С. *** чрез процесуалния му представител адв. Т.К.-*** иск с правно основание чл.200КТ срещу ответното дружество „Геостройкомплект” ЕООД-гр.Х., като последното е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5000 лв./пет хиляди лева./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от професионално заболяване „силикоза ІІ степен” за периода от 01.12.2006г. до 13.10.2010г. / датата на подаване на исковата молба/, представляващо разход за рехабилитация  чрез усилена белтъчна храна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 13.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 850 лв. разноски по делото, от които 450 в полза на ищеца, 200 лева дължима държавна такса и 200 лева за изготвена съдебно-медицинска експертиза по делото.

Въззивникът чрез своя процесуален представител твърди, че така постановеното решение е частично недопустимо, тъй като за същата претенция на същия ищец срещу същия ответник и на същото основание за периода 01.12.2006г. до 01.07.2008г. има влязло в сила съдебно решение № 277/13.11.2007г. по гр.д. № *39/2007г. на Сл ОС, с което е отменено решение № 261/10.04.2007г. по гр.д. № 1853/2006г. на РС-Сливен. Поради изтъкнатите съображения въззивника смята, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която е присъдено обезщетение за периода 01.12.2006г. до 01.07.2008г. Твърди се още, че предявения от ищеца иск е допустим за периода от 01.07.2008г. до 13.10.2010г., но в тази си част същия е неоснователен, а атакуваното решение  е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. В подкрепа на това се твърди, че СлРС не е обсъдил нито едно от доказателствата, представени от ответното дружество и възраженията му, наведени с отговора на исковата молба. Счита се, че ищеца не е претърпял вредите, обезщетение за които претендира, тъй като тези вреди представляват равностойност на усилена белтъчна храна, която ищеца е трябвало да приема, като противодействие на болестта, но в случая той не е ангажирал каквито и да са доказателства, че действително е приемал такава храна през исковия период, т.е., че действително е направил разходи за нея и техния размер. Въззивника смята, че заключението на вещото лице по делото не доказва, че ищеца е извършил в действителност разходи за приемане на усилена белтъчна храна, а частта от експертното заключение, в която е изчислен дневния размер на стойността на този вид храна излиза извън компетенциите на вещото лице – лекар пневмофтизиатър, поради което не е следвало да се кредитира от съда. На следващо място се твърди, че ищеца е получавал пенсия за инвалидност, поради професионално заболяване, която покрива всички претендирани имуществени вреди. Смята се, че този вид пенсия се предоставя именно за обезщетяване на вредите, причинени от професионалната болест „силикоза”, един вид от които са разходите за необходимата усилена белтъчна храна, поради което получения размер на пенсията следва да се приспадне от претендирания размер на обезщетението.

Иска се от въззивната инстанция обезсилване на посоченото решение в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за разходите му за усилена белтъчна храна за периода 01.12.2006г. до 01.07.2008г. в размер на 1852 лв., като постановено при наличие на сила на присъдено нещо между същите страни, за иск на същото основание за горепосочения период, като на основание чл.299, ал.2 ГПК производството бъде прекратено в тази част, както и отхвърляне изцяло на иска на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за разходи за усилена белтъчна храна за периода от 01.07.2008г., евентуално от 01.12.2006г. до 13.10.2010г.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В депозирания в законоустановения срок отговор от ищеца по делото, чрез процесуалния му представител по пълномощие са изложени подробни съображения, насочени към опровергаване на визираните в жалбата оплаквания. Счита, че в конкретния казус СлРС правилно е пререшил спора с ответното дружество, тъй като влязлото в сила решение № 277/13.11.2007г. по в.гр.д. № *39/2007г., с което е отменено решение № 261/10.04.2007г. по гр.д. № 1853/2006г. на Сл РС, съгласно практиката на ВКС противоречи на ЕКЗПЧОС. Относно разходите за усилена белтъчна храна въззиваемата страна изтъква, че в трайната си практика ВКС приема, че размера и стойността на усилената белтъчна храна, която следва да получава ежедневно болния от силикоза отговаря на обществения критерий за справедливост, което мотивира извод, че жалбата на ответното дружество „работодател” е неоснователна. Неоснователна се счита жалбата и в частта й, в която се твърди, че получаваната от ищеца пенсия за инвалидност, поради професионално заболяване компенсира разходите за усилена белтъчна храна. Твърди се, че в  практиката на ВКС е прието, че при установено по надлежен ред от ТЕЛК и НЕЛК професионално заболяване, независимо от тази пенсия, работодателя отговаря имуществено за причинените вреди.

Въззиваемата страна иска да се отхвърли депозираната жалба, като се потвърди атакувания съдебен акт.

Във въззивната жалба, както и в отговора не са направени искания за събиране на  доказателства от настоящата инстанция.

В срока по чл.263 ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание, въззивното дружество не се представлява от представител по закон или пълномощие. Въззиваемият, редовно призован се явява лично и с упълномощен от първата инстанция процесуален представител по чл.32, т.1 ГПК.

Въззивният съд с определение държано в закрито заседание на 07.09.2011г. е приел за разглеждане въззивната жалба като редовна, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването и е процесуално  допустима.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Релевираното  във въззивната жалба възражение, касателно недопустимост на съдебното решение, настоящия съдебен състав преценява като основателно и съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за усилена белтъчна храна, необходима за противодействие на болестта на ищеца за периода 01.12.2006г. до 13.10.2010г. В отговора на исковата молба ищецът е възразил, че за част от исковия период, а именно 01.12.2006г. до 01.07.2008г. има влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1853/2006г.по описа на РС-Сливен със същия предмет и между същите страни. Гражданско дело № 1853/2006г. е приложено към първоинстанционното производство, предмет на настоящата проверка. От същото се установява, че с решение № 261/10.04.2007г. по гр.д.№ 1853/2006г. състав на СлРС е осъдил ответното дружество „Геостройкомпект”ЕООД-гр.Х. да заплати на ищеца Д.П.С. *** сумата от 1827,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване „силикоза І стадий” за периода  от 01.12.2006г. до 01.07.2008г. Това решение е било предмет на въззивна проверка пред СлОС, който с решение № 278/13.11.2007г. е отменил решението на СлРС и е отхвърлил предявения от ищеца иск. Решението не е подлежало на обжалване пред ВКС РБ и е влязло в законна сила. Двете решения касаят приложението на чл.200 КТ, по който въпрос има постановена от ВКС РБ по реда на чл.290 ГПК  съдебна практика, задължителна за съдилищата. Противозаконно или не, противоречащо или не на нормите на ЕКЗПЧОС, силата на присъдено нещо, формирана с горепосоченото влязло в сила съдебно решение е факт. За такива случаи законодателят  е предвидил извънреден способ за отмяна на влезли в сила решения, визиран в глава двадесет и четвърта ГПК. Силата на присъдено нещо установява действителното правно положение, като поведението на страните следва да се съобрази с това положение и правото на иск между същите страни, на същото основание за същия исков период е погасено. Налице е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Като се е произнесъл по предявения иск за целия исков период /01.12.2006г.-13.10.2010г./, районния съд е игнорирал силата на присъдено нещо, формирана за част от този период, а именно от 01.12.2006г.до 01.07.2008г. и е пререшил спора по недопустим за този период иск. С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 5000 лв. за периода от 01.12.2006г. до 13.10.2010г. или по 3,54 лв. на ден /5000 лв. разделено на 1412 дни/. По изложените по-горе съображения искът е недопустим за периода 01.12.2006г.-01.07.2008г. в размер на 2042,00лв. /577 дни умножено по 3,54 лв.претенция на ден/  Ето защо следва решението да бъде обезсилено в тази част, като недопустимо, а производството прекратено, на основание чл.299, ал.2 ГПК.

Искът е допустим за периода от 01.07.2008г. до 13.10.2010г. в размер на 2958,00 лв.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност и поотделно, се установява следната фактическа обстановка.

Въззиваемият / ищец в първата инстанция/ Д.С. е работил по трудово правоотношение в дружество, чийто правоприемник е ответното по делото дружество и въззивник в настоящата инстанция „Геостройкомплект” ЕООД /арг. от правен анализ на дружеството – л.6 от делото/, като миньор и към 23.02.1987г. е имал трудов стаж 13г. 7 м. 14 дни. Рудникът, в който е полагал труд въззиваемия е бил признат за силикозоопасен със заповед № 154/17.10.1960г. на Комитета по промишлеността и протокол от 13.10.1960г. на ДСИ при МНЗСГ / арг.от удостоверение УП-30, с изх.№ 26/02.02.1987г. на ОБ”Миньор” – с.Сборище,общ.Твърдица, обл.Сливен, издадено на въззивника/. С експертно решение на НЕЛК по белодробни болести № 606 от 15.07.2008г. е извършено пълно преосвидетелстване на въззиваемия, в резултат на което е установено и прието от комисията, че същия страда от „Силикоза ІІ ст. ХОББ с вентилаторни нарушения и хронична дихателна недостатъчност от първа степен. Прието е 50% трайна неработоспособност по професионално заболяване, 75,4% по общо заболяване по съвкупност и краен процент на трайно намалена неработоспособност – 85,40% пожизнено.

Видно от заключението на изготвената в хода на производството в първата съдебна инстанция съдебно –медицинска експертиза, въззиваемия страда от професионално заболяване „силикоза”, намиращо се в разгърнат ІІ стадий. Посочено е, че пневмокониозата няма обратно развитие, а темповете на прогресия са непредвидими. При този вид заболяване липсвало медикаментозно лечение и при липса на противопоказания усиленото белтъчно хранене в дози 2 гр. на кг.тегло, от които 70% от животински произход, възпрепятства прогресията на заболяването. Вещото лице е посочило и необходимите дневни финансови средства, които за съответния допустим исков период са от 01.07.2008г. до 30.10.2008г.- по 3,50лв.  и от 01.11.2008г. до октомври 2010г. – по 4,00 лв. или общо за исковия период – 3278,50 лв./ от 01.07.08г. до 30.10.08г. – 123 дни умножено по 3,50 лв. и от 01.11.2008г. до 13.10.2010г. – 712 дни х 4,00лв./ По делото е събрано като писмено доказателство и удостоверение  от НОИ -РУСО-Сливен, от което е видно, че ищеца С. е получавал  за исковия период пенсия за инвалидност поради професионално заболяване.

Установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на работодателя – ответник на основание чл.200 КТ е необходимо наличието на всички елементи от фактическия състав, а именно наличие на трудово правоотношение между страните към момент в който е възникнало професионалното заболяване, последното да е признато по надлежния ред, наличие на претърпени имуществени вреди от работника и пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и заболяването. В конкретния казус безспорно се установи, че  заболяването на въззиваемия е настъпило изключително под въздействието на вредните фактори на работната среда, в която е престирал работната си сила към момент, в който е работил при праводател на ответното дружество. Заболяването му „силикоза” е признато по надлежния ред за професионално заболяване.

Доказано е от въззиваемия настъпване в патримониума му, твърдяните в исковата молба вреди, с оглед заключението на вещото лице, т.к. се установи, че задължително по повод на заболяването, ищеца- въззиваем се нуждае от усилено хранене с богати на белтъци от животински произход храни. Тук следва да се отговори на наведеното във въззивната жалба възражение, относно некомпетентност на вещото лице да определи дневната равностойност на храните. По принцип вещото лице изготвя своето заключение на базата, както на своите специални знания, така и на натрупания опит. В конкретния случай вещото лице е специалист вътрешни болести, началник фтизиатрично отделение при СБАЛББ-Сливен. Пневмология и фтизиатрия е специалност, която се занимава не само с лечение  на заболяванията на дихателната система, но и с тяхната профилактика или противодействието им, а за последното очевидно вещото лице  притежава знания и в областта на храните, техния вид и стойност. Освен това вещото лице по една съдебно-икономическа експертиза или експертиза от вещо лице диетолог ще базира заключението си на същите данни, ползвани и в настоящото заключение, а именно цените на хранителните продукти в магазинната мрежа, които междувпрочем са и обществено достояние.

Освен това, настоящият съдебен състав намира, че посредством заключението на изготвената по делото експертиза, въззиваемия – ищец е доказал и настъпилите в патримониума му имуществени вреди, поради което е и неоснователно възражението в тази насока.  В много от тези случаи се претендират имуществени вреди за бъдещ период, при което е невъзможно да бъдат събирани и доказателства, че такива храни са закупувани и приемани от ищците, нито пък се води някаква последваща отчетност в тази насока. Да се изисква от ищеца събиране и представяне на касови бележки от ежедневните му покупки на хранителни продукти би довело до едно безумно пресмятане от страна на съда и до абсурд в правораздавателната дейност. В настоящия случай  е доказан, посредством експертизата факта на необходимост за ищеца от приемане на усилена белтъчна храна от животински произход, с цел да се противодейства на болестта и да не се стига до ексцес и влошаване на здравословното му  състояние, в който случай вредите, подлежащи на обезвреда от работодателя биха били още по-големи. Вещото лице  не е посочило в заключението си да е настъпило някакво влошаване в здравословното състояние на ищеца, което обуславя извода, че болния действително е спазвал необходимия му хранителен режим, с който е противодействал срещу развитието на заболяването.

Досежно възражението на въззивника за приспадане на получаваната от въззиваемия пенсия за инвалидност от дължимото обезщетение, съда намира следното:

Действително, съгласно нормата на чл.200, ал.3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, а в Постановление № */23.12.1968г. – т.3 / приложима в конкретния случай, тъй като ищеца е с определена ТНР – 85,40%, равняваща се на ІІ група инвалидност/ се сочи, че когато пострадалия е работник и поради увреждането е придобил право на пенсия за трайна неработоспособност при І и ІІ група инвалидност, при определяне размера на имуществените вреди се изхожда от разликата между следващата се пенсия и действително получаваното трудово възнаграждение преди увреждането. С решение № 2/11.07.1995г. по гр.д. № 1/95г., Пленума на ВС, обаче е обявил за загубили сила т.2 и т.3 от Постановление № */68г. Мотивите в тази насока са, че поради настъпилите значителни инфлационни процеси, решенията по тези точки, касаещи начина на изчисляване на обезщетенията за имуществени вреди при временна или трайна неработоспособност, водят до несправедлив резултат, с което се нарушава принципът на чл.51 ЗЗД – че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С този начин на изчисляване е нарушена симетрията на изискването размера на трудовото възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата пенсия за инвалидност, съответно размерът на обезщетението за временна нетрудоспособност, да бъдат изчислявани с едни и същи критерии.

В конкретния случай се касае за въззиваем, който получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, лична пенсия за инвалидност поради професионално заболяване и др., съгл.чл.101 КСО.

„Пенсия” е постоянното и периодично изплащане на парични средства от фонд „Обществено осигуряване” на хора, които са загубили или силно намалили възможността си да полагат труд и по този начин да гарантират издръжката на себе си и своето семейство. По своята същност пенсията се разглежда като една обособена част от получаваната по време на трудовия стаж „работна заплата”, която част се трупа в осигурителните фондове и служи за посрещане нуждите на хората, когато тяхната производителна сила намалее или когато за тях настъпи определена от закона неблагоприятна  ситуация / риск/ - заболяване, старост, смърт, трудова злополука и др., поради която за човек става невъзможно да получава доходи от собствения си труд. Право на пенсия за инвалидност имат хора, загубили част от своята работоспособност завинаги или за определен продължителен период. Увреждането в съответната степен,  обуславя и невъзможността на пострадалия да изпълнява занапред същите трудови функции, каквито е изпълнявал преди увреждането / в пълен обем/ и дава право на работника да получава пенсия за инвалидност в размер според степента на увреждането. Тази пенсия именно се отпуска за да компенсира работника за това, че е останал трайно / в случая/ неработоспособен и не може да реализира доходи, каквито е имал преди увреждането. Тя е предназначена не само да покрива разходите му за необходимата усилена белтъчна храна и медикаменти във връзка с общото му заболяване, което е 75,4%, но и за ежедневни разходи, отопление, дрехи, собствена и на семейството му издръжка за нормален живот. Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че от дължимото обезщетение не следва да бъде приспадан размера на пенсията, получаван от въззиваемия поради професионалното му заболяване.

С оглед изхода на делото, съда следва да присъди разноски на ищеца, съобразно уважената част от иска в размер на 266,22 лв., а на ответника съобразно отхвърлената част от иска в размер на 506,42 лв. Ответното дружество ще следва да заплати и държавна такса в размер на 118,32 лв., както и сумата от 118,32 лв. за изготвена експертиза, по бюджета на съдебната власт.

С оглед изложените съображения, Сливенският окръжен съд,

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА  Решение № 345/11.05.2011г. по гр.д.№ 5520/2011г. в ЧАСТТА, с която ищеца „Геостройкомплект” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., кв.”Б.”, ул.”И.В.”, бл.*, ЕИК 825024981, представлявано от управителя Х. П.  Х., ЕГН: **********,***  е осъдено да заплати на Д.П.С., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес гр.С., бул.”Ц.О.” № *, ет.*, обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване „силикоза ІІ ст.” за периода от 01.12.2006г. до 01.07.2008г., възлизащо на 2042,00 лв./две хиляди и четиридесет и два лв./, като НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.299, ал.2 ГПК производството по гр.д.№ 5520/2010г. на СлРС в частта, за претендираното обезщетение за периода 01.12.2006г. до 01.07.2008г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Геостройкомплект” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., кв.”Б.”, ул.”И.В.”, бл.*, ЕИК 825024981, представлявано от управителя Х. П.  Х., ЕГН: **********,*** да заплати на Д.П.С., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес гр.С., бул.”Ц.О.” № *, ет.*, сумата в размер на 266,22 лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „Геостройкомплект” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., кв.”Б.”, ул.”И.В.”, бл.*, ЕИК 825024981, представлявано от управителя Х. П.  Х., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 118,32 лв. държавна такса и сумата в размер на 118,32 лв. за изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза.

ОСЪЖДА Д.П.С., на основание чл.78, ал.3 ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес гр.С., бул.”Ц.О.” № *, ет.* да заплати на „Геостройкомплект” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., кв.”Б.”, ул.”И.В.”, бл.*, ЕИК 825024981, представлявано от управителя Х. П.  Х., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 506,42 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/11.05.2011г. по гр.д. № 5520/2011г. по описа на СлРС в останалата му част.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                           2.