Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N ……

 

гр. Сливен, 09.08.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на девети август през две хиляди и единадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ДРАЖЕВА

                                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

           

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря ….., като разгледа докладваното от М. Сандулов ч. гр.  д.  N  374  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

производството е по реда на чл.435, ал.2 предл.последно от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изп.д. № 20118370400926 по описа на ЧСИ № 837 П.Г., с което е обжалвано разпореждане изх.№ 8861/26.07.2011г. на ЧСИ в частта, в която е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя до 100 лева. Твърди се че в тази част разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. По изпълнителното дело е бил уговорен адвокатски хонорар в размер на 700 лева за извършване на образуване на делото и извършване на действия за удовлетворяване на кредитора. По изпълнителното дело дружеството длъжник е уведомило ЧСИ, че ще изпълни задължението доброволно без да е необходимо да се предприемат принудителни действия. Поради това, с оглед направеното изявление, е погасена част от неолихвяемата сума и разноските по изпълнението в пълен размер. По повод на молбата на дружеството длъжник ЧСИ е издал разпореждане, което в атакуваната част е незаконосъобразно, тъй като не е приложена правилната правна норма за изчисляване на адвокатския хонорар. В случая неправилно ЧСИ е сметнал за приложима нормата на чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г., тъй като в настоящото изпълнително производство не са налице предпоставките на нормата, не са извършени действия по водене на изпълнителното дело и няма предприети действия за удовлетворяване на взискателя, тъй като вземането е погасено в срока за доброволно изпълнение. Освен това неправилно е бил изчислен и материалния интерес като към неолихвяемата сума са прибавени и разноски за изпълнителното дело. По изпълнителното дело единственото извършено действие от пълномощника на взискателя е подаване на молба за образуването му с посочване на способа за изпълнение, поради което в случая следва да бъде присъдено възнаграждение съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г., още повече че по изпълнителното дело не е налице фактическа и правна сложност. Поради това се иска намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 100 лева като се твърди, че в случая §2 от ДР на Наредба № 1 е неприложим предвид обстоятелството, че цитираното правило за трикратния размер е издадено извън законовата делегация в какъвто смисъл е практиката на ВКС.

По повод подадената жалба ЧСИ нито пък насрещната страна са изразили становище.

Изпълнителното производство е било образувано по повод постъпила молба от взискателката от 07.07.2011г.  въз основа на издаден на 29.06.2011г. изпълнителен лист, с който дружеството длъжник е следвало да й заплати сумата от 1819,71 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на уволнението. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно на адв.А.С. като в договора за правна помощ е посочено, че тя следва да извърши действия, изразяващи се в образуване на изпълнително дело и извършване на действия за удовлетворяване на кредитора като е било договорено възнаграждение в размер на 700 лева, което е било платено от взискателката.

С жалба от 20.07.2011г. длъжникът е поискал намаляване на договорения и заплатен адвокатски хонорар до 100 лева като е приел, че той е прекомерен съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. и тъй като до настоящия момент не са били предприети изпълнителни действия. С разпореждане от 26.07.2011г. ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение на адв.А.С. от 700 на 680 лева, като е отказал да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника в останалата част до сумата, посочена от длъжника. ЧСИ е мотивирал отказа си с обстоятелството, че материалния интерес и разноските сочат, че минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата е 253 лева и след като се спази нормата на чл.10 то се намалява с една втора или 126,50 лева. Съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата за водене на изпълнително дело възнаграждението е 100 лева. Поради това в случая определеното адвокатско възнаграждение от 700 лева надвишавало трикратния размер на минималното изчислено съгласно чл.10 т.1 и т.2  с 20 лева.

Разпореждането в частта му с която е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение е незаконосъобразно и необосновано. Вярно е че страните са свободни да уговорят възнаграждение за правна помощ и съдействие, но при всички случаи то следва да бъде съобразено с материалния интерес или благата, които ще защитава представителя, както и с фактическата и правна сложност на конкретния казус. Очевидно е че в случая материалния интерес определя като минимален размер на възнаграждението сумата от 100 лева. Не е основателно съдържащото се в жалбата твърдение, че именно до този размер следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение, тъй като по делото не са били извършени никакви действия, а е налице доброволно плащане от длъжника. Видно от молбата от 20.07.2011г. на длъжника той е внесъл сумата от 450 лева за покриване на задължението към взискателя и е заяви, че се задължава в ежемесечни вноски по 10% да се издължи до окончателното изплащане като всяка вноска ще внася до 26-то число на месеца. Посочено е че ще заплатят разноските в размер на 271,90 лева, поради което е било поискано от ЧСИ да бъде спряно производството. Очевидно е че в случая не е налице погасяване на цялото задължение и с оглед поведението на длъжника е възможно да бъдат предприети необходимите действия за принудителното събиране на вземането. Поради това на адвоката се дължи възнаграждение с оглед необходимостта от извършване на действия от негова страна най-малкото свързани със справки с оглед погасяване на задължението. От друга страна уговореният и заплатен адвокатски хонорар действително се явява прекомерен и съпоставен с материалния интерес той е е1/3 от него. Изпълнителното производство не предполага такова развитие при което да се налага извършване на допълнителни справки от представителя освен тези, посочени в молбата за образуване на това производство. Поради това настоящият състав намира жалбата за частично основателна счита, че разпореждането в частта с която е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя над сумата от 300 лева за незаконосъобразно и необосновано.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане изх.№ 8861/26.07.2011г. по изп.д. № 20118370400926 на ЧСИ П.Г. в частта, с която е отказано да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изпълнителното дело над размера на сумата от 300/триста/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: