Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 19.10.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети октомври през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                           мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 377 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 545/20.06.2011г. по гр.д. № 1989/11г. на СлРС, с което е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, сключения между страните граждански брак, родителските права спрямо малолетното им дете са предоставени за упражняване на бащата, на майката е определен режим на лични контакти с детето, осъдена е да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговия баща в размер на 80 лв. от 01.04.2011г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, заедно с лихвата за забава, ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга, постановено е след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име и са присъдени такси по делото.

Въззивната жалба е от ответницата в първоинстанционното производство и с нея се атакува решението в частта относно издръжката, за сумата над 60 лв. до присъдения размер от 80 лв. В нея тя счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като РС необосновано е приел общ размер на издръжката, от която се нуждае 6 годишното дете на 140 лв., без да е доказано, че то има по-специални нужди. Установено било, че по време на фактическата раздяла нуждите му били задоволявани в рамките на екзистенц минимума – 120 лв. Твърди, че също необосновано и неправилно съдът е преценил, че въззивницата следва да заплаща от тази сума 80 лв., тъй като, с оглед доходите й, тя е неприемлива за нея и би следвало да е минималния по закон размер - 60 лв. Освен това твърди, че решението е и недопустимо в частта, с която издръжката е присъдена от 01.04.2010г., макар да е поискана от 01.04.2011г., тоест – е налице свръхпетитум. Поради това моли въззивния съд да обезсили в тази част обжалвания акт, като недопустим, а по отношение на размера на присъдената издръжка – да го отмени за сумата над 60 лв., до присъдената 80 лв., считано от 01.04.2011г., както и да определи дължимата държавна такса в съответствие с този размер. Претендира разноски за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че счита атакуваната част на обжалваното решение за правилна и законосъобразна, моли да бъде потвърдена. Не претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

Действително първоинстанционният съд е присъдил в решението си издръжката от 01.04.2010г., въпреки, че ищецът я е претендирал от завеждането на исковата молба на 01.04.2011г. В мотивите си, обаче, РС изрично е формирал воля за началния момент на дължимост и той е именно 01.04.2011г., тоест е допуснал очевидна фактическа грешка. По реда на 247 от ГПК той е отстранил грешката, като е допуснал поправка на датата с решение № 565/30.06.2011г. Решенито за поправката не е атакувано с въззивна жалба и е станало неразделна част от обжалвания акт.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което въвежда мотивите на първоинстанционното решение по подразбиране..

Изложените във въззивната жалба оплаквания са напълно неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за определяне размера на дължимата от родителя, при когото детето няма да живее, издръжка, следва да се съобразят от една страна нуждите на детето, от друга – възможностите на двамата родители, спрямо които задължението за издражка на непълнолетното дете е безусловно от гледна точка на възможността на последното да се издържа с имуществото си. Самите нужди, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото детето живее – неговият баща, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Съдът е разпределил и доказателствената тежест относно подлежащите на доказване положителни факти, като ответницата не е доказала надлежно размера на своите доходи или наличието на други, утежняващи материалното й състояние факти – задължения към други низходящи, заболяване, неработоспособност или намалена такава. При това положение съдът законосъобразно е приел за  база минималната за страната работна заплата.

При определяне размера на дължимата издръжка СлРС е останал изключително близо до приетия от правната норма минимум, но тъй като основното, непререкаемо по важност и приоритетност задължение на съда, е да защити максимално интереса на малолетното дете, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, към което се стремим да се приобщим, е преценил, че не може реалната и действителна, житейски обоснована необходимост, да бъде превърната в механично съответствие между две числа.

В този смисъл настоящият състав счита за неоснователно възражението на въззивницата, че 80 лв. е непосилен и висок за нея размер на издръжката. Тя е млад, здрав и работоспособен индивид и това, съчетано с качеството й на майка на малолетно дете, е достатъчна предпоставка и мотивация тя да положи необходимите и ефективни усилия да осигури елементарни средства за съществуване за детето си и себе си.

РС е взел предвид, че към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия във всяка значима сфера на живота, приложени към нуждите на 6 годишното дете и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед пола и възрастта му, е общо 140 лв., от които е възложил 80 лв. на майката, която не полага лични грижи.

Що се отнася до възраженията на въззивницата, че по време на фактическата раздяла нуждите на детето били задоволявани със сума от 120 лв., може само да се посочи, че динамиката и оскъпяването на живота при липса на увеличаване на доходите, не позволяват размера на тази условна сума да се запази непроменен за повече от няколко месеца.

Ето защо този състав също намира, че искът е основателен за претендираната сума от 80 лв и за нея следва да се уважи, от датата на предявяване на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, както и по отношение на присъдените държавни такси. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивницата, която следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна няма направени и не е претендирала разноски за тази инстанция, и такива не следва да се присъждат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение  № 545/20.06.2011г. по гр.д. № 1989/11г. на СлРС, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ с оглед цената на иска под 5000 лв.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: