РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 23.01.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 378 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявените в условията на пасивно субективно, евентуално съединяване на искове с обща цена от 120000 лв. с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ, като на основание чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД се претендира и законна лихва върху главницата от 30.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата В.И.Ц. претендира обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на първо място съгласно договорната застрахователна отговорност на първия ответник „Евроинс” АД в размер на 120000лв., заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от 30.07.2010г. до окончателното изплащане на сумите, като претендира също обезщетение евентуално – с оглед пълното или частично отхвърляне на предявения главен иск, от посочения като втори ответник и деликвент –А.Х.Х..

Правото си да получи обезщетение за неимуществени вреди ищцата основава на това, че на 30.07.2010г. е възникнало ПТП причинено от А.Х.Х. като водач на МПС – товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ” с рег. № СН 6089 НС, чиято гражданска отговорност е застрахована при първия ответник и, от което е причинена смъртта на дъщеря й  Ц.Р.С., а на самата ищца – неимуществени вреди под формата на болки и страдания. А.Х.Х. е бил признат за виновен съгласно споразумение по НОХД № 96/10г. по описа на ОС – Сливен относно вината си за настъпването на посоченото ПТП на 30.07.2010г. и извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1, вр. с ал. 4, вр. с чл. 324, ал. 1 от НК.

По отношение на управляваното от А.Х.Х. МПС е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно полица № 071090298265, издадена от ЗД „Евроинс” АД.

От посоченото ПТП ищцата твърди, че е претърпяла и търпи неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от загубата на починалото нейно дете, отношенията с която са определяли степента на преживяванията от страна на ищцата за щастие, надежди за добро и щастливо бъдеще и нейна гордост, страдание от прекъсването с нейната смърт на установената приживе изключителна емоционална и духовна връзка между родител и дете и непрежалимост на загубата му в живота й. От друга страна на ищцата са причинени телесни увреждания, от които и с възстановяването от които търпи болки и страдания, а именно: контузия на гръдния кош с излив на свободна кръв в дясната гръдна половина, наложило се оперативно лечение, контузия на коремната област с разкъсване на чернодробната капсула и паренхим, довели до излив на кръв в коремната кухина, счупване на костния израстък в долния край на лакътната кост на лявата ръка, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на ищцата, затрудняване движенията на лявата ръка за срок от 25-30 дни и съпътстващи леки телесни увреждания.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди първия ответник – застрахователното дружество „Евроинс” АД да й заплати обезщетения от общо 120000лв., от които 100000лв. за мъката и страданията от загубата на детето й Цветелина и 20000лв. за болките и страданията от причинените й телесни увреждания, както и законна лихва за забава за изплащане претендираните обезщетения, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски.

В отговора по чл. 131, ал.2 от ГПК на ответникът – ЗК „Евроинс” АД – гр. София предявените от ищците права се оспорват с възражение за завишаване по размер на исковете по чл. 226, ал. 1 от ЗЗД с оглед действително претърпените от ищцата увреждания при ПТП на 30.07.2010г., принципа за справедливост и установената съдебна практика, като се твърди и наличие на независимо съпричиняване от страна на третото лице помагач Р.С.Р..

В отговора на ответника А.Х.Х. предявените искове се оспорват освен с оглед техния размер съобразно възраженията на първия ответник, но и изцяло като неоснователни спрямо втория ответник поради наличие на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” и поради причиняването на ПТП изцяло по вина на третото лице помагач.

В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощник – адв. М. К. ***, който поддържа предявените от доверителката му искове изцяло на посочените в исковата молба основания. В представеното писмено становище по същество оспорва възраженията на първия ответник във връзка с размера на предявените искове, както с оглед принципа за справедливост, така и по изложените в отговора на първия ответник твърдения за наличие на независимо съпричиняване от страна на трето лице – Р.С..

Представителят по пълномощие на първия ответник – юрисконсулт Стойчев, оспорва предявените искове и поддържа възраженията в исковата молба. В писменото становище по същество развива доводи за несправедливо завишаване размера на претендираното обезщетение с вида, характера и степента на причинените на ищцата неимуществени вреди. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на ответника по евентуално предявените искове предявените спрямо него искове се оспорват, като се поддържа, че следва да бъдат уважени изцяло само спрямо първия ответник съгласно договора за гражданска отговорност.

По искане на ответника по главно предявените искове в производството по делото на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституиран Р.С.Р. за участие в процеса като трето лице – помагач на ответника ЗД „Евроинс” АД. Същият е редовно призоваван за с.з. не се явява и не е изразил становище по исковете.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

Съгласно споразумение по НОХД № 96/10г. по описа на ОС – Сливен А.Х.Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1, вр. с ал. 4, вр. с чл. 324, ал. 1 от НК заради това, че на 30.07.2010г. при управлението на МПС товарен автомобил „Фолксваген ЛТ” с рег. № СН 6089 НС нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал.2 от ЗДвП като при избирането на скоростта не се е съобразил с характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, поради което не е бил в състояние да спре пред внезапно възникналото предвидимо препятствие и не е изпълнил задължението си да намали скоростта и при възникналата необходимост да спре, поради което в условията на независимо съпричиняване от страна на Р.С.Р. по непредпазливост е причинил смъртта на Ц.Р.С. и средна телесна повреда на В.И.Ц., изразяваща се в „разстройство на здравето временно опасно за живота”.

Видно от представеното удостоверение за наследници Ц.Р.С., род. на ***г. е била дъщеря на ищцата В.И.Ц., а също и на конституирания като трето лице помагач – Р.С.Р..

От заключението на д-р Й.С. по назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че ищцата е претърпяла следните телесни увреждания: контузия на главата със сътресение на мозъка и разкъсно-контузна раана в челната област, контузия на гръдния кош с излив на свободна кръв в дясната гръдна половина, контузия на коремната област с разкъсване на черния дроб в областта на пети, шести и седми сегменти и наличие на излив на кръв в коремната кухина, счупване на костния израстък в долния край на лакътната кост на лявата ръка, като описания от вещото лице механизъм на причиняване отговаря всички да са получени при възникналото на 30.07.2010г. ПТП. Оздравяването от подобни увреждания е обусловено от освен от тяхната степен, но и от други фактори като възраст, пол, психично състояние, усложнения по време на оздравителния процес, като при ищцата оздравяването от умерено по своята изразеност сътресение на мозъка може да продължи два-три месеца, а това на коремната кухина е продължило 4-6 месеца, като е възможно да останат сраствания, които да създавате периодични проблеми на ищцата. Физическото състояние на ищцата е било много тежко предвид комбинацията от конкретно посочените по-горе травми и е постъпила за лечение с изразен травматичен и хеморагичен шок, което състояние само по себе си представлява опасност за живота. В началния период на оздравяване е била с изразен анемичен синдром, изпитвала е значителни физически болки и страдания е не е било възможно да се обслужва сама.  Извършени са три оперативни интервенции, две от които спешни: лапароцинтеза – диагностичен метод чрез въвеждане на катетър в коремната кухина за установяване наличието или липсата на кървене, след което е извършена оперативна интервенция свързана с широко отваряне на коремната кухина, като е открито разкъсване на черния дроб – зашито с хирургичен шев. С оглед възникнали усложнения е извършена оперативна интервенция за въвеждане на тръбни дренове в гръдната кухина за отстраняване на течност и осигуряване на белия дроб да осъществява безпрепятствено дишане. Оперативните интервенции са допринесли за по-бързото оздравяване на ищцата. Общото състояние на ищцата към настоящия момент – повече от година след ПТП, е определено от експерта като добро, с настъпило в голяма степен възстановяване с малки обичайни усложнения, с тенденция за намаляване и пълно отзвучаване на съществуващите все още оплаквания. Освен посоченото оперативно лечение с цел изваждане на дреновете са извършени последващи оперативни интервенции, като освен това оздравяването е изисквало и медикаментозно лечение – описано в епикризата. В съдебно заседание вещото лице поддържа извода си за тежко протекло в първите месеци възстановяване, обусловено от големите оперативни интервенции, наложили се за запазване живота на ищцата, заради които и възстановителния период е значително дълъг. Вещото лице не изключва възможността за пълно възстановяване предвид възрастта на ищцата, но посочва, че е малко вероятна. Ще останат оплаквания свързани с разпъване и тежест, които ще изискват медикаментозно лечение.

Разпитаните по делото свидетели: Й. И. и Ив. И. описват безпротиворечиво състоянието на ищцата след инцидента като много лошо. Описват вида й след изписването като много слаба. По време на престоя в болницата е била в лошо физическо и психическо състояние, постоянно е плачела заради загубата на детето си, не е говорела, била е постоянно легнала, не се е усмихвала, не е контактувала с близките си. Описаното от свидетелите лошо състояние на ищцата ги е мотивирало да не говорят за загубата на детето й, но след узнаването посочват, че е настъпило влошаване на състоянието й – изпаднала е в депресия, което се потвърждава и от данните в епикризата. Посочват, че ищцата е била грижовна майка, била е жизнена и весела, докато след инцидента е трайно променена – „не е същата”, посочват в показанията си и двамата свидетели. Посочват, че е била привързана към детето В., била е радостна, докато след загубата му постоянно плаче при всеки случай, който извиква спомен за детето.

По отношение на МПС товарен автомобил „Фолксваген ЛТ” с рег. № СН 6089 НС, при управлението на който ответникът А.Х.Х. е нарушил правилата за движение и е предизвикал ПТП, към деня на възникването му е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно полица № 071090298265, издадена от ЗД „Евроинс” АД.

МПС е собственост на св. Й. Р. и е бил предоставен на А.Х.Х. от собственика около седмица преди инцидента за временно ползване с цел продажба. Бусът е бил предоставен на А.Х.Х. с всички необходими за движението му документи осигурени от свидетеля.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни.

Правното основание на предявените исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираните обезщетения са в размер на 100000лв. за страданията с оглед смъртта на Ц.Р.С., род. на ***г. и 20 хиляди лева за болките и страданията свързани с причинените на ищцата телесни увреждания

От доказателствата по делото се установява категорично, че смъртта на Ц.Р.С., род. на ***г. е настъпила в следствие на възникналото на 30.07.2010г., ПТП причинено от ответника А.Х.Х. при управление на МПС – товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ” с рег. № СН 6089 НС, за което е признат за виновен съгласно  споразумение по НОХД № 96/10г. в извършването на престъпление в условията на независимо съучастие с конституирания в качеството му на трето лице – помагач Р.С., по чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1, вр. с ал. 4, вр. с чл. 324, ал. 1 от НК.

Съобразно чл. 300 от ГПК и придаденото от закона значение на споразумението като на влязла в сиала присъда, съдът е обвързан от споразумение по НОХД № 96/10г. по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и за настъпването на смъртта на Ц.Р.С., род. на ***г.  и причиняването на телесни увреждания на ищцата от същото деяние, поради съставомерността на тези факти за престъпление по посочените текстове от НК.

Чрез представените писмени доказателства се установява безспорно, че ищцата е майка на Ц.Р.С., род. на ***г. Не съществува и спор, че съгласно полица № 071090298265 ответникът по предявения главен иск - „Евроинс” АД , дължи обезщетение за причинените вреди от А.Х.Х. при управлението на МПС – товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ” с рег. № СН 6089 НС. Възраженията на ответника „Евроинс” АД са за несправедливост на посочените от ищците размери според правилото на чл. 52 от ЗЗД, както и с оглед наличието на независимо съпричиняване на вредите, от което според този ответник следва, че размера на дължимото обезщетение следва да бъде намален съобразно конкретния принос от поведението на ответника А.Х.Х., довело до възникването на ПТП.

Съдът намира, че възраженията са неоснователи.

Обема на отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования деликвент, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

Изтъкнатите от застрахователя аргументи за несправедливост на обезщетенията в претендираните размери се основават на неадекватност на икономическите условия в страната и константната съдебна практика.

Съдебната практика в посочените от ответника аспекти не е противоречива, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди, а не с възможността на деликвента, икономическите и финансови показатели на застрахователя да извърши реално плащане на дължимите обезщетения. Последният, сключвайки договора за застраховка, е поел независимо от икономическите си показатели задължение да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл единственото възражение, което застрахователят може да направи предвид договорния характер на отговорността си е, че обезщетенията в техния справедлив размер надхвърлят границите на определената в договора отговорност, каквото възражение в случая не е налице, а и би било неоснователно.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в страдания и психично разстройство – депресия, с оглед смъртта на детето й Ц.Р.С., род. на ***г., посоченият в исковата молба размер от 100000лв. се явява справедлив. Този размер съдът определи, съобразявайки както конкретно установените страдания, което ищцата търпи поради смъртта на невръстното си дете, така и с оглед момента на неговата смърт. Установи се, че  приживе ищцата е била радостна поради появата на детето в живота й, отглеждала го е грижовно и с надежда за щастие и радост в бъдеще. Непрежалимостта на загубата на детето в живота й ясно и недвусмислено се определя в показанията на свидетели като силна и съществена, довела до коренна промяна в емоционалното, а и психично състояние на ищцата под формата на силна депресия. Липсва адекватен имуществен еквивалент, с който принципно би могла да се измери загубата на детски живот. В конкретния случай се установи недвусмислено силната привързаност и грижовност на ищцата към детето, определящи силната степен на страдание от загубата на роденото от нея по-малко от две години преди неговата смърт, поради което и размера на обезщетението посочен в исковата молба се определя несъмнено като справедлив.

В съответствие с принципа за справедливост е и претендираното от ищцата обезщетение за претърпените от нея в същото ПТП телесни увреждания. Три от тях: контузия на главата със сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана в челната област, контузия на гръдния кош с излив на свободна кръв в дясната гръдна половина, контузия на коремната област с разкъсване на черния дроб в областта на пети, шести и седми сегменти и наличие на излив на кръв в коремната кухина са наложили извършването на сериозни диагностични и спасителни оперативни интервенции, без които оздравяването би било не само невъзможно, но са застрашавали и живота на ищцата. Съдът намира, че обезщетението следва да се определи общо за уврежданията, тъй като определящи за степента на застрашеност за живота и здравето на ищцата, както и възможностите за нейното оздравяване са не само отделните травми но и комбинацията от тях. Наслагвайки към това факта, че са били съпроводени и с от други по- леки, но все пак средни - ограничаващи за значителен период – по дълъг от месец, движенията на ищцата и възможността й да се обслужва сама, каквото е счупването на костния израстък в долния край на лакътната кост на лявата ръка съпроводени с общи наранявания; вземайки предвид и становището на вещото лиц;е д-р. Й. Стойчев, че макар и в добро общо състояние, пълното възстановяване при ищцата в бъдеще е малко вероятно, като се очаква да търпи болки и дискомфорт, изискващи медикаментозно лечение, съдът намира, че размера на обезщетението от 20000лв. също е справедлив, съответстващ на степента на болките и страданията от причинените телесни увреждания, без да се нарушава принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.

Предявените искове за обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат уважен в посочените по-горе размери, заедно с лихвата върху тях, считано от датата на увреждането 30.07.2010г. до окончателното им изплащане.

Възражението на ответника, че следва да намери приложение принципа на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 53 от ЗЗД, поради независимо съпричиняване настъпването на вредоносния резултата от страна на конституирания като трето лице помагач . Р.С., е неоснователно. Посочения принцип намира приложение във вътрешните отношения между длъжниците, но не може да бъде противопоставян на кредитора, който в съответствие с правото си по чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, може да претендира вземането си, от когото и да е от длъжниците.

Отговорността на застрахователя е заместваща тази на причинителя на вредата и функционално е обусловена от тази на застрахования пряк причинител на вредата – сключил договор за застраховка. Следователно по отношение на пострадалия отговорността на застрахователите на неколцина причинители на вредата, които отговарят солидарно съгласно чл. 53 от ЗЗД, също е солидарна, като пострадалия в качеството си на кредитор относно правото по чл. 226, ал. 1 от КЗ разполага по същия начин, както спрямо деликвента, с правото по чл. 122, ал. 1 от ЗЗД да претендира плащана от който и да е от застрахователите или причинителите на вредата.

Поради основателността на предявените искове в пълния им размер спрямо главно посочени ответник, съдът не следва да се произнася по исковете, предявени срещу евентуално посочения ответник.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на посочения като главен ответник ЗАД „Евроинс” следва да бъдат възложени направените от ищцата деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, както и дължимата съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съда държавна такса, като насрещната претенция за разноски на този ответник следва да се отхвърли поради основателност на предявените искове.

На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, с оглед оставянето на евентуално пердявения иск без разглеждане, следва да бъде уважена насрещната претенция на евентуално посочения ответник, като съдът намира, че следва да присъди сумата от 2800лв., която се установява като заплатена съгласно представените договори за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК121265113 със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. К.“ № * да заплати на В.И.Ц., ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 20000лв. (двадесет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди във формат на болки и страдания от причинените й телесни увреждания, както и обезщетение в размер на 100000 (сто хиляди лева) за претърпени страдания с оглед причинената на Ц.Р.С., род. на ***г. смърт в следствие възникнало на 30.07.2010г. ПТП, причинено съгласно споразумение по НОХД № 96/10г. по описа на ОС – Сливен от ответника А.Х.Х., ЕГН **********,*** при управлението на МПС – товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ” с рег. № СН 6089 НС, за което с полица № 071090298265 за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и в условията на независимо съпричиняване с Р.С.Р., ЕГН **********,***, участващ в настоящото производство като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общия размер на дължимите обезщетения от общо 120000лв., считано от 30.07.2010г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК121265113  да заплати на ищцата В.И.Ц., ЕГН ********** заплатените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4500лв. (четири хиляди и петстотин лева)

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК121265113 в полза на държавния бюджет по сметка на ОС – гр. Сливен д.т. в размер на 4800лв. (четири хиляди и осемстотин лева)

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК121265113 и претенцията на А.Х.Х., ЕГН ********** за присъждане на деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от В.И.Ц., ЕГН ********** против А.Х.Х., ЕГН ********** в условията на евентуално субективно съединяване искове за заплащане на обезщетение в размер на 20000лв. (двадесет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди във формат на болки и страдания от причинените й телесни увреждания, както и обезщетение в размер на 100000 (сто хиляди лева) за претърпени страдания с оглед причинената на Ц.Р.С., род. на ***г. смърт в следствие възникнало на 30.07.2010г. ПТП, причинено съгласно споразумение по НОХД № 96/10г. по описа на ОС – Сливен от ответника А.Х.Х., ЕГН **********,*** в условията на независимо съпричиняване с Р.С.Р., ЕГН **********,***, участващ в настоящото производство като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ, при управлението на МПС – товарен автомобил марка „Фолксваген ЛТ” с рег. № СН 6089 НС, за което с полица № 071090298265 е сключен  договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общия размер на дължимите обезщетения от общо 120000лв., считано от 30.07.2010г. до окончателното изплащане, поради уважаването на същите искове против ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК121265113.

 

ОСЪЖДА В.И.Ц., ЕГН ********** да заплати на А.Х.Х., ЕГН ********** заплатените от него деловодни разноски в размер на 2800лв. (две хиляди и осемстотин лева) за адвокатско възнаграждение

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: