Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  228

 

гр. С., 02.11.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори ноември през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                           мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 384 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично решение № 368/18.05.2011г. по гр.д. № 6653/10г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ЕТ “Гордим-Г.Г.”***, дължи на “Топлофикация Сливен” ЕАД, гр. С., част от сумите, за които е издадена заповед за изпърнение на парично задължение № 3751/07.10.2010г. по ч.гр.д. № 5354/10 на СлРС, а именно – сумата 435, 51 лв., представляваща стойността на неплатена топленергия за периода м.11.08г. до 31.05.10г. за обект в гр. С., бул. “Х.Б.” № *, ведно със законовата лихва за забава от 06.10.10г. до окончателното изплащане, сумата 41, 09 лв., представляваща мораторна лихва за забава и разноски в размер на 26, 50 лв., установителните искове за главница и лихви в останалата част до пълните им размери са отхвърлени като неоснователни и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, обжалва уважителната част на решението, като твърди, че тя е незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалните разпоредби.  Твърди и, че правните изводи на съда са необосновани и не намират законова опора. Механично било изложено заключението на вещото лице, което се основава на представени от ищеца доказателства, а съдът е присъдил суми без да бъде установено реалното количество топлинна енергия. Поради това моли въззивната инстанция да отмени решението на СлРС в тази част и вместо нея постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстенции.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК с писмено становище от 01.11.11г. поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Възпроизвежда аргументацията и съображенията си, изложени във въззивната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, или пълномощие.Чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с писмено становище от 02.11.11г. оспорва въззивната жалба и желае тя да бъде отхвърлена. Счита, че изложените в нея твърдения са неоснователни, искът е доказан по основание и размер, липсват нарушения на СлРС, поради което моли въззивният съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което въвежда мотивите на първоинстанционното решение по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК кредиторът предявил настоящия положителен установителен иск.

Установено е, че в процесния обект през отоплителните сезони 2008/09г. и 2009/10г. ответникът не е ползвал ТЕ за битово-гореща вода и ТЕ отдадена от отоплителни тела радиатори с монтирани индивидуални разпределители, а е бил само потребителна ТЕ отдадена от сградната инсталация, която се разпределя пропорционално на отопляемия обем, като се добави и сума за услугата отчитане и дялово разпределение. Безспорно е, че за посочения период ищцовото дружество е доставяло ТЕ за сградата, в която се намира стопанският обект на ответника, поради което, по силата на действащите правни норми той е потребител на ТЕ и като такъв дължи заплащане на стойността й, изчислена по методиката и по определените от законодателя формули. Действително е възможно някои от величините, необходими за съответното изчисление да не могат да се установят точно за конкретния период и обект, съответно да има отклонения при приложението на законоустановената методика, но щом е налице действително потребление, няма никакво основание потребителят да се освободи изцяло от паричното си задължение. Следователно той дължи най-малкото тази стойност на ТЕ отдадена от сградната инсталация, която не би могла да бъде по-малка при правилно прилагане на методиката за дялово разпределение – тоест ТЕ, отдадена от СИ да бъде приета само въз основа на стойности, получени чрез формулата за нейното изчисление. Така в случая, тези стойности се равняват на 435, 51 лв. главница и 41, 09 лв. мораторна лихва.

Не може да се сподели виждането на ответника, че ако дължимите суми са неправилно изчислени, то той не дължи никакви. Щом оспорва само начина на формиране на задължението, той е следвало да посочи какъв според него е правилният размер, а не произволно да твърди, че претендираният размер на задължението е неточен. Същото се отнася и до оплакването му, че заключението на експертизата се основава на документи, изходящи от ищцовото дружество – естествено е ищецът, като доставчик, да съставя изискуемите от закона документи и да ги организира по реда на ЗСч, както и да ги използва като доказателствени средства в процеса – възможност за това му е гарантирана и от разпоредбата на чл. 182 от ГПК, както и от чл. 55 от ТЗ – тъй като и двете страни са търговци, и доколкото те не са били надлежно оспорени от ответника, нито силата им – разколебана от други доказателства по делото, съдът няма причина да ги дискредитира.

Въззивникът и въззиваемият са страни по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия и фактът на съществуването му е безспорен, с оглед неговия неформален характер, фактическото изпълнение от едната страна и приемането му от другата.  Отношенията между страните по него са сложни и динамични, и се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство при условията на равнопоставеност в облигацията, но и са предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен, а не пожелателен характер. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране. Тъй като вземането не е погасено чрез плащане или по друг начин, то съществува като задължение и дължимостта му следва да се признае между страните.

С оглед казаното дотук, ответникът несъмнено дължи за процесния период най-малките възможни стойности на ТЕ, отдадена от СИ, калкулирани при правилно прилагане на методиката за дялово разпределение на топлинна енергия – общо 435, 51 лв., както и 41,09 лв. мораторна лихва, и за тези суми предявените положителни установителни искове са основателни и следва да се уважат, основателно е и искането за разноски по заповедното производство. За горницата над тях, до пълните размери съответно – 522, 36 лв. главница и 53, 97 лв. мораторна лихва, те са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба не следва да се уважава. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му, уважителна, част, както и по отношение на присъдените съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете разноски.

С оглед изхода на процеса въззивникът следва да понесе своите разноски за въззивната инстанция както са направени и заплати тези на въззиваемия за тази инстанция в размер на  200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                               

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 368/18.05.2011г. по гр.д. № 6653/10г. на СлРС, в обжалваната част.

 

 

ОСЪЖДА ЕТ “Гордим-Г.Г.”***, да заплати на “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. С., направените разноски по делото за въззивната фаза, в размер на  200 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: